4
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 16.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2453 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. К. Т., действаща в качеството на едноличен търговец с фирма „Г. К.” срещу Решение № 1787/24.08.2016 год. по т.д.№ 276/2016 год. на Софийски апелативен съд.
С въззивния акт е обезсилено Решение № 1370 от 18.08.2015 год. по т.д.№ 100/2014 год. на Софийски градски съд в частта с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Държавен фонд”Земеделие” обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата над 118365.58 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата над 36518.05 лв. и е постановил изпращането му по подсъдност на Административен съд София-град (АССГ) в тази част.
В частта с която исковете на [фирма] са били уважени до посочения размер, решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 139189.58 лв. и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 42945.93 лв.
Правоотношенията на страните произтичат от сключен на 28.12.2006 год. Договор № 2635/27.12.2006 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специална предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (С.). По силата на договора [фирма] (ползвател) се е задължила да извърши разходи по реконструкцията на обект Туристически комплекс „Джоголановата къща” [населено място], като помощта възлиза на 50% от одобрените и реално извършени инвестиционни разходи от които 75% се осигуряват от Европейския съюз и 25% от Република България.
Твърдението на [фирма] е, че реално извършените от ползвателя инвестиционни разходи в изпълнение на договора възлизат на 281713.17 лв. Съдебно предявената претенция формираща главницата е за изплащане на 50% от сумата на основание чл.1.2 от Договора, а акцесорния иск – от обезщетение за забава за период, предхождащ с 3 години датата на депозирането на исковата молба.
Последователно подържаната теза на ответника ДФ”Земеделие” е за неоснователност на претенциите, поради това, че ползвателят е бил неизправен по отношение на срока по чл.1.3 от договора. Отказът за изплащане на финансовата помощ е мотивиран с несъответствие между одобрения инвестиционен проект и реално извършената инвестиция.
Първоинстанционният съд е уважил главния иск до размера на 118356.58 лв., а акцесорния до размера на 36518.05 лв., приемайки, че ползвателят не е извършил инвестицията в пълен размер, поради което на основание чл.26 ал.1 предл.2 от Наредба № 15/18.05.2001 год., отказът на ДФ”Земеделие” за покриване на разхода (предоставяне на безвъзмездна финансовата помощ) над този размер е законосъобразен.
Решението на СГС е било обжалвано в отхвърлителната му част. За да обезсили първоинстанционния акт, съставът на САС се е позовал на това, че с приемането на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ДВ бр.101/22.12.2015 год.), решението за налагане на финансова корекция, каквото съставлява отказът на ДФ”Земеделие” да предостави посочената сума, представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл.73 ал.4 ЗУСЕСИФ. Поради това е постановил изпращане на делото на АССГ за произнасяне по спора в тази му част.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на въпросите: „1./ Как следва да се осъществи защитата срещу отказ за изплащане на финансова помощ по програма С. – по административен ред в производство по обжалване на административен акт или по гражданско правен ред, чрез иск по чл.79 ал.1 ЗЗД?; 2./ Прилага ли се ЗУСЕСИФ по отношение на програми, финансирани от фондове, извън тези по чл.1 ал.2 на този закон, включително по отношение на Програма С., която е финансирана от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието?; 3./ По кой ред следва да се довършват образуваните до влизане в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган?”.
По отношение на първия и втория въпроси се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото с Решение № 120/28.07.2016 год. по т.д.№ 941/15 год., състав на ВКС І т.о. се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК по съществото на сходен спор и становището на САС е в противоречие с него. По отношение на третия от въпросите се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация ДФ”Земеделие” не е представил писмен отговор.
Становището на настоящия съдебен състав е, че и трите посочени въпроса отговарят на селективните критерии, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Приложното поле на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, поради обстоятелството, че съставът на І т.о. не се произнасял с решението си по същия правен въпрос. Вярно е, че произнасянето по съществото на спора, имплицитно съдържа преценката за допустимост на иска т.е. за приложимост на гражданския закон, но това не замества изричното формулиране на правен въпрос, съобразно критериите на цитираното Тълкувателно решение. Независимо от това, по отношение на тези два въпроса, както и по отношение на третия посочен по-горе въпрос приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице, поради което касационен контрол за произнасяне по тях ще следва да бъде допуснат.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1787/24.08.2016 год. по т.д.№ 276/2016 год. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], че следва да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 545.20 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.