1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр. София, 16.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 231 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Гаранционен фонд, [населено място] срещу решение № 4935 от 03.11.2010г. по гр. дело № 5706/2010г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV състав, с което е обезсилено решение от 15.01.2010г. по гр. дело № 10178/2006г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав и е прекратено производството по предявения от Гаранционен фонд, [населено място] срещу Българската държава иск за сумата 210 604,41 лв. – получени през периода 01.01.2000г. – 01.01.2003г. и непреведени приходи от глоби и имуществени санкции по чл. 95 и чл. 96 ЗЗ /отм./
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: въпросът за допустимостта на въззивното решение с оглед необжалването му от ответника в осъдителната част и влизането му в сила в тази част; въпросът за допустимостта на иска, по отношение на който твърди и противоречие с решение № 87/12.09.1962г. по гр. № 81/1962г. на ВС, ОСГК и ППВС № 5/15.12.1955г., т. 22; въпросът за легитимираните страни в процеса по искове с предмет неоснователно обогатяване и нормативната уредба на юридическите лица, създадени по силата на ЗЗ /отм./ относно тяхното финансиране.
Ответникът Балгарската държава и третите лица помагачи Национална агенция по приходите и Министерство на вътрешните работи не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че твърденията на ищеца не покриват фактическия състав на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, а разкриват спор между страните относно имущественото право на Гаранционния фонд, предвидено в чл. 89, ал. 1 т. 2 ЗЗ /отм./. За да обезсили първоинстанционния съдебен акт и прекрати производството, решаващият съдебен състав е направил извод, че съдът е сезиран със спор, който не е в неговата подведомственост съгласно чл. 6, ал. 1 ГПК /отм./, а е от областта на финансовото право. Изложени са съображения, че за спорното правоотношение не е характерен методът на равнопоставяне на субектите, а методът на правна регулация е на подчинение на Гаранционния фонд спрямо Българската държава при проявяване на властническите й правомощия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да конкретизира, уточни и или квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Въз основа на инвокираните от касатора изложение и доводи релевантният за спора процесуалноправен въпрос може да бъде уточнен по следния начин: Допустим ли е иск за осъждане на държавата да заплати на Гаранционния фонд суми, постъпили в републиканския бюджет като глоби и имуществени санкции по чл. 95 и чл. 96 ЗЗ /отм./. По отношение на този въпрос не е формирана задължителна съдебна практика, поради което и с оглед избягване на неговото противоречиво решаване от съдилищата, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като решение № 87/12.09.1962г. по гр. № 81/1962г. на ВС, ОСГК и ППВС № 5/15.12.1955г., т. 22 не се отнасят до релевантния за спора процесуалноправен въпрос.
Въпросът за допустимостта на въззивното решение в частта, с която е обезсилено първонистанционното решение в необжалваната му осъдителна част се отнася до правомощията на въззивната инстанция относно влязлата в сила част на първоинстанционното решение и до служебните задължения на въззивния съд да следи за допустимостта на първоинстанционния съдебен акт. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ВКС, ОСГК, т. 14, съгласно която положението на жалбоподателя /въззивника/ не може да се влошава, когато решението е неправилно, но не и когато е нищожно или недопустимо, като за валидността и допустимостта на решението въззивният съд следи служебно, без да е сезиран с конкретен довод в жалбата, включително и в частта, от която жалбоподателят /въззивникът/ е удовлетворен. При констатирана недопустимост на първоинстанционното решение въззивната инстанция следва да обезсили решението по съответния иск изцяло, включително и в необжалваната му част, тъй като обжалваното решение представлява неделимо цяло. Поради изложените съображения не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по горепосочения въпрос.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4935 от 03.11.2010г. по гр. дело № 5706/2010г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 4 212,09 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.