Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
гр.София, 26.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 5176 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С определение № 218 от 18.05.2017 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 143 от 17.06.2016 г. по в.гр.д.№ 65/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, за да се провери неговата допустимост.
Касаторът З. Г. Г. моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно, тъй като са налице всички основания, посочени в чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация Я. К. К., Ц. Д. К., О. В. О., Т. М. Д., Л. И. С., П. И. С., В. Х. Д., В. Г. С., Д. И. С., Г. И. С., Т. А. П., Л. А. Б., Г. К. К. и Р. Г. К. не са взели становище по касационната жалба.
Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 441 от 03.11.2015 г. по гр.д.№ 944/2015 г., постановено от Районен съд – Ловеч, с което са отхвърлени предявените от З. Г. Г., Г. К. К. и Р. Г. К. срещу Я. К. К., Ц. Д. К., О. В. О., Т. М. Д., Л. И. С., П. И. С., В. Х. Д., В. Г. С., Д. И. С., Г. И. С., Т. А. П. и Л. А. Б. искове по чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имоти с идентификатори 56722.719.42, 56722.719.49, 56722.719.50, 56722.719.51, 56722.719.52, 56722.719.642, 56722.719.643 и 56722.719.645, съгласно кадастралната карта и регистри на [населено място], образувани от поземлен имот с кад.№ 11312 с площ от 11,963 дка в м. „Ц. лозя” (част от м. „Т. чешма”), който ищците са придобили по силата на реституцията на земеделските земи с Решение № 18-79/3 постановено от ПК – П. на 24.02.1995 г., както и да бъдат осъдени всеки от ответниците да предаде на З. Г. Г. владението върху 1/2 ид.част, а на Г. К. К. и Р. Г. К. – владението на по 1/4 ид.част от имотите, както следва : Я. К. К. и Ц. Д. К. – имот с идентификатор 56722.719.42 с площ от 555 кв.м., О. В. О. – имот с идентификатор 56722.719.49 с площ от 592 кв.м.; Т. М. Д. – имот с идентификатор 56722.719.50 с площ от 520 кв.м.; Л. И. С. и П. И. С. – имот с идентификатор 56722.719.51 с площ от 600 кв.м.; В. Х. Д. – имот с идентификатор 56722.719.52 с площ от 435 кв.м.; В. Г. С., Д. И. С., Г. И. С., Т. А. П. и Л. А. Б. (последните петима – наследници на И. С. П.) – имоти с идентификатори 56722.719.642 с площ от 4 262 кв.м. ; 56722.719.643 с площ от 1 102 кв.м. и 56722.719.645 с площ от 446 кв.м.
Въззивният съд е приел за установено, че с Решение № 65 по Протокол № 18-79/3 от 17.09.1992 г. на ПК – [населено място] е признато за възстановяване правото на собственост на ищците (наследници на Н. Х. К.), като за имот в м. „Ц. лозя” с площ 12 дка, четвърта категория е определено да се получи обезщетяване по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. С решение № 18-79/3 от 24.02.1995 г. на ПК – [населено място] относно същия имот (описан като имот с пл.№ 11312 от КП от 1994 г., с площ 11,940 дка, четвърта категория, намиращ се в строителните граници на [населено място],в м. „Ц. лозя”) е постановено възстановяване на правото на собственост във възстановими стари реални граници. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза части от имотите с идентификатори 56722.719.42, 56722.719.49, 56722.719.50, 56722.719.52, 56722.719.642, 56722.719.643 и 56722.719.645 и целия имот № 456722.719.51 по одобрения със Заповед № РД-17-01 от 03.08.2009 г. на Областен управител на Област П. план на новообразуваните имоти (ПНИ) са част от имот № 11312. По отношение на ответниците Я. К. К., Ц. Д. К., О. В. О., Т. М. Д., Л. И. С., П. И. С. и В. Х. Д. съдът е приел, че са осъществени фактическите състави на придобивните основания по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в тяхна полза са издадени и заповеди по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което ги легитимира като собственици на имотите с №№ 56722.719.42, 56722.719.49, 56722.719.50, 56722.719.51 и 56722.719.52, съответно – насочените срещу тях претенции са отхвърлени като неоснователни. За да отхвърли исковете и по отношение на ответниците В. Г. С., Д. И. С., Г. И. С., Т. А. П. и Л. А. Б., съдът е приел, че „също е налице противопоставима на ищците собственост, установена въз основа на влязла в сила реституция, която не е оборена”. Не се спори, че заповеди по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не са издавани нито в полза на наследниците на Надежда Х. К., нито в полза на наследниците на И. С. П..
Служебната проверка за валидността и процесуалната допустимост на въззивното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по претенциите срещу Я. К. К., Ц. Д. К., О. В. О., Т. М. Д., Л. И. С., П. И. С. и В. Х. Д. показва, че атакуваният съдебен акт е валиден и процесуално допустим. В тази му част решението е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. В частта, в която съдът се е произнесъл по претенциите, насочени срещу наследниците на И. С. П., решението е валидно, но е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено.
Съображенията за това са следните:
В съответствие със събраните по делото доказателства е формиран обоснован извод, че спорните имоти се намират в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въз основа на своевременно заявените от Я. К. К., Ц. Д. К., О. В. О., Т. М. Д., Л. И. С., П. И. С. и В. Х. Д. възражения срещу валидността и материалната законосъобразност на решение № 18-79/3 от 24.02.1995 г. на ПК – [населено място], съдът е упражнил правомощията си, пряко произтичащи от разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК. В съответствие с материалния закон (§ 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ) е формиран правилен извод, че посочените ответници са титуляри на права, противопоставими на ищците (между които и настоящата касаторка) и изключващи възможността за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Тези ответници са бивши ползватели, които в законните срокове и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ са изкупили предоставените им за ползване терени, което съставлява пречка за реституцията и отрича възможността да се зачете конститутивното действие на решение № 18-79/3 от 24.02.1995 г. на ПК – [населено място] по отношение на земната повърхност, изобразена в частта, в която се припокриват имот № 11312 по КП на [населено място] от 1994 г. и имоти №№ 56722.719.42, 56722.719.49, 56722.719.50, 56722.719.51 и 56722.719.52 по ПНИ. Обстоятелството дали ищците (включително касаторката З. Г. Г.) са получили сумите, внесени от бившите ползватели по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е ирелевантно по отношение на извода, че прекратените права по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ са се трансформирали в право на собственост. Това е така, защото плащането на сумите за изкупуване на имотите се извършва чрез Общината по нейната извънбюджетна депозитна сметка (§ 62, ал. 6 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ). Съответно – с постъпването на тези суми по сметка на Общината (което не е спорно по делото, а се установява и от представеното от самите ищци писмо изх.№ Т. 943-185-1 от 03.12.2012 г., л. 12 от гр.д.№ 3417/2013 г. на РС – Плевен) са завършени фактическите състави по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за имоти №№ 56722.719.42, 56722.719.49 и 56722.719.51 и по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за имоти №№ 56722.719.50 и 56722.719.52. Издадени са и заповеди по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които е приключена административната процедура и които са противопоставими на наследниците на Надежда Х. К.. Ето защо изводът, че предявените срещу бившите ползватели искове по чл. 108 ЗС са неоснователни и подлежат на отхвърляне, е правилен.
По отношение на исковете, предявени срещу В. Г. С., Д. И. С., Г. И. С., Т. А. П. и Л. А. Б. касационната инстанция намира следното:
Въззивният съд е формирал неправилен извод, че тази група ответници разполагат с противопоставими на ищците права. Не се спори, че както наследниците на Н. Х. К., така и наследниците на И. С. П. са заявили за възстановяване земеделски земи в землището на [населено място] на основание чл. 10 ЗСПЗЗ. За разлика от ищците, в полза на тази група ответници не е постановявано позитивно решение на органа по земеделска реституция, с което да им е възстановена в реални граници собствеността върху земната повърхност, изобразена в частта, в която се припокриват имот № 11312 по КП на [населено място] от 1994 г. и имоти №№ 56722.719.642, 56722.719.643 и 56722.719.645 по ПНИ. Безспорно между страните е, че за тази част от бившия имот № 11312 по КП на [населено място] от 1994 г. не са издавани заповеди по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Кмета на [община], което означава, че административната процедура по възстановяване на собствеността не е приключила. Без значение за този извод е обстоятелството, че в полза на ищците е съставен нотариален акт № 99 от 06.10.1995 г., том VІІ, д.№ К-1423/1995 г. по описа на нотариус при РС – Плевен, тъй като този документ има за предназначение само да констатира, но не поражда вещни права. В случая констатацията касае имот, който понастоящем не съществува (имот № 11312 по КП на [населено място] от 1994 г.) и по отношение на каквато и да е част от който не е издадена заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ищците. Ирелевантно за вещно-правния спор е и противопоставеното от ответниците обстоятелство на постановеното решение № 144 от 17.03.2010 г. по адм.д.№ 797/2009 г. по описа на АС – Плевен. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК същото има действие по отношение на всички само в частта, с която е отменена Заповед № РД-17-01 от 03.08.2009 г. на Областния управител на П. в частта й досежно записването на имоти №№ 56722.719.642, 56722.719.643 и 56722.719.645 като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ. В частта, в която преписката е изпратена на административния орган с указания вместо като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ имотите да бъдат записани като собствени на наследниците на И. С. П., решението има предвиденото с чл. 177, ал. 1, изр. 1 АПК действие само между страните по делото и е непротивопоставимо на неучаствалите в производството по обжалването на административния акт настоящи ищци.
Задължителната практика (така: Решение № 62 от 09.02.2012 г. по гр.д.№ 294/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 185 от 25.06.2013 г. по гр.д.№ 2006/2013 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 68 от 13.06.2011 г. по гр.д.№ 791/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.) приема, че лице, на което е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но още не е издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, няма правен интерес от предявяване на осъдителен иск за собственост. Административната процедура за реституция на тези терени приключва с приемане на план на новообразуваните имоти и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед все още неприключилата при завеждане на делото административна процедура, ищците не биха могли да водят нито положителен установителен иск за имота, нито иск по чл. 108 ЗС. В хипотеза на предявен такъв иск, същият се явява преждевременен и производството по него подлежи на прекратяване поради отсъствие на правен интерес.
При този изход на спора касаторката няма право на разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 4 ГПК във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 143 от 17.06.2016 г. по в.гр.д.№ 65/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч в частта му, с която е потвърдено решение № 441 от 03.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 944/2015 г. по описа на Районен съд – Ловеч в частта му, с която са отхвърлени предявените от З. Г. Г., Г. К. К. и Р. Г. К. срещу В. Г. С., Д. И. С., Г. И. С., Т. А. П. и Л. А. Б. искове по чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на посочените ответници, че ищците са собственици на имоти с идентификатори №№ 56722.719.642 с площ от 4 262 кв.м. , 56722.719.643 с площ от 1 102 кв.м. и 56722.719.645 с площ от 446 кв.м., съгласно кадастралната карта и регистри на [населено място], образувани от поземлен имот с кад.№ 11312 с площ от 11,963 дка в м. „Ц. лозя” (част от м. „Т. чешма”), който ищците са придобили по силата на реституцията на земеделските земи с Решение № 18-79/3 постановено от ПК – П. на 24.02.1995 г., както и да бъдат осъдени всеки от ответниците да предаде на З. Г. Г. владението върху 1/2 ид.част, а на Г. К. К. и Р. Г. К. – владението на по 1/4 ид.част от имотите, като ПРЕКРАТЯВА производството по посочените искове.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 143 от 17.06.2016 г. по в.гр.д.№ 65/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч в останалата му част, с която е потвърдено решение № 441 от 03.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 944/2015 г. по описа на Районен съд – Ловеч в частта му, с която са отхвърлени предявените от З. Г. Г., Г. К. К. и Р. Г. К. срещу Я. К. К., Ц. Д. К., О. В. О., Т. М. Д., Л. И. С., П. И. С., В. Х. Д. искове по чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на посочените ответници, че ищците са собственици на имоти с идентификатори 56722.719.42, 56722.719.49, 56722.719.50, 56722.719.51, 56722.719.52, 56722.719.642, 56722.719.643 и 56722.719.645, съгласно кадастралната карта и регистри на [населено място], образувани от поземлен имот с кад.№ 11312 с площ от 11,963 дка в м. „Ц. лозя” (част от м. „Т. чешма”), който ищците са придобили по силата на реституцията на земеделските земи с Решение № 18-79/3 постановено от ПК – П. на 24.02.1995 г., както и да бъдат осъдени всеки от ответниците да предаде на З. Г. Г. владението върху 1/2 ид.част, а на Г. К. К. и Р. Г. К. – владението на по 1/4 ид.част от имотите, както следва : Я. К. К. и Ц. Д. К. – имот с идентификатор 56722.719.42 с площ от 555 кв.м., О. В. О. – имот с идентификатор 56722.719.49 с площ от 592 кв.м.; Т. М. Д. – имот с идентификатор 56722.719.50 с площ от 520 кв.м.; Л. И. С. и П. И. С. – имот с идентификатор 56722.719.51 с площ от 600 кв.м. и В. Х. Д. – имот с идентификатор 56722.719.52 с площ от 435 кв.м. и ищците са осъдени да заплатят разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: