Решение №957 от 22.12.2016 по нак. дело №1300/1300 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 957
София, 22 декември 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2559/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №371 от 29.02.2016 г. по гр.д. №1450/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 19405 от 12.12.2014 г. по гр.д. № 5512/2013 г. на Софийския градски съд и [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на И. К. В., [населено място], на основание чл. 92 ЗЗД, сумата 30 209.90 лв., представляваща неустойка по предварителен договор от 10.05.2007 г. и анекс към него от 08.09.2010 г. за периода от 01.05.2011 г. до 20.12.2012 г., заедно със законната лихва от 18.04.2013 г., както и разноски за двете съдебни инстанции в размер на 4 443 лв.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че на 10.05.2007 г. между ищеца като купувач и ответника като продавач е бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 10, вход „А“, на четвърти етаж в жилищна сграда „А“, находяща се в ПИ ІІІ 167, 168, 170, кв. 8, по плана на [населено място], м. „О. к.“, ведно с припадащите се 0.806 идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж върху застроената площ на жилищната сграда. В чл. 5 от договора страните са се уговорили крайният срок за изграждане на обекта да бъде 30.10.2008 г. С клаузата на чл. 27 продавачът приел, че ако не спази посочения срок с повече от три месеца, то ще заплаща неустойка на купувача в размер на 0.1% на ден от стойността на имота, но не повече от 2% от стойността. С чл. 7 от договора е уговорена цена на един кв.м. застроена площ на апартамента в размер на 1020 лв., и на един кв.м. за площта на принадлежащото мазе – 650 лв. С т. 1 от анекс към договора от 08.09.2010 г. страните са се съгласили крайният срок за изграждане на обекта и издаване на разрешение за ползване да бъде 30.01.2011г., а с т. 3 – фиксираният в чл. 27 от договора максимален размер на неустойката от 2% да отпадне.
Софийският апелативен съд е изложил съображения, че уговорената неустойка има действие между страните, независимо че не е възпроизведена в окончателния договор. При неизпълнение, респ. неточно, непълно или забавено изпълнение на задълженията по предварителния договор, възникват и съответните акцесорни задължения – за плащане на уговорените неустойки. Тези клаузи за неустойки, включени в предварителния договор, не загубват действието си, само поради факта на сключването на окончателния договор. Те запазват своето действие и продължават да обвързват страните и след сключване на окончателния договор, стига да не са изменени или прекратени с окончателния договор предвид конкретното му съдържание. Не е необходимо клаузите да са възпроизведени в окончателния договор. Възражението за нищожност на уговорката за неустойка е неоснователно. Наведените доводи, че след като няма горна граница на неустойката, то уговорката противоречи на добрите нрави, са неоснователни. В мотивите на ТР № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК е прието, че такава уговорка не води до нищожност на клаузата за неустойка поради факта, че към момента на сключването на договора преценката за прекомерност не може да бъде направена. Освен това липсата на фиксиран срок и краен предел на неустойката са изключени като критерии при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави. Според въззивния съд неустойката в конкретния случай излиза извън функциите, които тя по принцип има – обезщетителна, санкционна и обезпечителна, както и че ще се превърне в средство за неоснователно обогатяване.
Недоволен от решението е жалбоподателят [фирма], [населено място], представляван от П. Г. П. – изп. директор, чрез юрисконсулт Л. П., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по правния въпрос за условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, почиваща на принципа за справедливост в гражданските и търговските правотношения, по който въпрос е налице постановено ТР № 1 от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба И. К. В., [населено място], чрез пълномощника си адвокат Н. И., оспорва жалбата. Моли за присъждане на разноските за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като повдигнатият въпрос обуславя крайното решение на съда и е решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 604.20 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №371 от 29.02.2016 г. по гр.д. №1450/2015 г. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 604.20 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top