Р Е Ш Е Н И Е
№ 956
София, 29.01. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на девети декември, през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
гр.д. № 2079/2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/2007 г./, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на “Х” А. , гр. С., представлявано от изпълнителния директор Е, ч. пълномощника си адв. А от АК-Варна, против въззивно решение № І* на Бургаския окръжен съд от 15.10.2007 г., постановено по гр. д. № 770/2006 г., с което е отменено решение № 299 от 11.05.2004 г. на Бургаския районен съд, постановено по гр.д. № 2659/2003 г., в частта, с която са отхвърлени предявените от Б. Д. П. и Г. Д. Х., и двамата от гр. С., Б. област, против “Х” А. , субективно и обективно съединени искове, с правно основание чл. 108 ЗС – за приемане за установено, че ищците са собственици на поземлен имот № 1* в м. “Мисаря”, представляващ част от парцел **** в кв. 89 по плана на гр. С. от 1989 г., за предаване на владението върху частта от имота, попадаща в имот пл. № 1* по кадастралния план на гр. С. с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 6900 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 09.10.2001 г. до 30.08.2003 г. С обжалваното решение е признато за установено, че ищците са собственици на гореописания имот, ответникът е осъден да предаде владението на свободната от застрояване площ от 1533 кв. м., без част от този терен с площ от 352 кв.м., обслужваща намиращите се върху нея две постройки, уважен е искът с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 6900 лв. Със същото решение е отхвърлен искът за частта с площ от 352 кв.м. и оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС за премахване на находящите се в имота на ищците и държани от ответника две сгради – склад и едноетажна тухлена постройка. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението в обжалваната му част, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, с искане за неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав или постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни.
Ответниците по жалбата, Б. Д. П. и Г. Д. Х., и двамата от гр. С., ч. повереника си адв. Н от АК Б. , оспорват жалбата и молят същата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218ж ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предявени са от Б. Д. П. и Г. Д. Х., искове срещу “Х”А. , с правно основание чл. 108 ЗС – за предаване на владението на гореописания имот с площ от около 1300 кв.м.; с правно основание чл. 109 ЗС – за осъждане ответника да премахне намиращите се в имота две постройки; с правно основание чл. 59 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати сумата от 6500 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота, за периода от 09.01.2001 г. до 30.08.2003 г. С решение № 299 от 11.05.2004 г., постановено по гр.д. № 2659/2003 г., Бургаският районен съд е отхвърлил исковете като е приел, че процесния имот е включен в активите на приватизирано предприятие и по силата на § 6, ал. 6 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия/ЗППДОП/отм./, ищците разполагат с правото на обезщетение, поради което неоснователно ПК-Созопол, понастоящем ОСЗГ-Созопол им е възстановила имота по земеделската реституция. По жалба на ищците, с решение № 150 от 29.12.2004 г. по гр.д. № 878/2004 г. Бургаският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение като е приел, че имотът не следва да бъде възстановен на ищците предвид забраната въведена с разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. По жалба на ищците, с решение № 650 от 27.07.2006 г. по гр.д. № 651/2005 г. Върховният касационен съд е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на БОС със съответните указания. При новото разглеждане на делото, в изпълнение на задължителните указания на ВКС по приложението на закона, въззивният съд е постановил обжалваното решение, като е приел, че законосъобразно земята е възстановена на ищците от ПК-Созопол, а ответниците са доказали правото си на собственост върху сградите, построени в имота. Въззивното решение в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на ревандикационния иск за частта от имота с площ 352 кв.м. и негаторния иск по чл. 109 ЗС като необжалвано от ищците е влязло в законна сила.
Въззивното решение в обжалваната му част е обосновано и законосъобразно.
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС и за неговото уважаване следва да са налице определени от закона предпоставки. Ищците следва да докажат, че са собственици на спорната вещ, както и че тя се владее от ответника без правно основание. Ищците се легитимират като собственици по силата на решение № 612 от 09.10.2001 г. на ПК-Созопол, съгласно което процесният имот, който е бил собственост на наследодателя на ищците преди кооперирането на земята е имал земеделски характер и по отношение на него за наследниците е налице право на възстановяване в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че ответното дружество не е придобило правото на собственост върху процесната земя по силата на чл. 17а ЗППДОП/отм./ и ПМС № 201/25.10.1993 г., тъй като не е доказало, тя да е била предоставена в собственост на преобразуваното предприятие. Обоснован е и изводът на съда, че представената от ответното дружество като писмено доказателство заповед № 4 от 27.01.1995 г. на председателя на КТ при МС, не доказва включването на земята като непарична вноска в капитала на дружеството, тъй като от една страна в нея не се съдържат данни внесената в капитала земя да е индивидуализирана по местонахождение и граници/т. 6 от основното заключение на СИЕ/, поради което липсата на индивидуализация на апортната вноска не обосновава собственически права върху земята. От друга страна последващото включване в капитала на дружеството и на процесната земя, въпреки че държавата не е била негов собственик, не е създала права за него/предвидената с § 34 ПЗР на ЗИДЗППДОП, в сила от 15.12.1995 г./ДВ, бр. 109/1995 г./ възможност за включване в баланса на предприятията и на ползваната от тях земя се отнася само за земята, която е собственост на държавата или общините, но не и кооперираната, подлежаща на земеделска реституция/.
Всичко това, както и обстоятелството, че приватизацията на държавното предприятие е извършена ч. продажбата на акции, а не на обособени обекти, които да включват процесната земя, обуславят правилността на извода на въззивния съд, че в настоящия случай не е приложима забраната за реституция в реални граници, установена с разпоредбата на § 6, ал. 6 от ЗППДОП/отм./. В настоящия случай не е приложима и разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че изградените върху земята постройки са с временен характер по смисъла на чл. 120 ППЗТСУ/отм./, предназначени за складови помещения на бившето туристическо предприятие „Б”. Поради това те не представляват сгради по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, препятстващи земеделската реституция на терена.
По тези съображения следва да се приеме, че правилно въззивният съд е приел, че ищците са доказали наличието на активната си материалноправна легитимация, а с оглед установяването и на останалите изискуеми от закона предпоставки, а именно владението от ответното дружество на процесния имот/без терена, обслужващ съществуващите сгради, собственост на ответното дружество/ без правно основание, то правилен е и изводът му за основателност на ревандикационният иск по чл. 108 ЗС, който е уважен. В тази връзка правилно е уважен и акцесорния иск по чл. 59 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за ползване без основание на подлежащата на ревандикация площ от процесния имот от ответното дружество като доказан, както по основание, така и по размер.
Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, състоящо се в неучастие на страна в производството. От приложените по делото съобщения е видно, че всички страни са надлежно призовани за първото по делото заседание пред въззивната инстанция, а какво ще бъде тяхното процесуално поведение е въпрос на личен избор за упражняване на процесуалните права. Касаторът – въззиваем е бил представляван от адв. Ж от АК Б. , от чийто договор за правна услуга от 13.10.2003 г./л. 21 от първоинстанционното дело/ е видно, че същият е ангажиран да представлява ответното дружество по делото пред всички инстанции, в т.ч. и касационната, без данни това пълномощно да е било оттеглено.
Въззивното решение е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК/отм./. Разпоредбите на чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД, чл. 17а и §6, ал. 6 ЗППДОП/отм./ и чл. 10б ЗСПЗЗ са приложени правилно към установените по делото факти.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв. адв. хонорар, на основание чл. 64 ГПК/отм./.
По изложените съображения и на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № І* от 15.10.2007 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр.д. № 770 от 2006 г.
ОСЪЖДА „Х”А. , гр. С. да заплати на Б. Д. П. и Г. Д. Х., и двамата от гр. С., Б. област, деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 800/осемстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :