4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр.София, 27.01.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3478 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 06.04.2016г. по гр.д.№16036/2015г. на ГС София, с което са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ.
Жалбоподателят – ДП „Н.К.Ж.И.”/ДП”Н.”/, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът Д. К. Д., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отменил като незаконно уволнението на Д. Д., извършено с акт за прекратяване № 784/25.11.2014г., възстановил я е на заеманата отпреди уволнението длъжност Директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“ и е осъдил ДП ”Н.” да й заплати сумата от 18 231, 78 лв. на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за периода 25.11.2014г. до 25.05.2015г. Като е потвърдил решението в останалата му част е отхвърлил иска по чл. чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за сумата над 18 231, 78 лв. до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан.
Съдът е приел, че трудовият договор между страните е прекратен на 25.11.2014г. и работодателят е изразил воля да я освободи по чл.328, ал.2 от КТ- поради сключване на договор за управление. Прието е, че с едно и също лице е сключен договор за управление първо на 03.11.2009г., а с допълнително споразумение от № ВД-28/07.10.2014г. срокът му е продължен за 5 години, считано от 20.10.2014г. Установено е, че по същество това е нов договор за управление със същото съдържание като предходния.
Изложени са съображения за това , че за да е налице прекратителното основание по чл.328, ал.2 КТ е необходимо да са налице няколко предпоставки- сключен договор за управление, правото на уволнение да е упражнено в срок от девет месеца, както и работникът или служителят да е от ръководството на предприятието. Прието е, че ищцата е работила при ответника като директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“ и съгласно длъжностната й характеристика са й възложени функции по организиране, ръководена и контролиране на икономическата и финансовата политика на компанията. Установено е, че трудовото правоотношение е прекратено в предвидения в закона 9 месечен срок с начален момент от датата на сключване на договора за управление.
Съдът е счел, че за да е налице законосъобразно упражняване на потестативното право на уволнение от страна на работодателя е необходимо договорът за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Посочено е, че с оглед тежестта на доказване по реда на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на работодателя е да докаже при условията на пълно и главно доказване законността на процесното уволнение, защото черпи от това благоприятни за себе си правни последици, което предполага да докаже и наличието на бизнес-програма. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.15, т.10 от Закона за железопътния транспорт/ЗЖТ/, която предвижда Управителният съвет да приеме бизнес план за дейността на компанията, не заменя изискването за наличието на бизнес задача с конкретни икономически показатели, заложени производствени, инвестиционни и финансови параметри, осигуряване на работни места. Прието е, че представените по делото писмени доказателства за приемане и одобряване на бизнес план за 2014г. и 2015г. не установяват наличието на бизнес програма, тъй като такава не е представена по делото. По тези съображения съдът е приел, че ответникът не е доказал наличието на бизнес програма, поради което не е възникнало основанието на чл.328, ал.2 от КТ за освобождаване на Д. Д. и е уважил исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: дали представени по делото писмени доказателства за приет бизнес план/ без да е представен самия той/ сочат на основание за законосъобразността на уволнението по чл.328, ал.2 КТ както и наличието на бизнес програма представлява ли единствено изискване за законност на уволнението по чл.328, ал.2 КТ. Поддържа основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Представя решение от 13.12.2012г. по гр.д.№168/2011г., ІV г.о. на ВКС , в което е прието, че наличието на бизнес програма е условие за упражняване на правото по чл.328, ал.2 КТ, решение от 27.03.2012г. по гр.д.№937/2011г.,ІІІ г.о. в същия смисъл и решение от 04.07.2013г. по гр.д.№1358/2012г.,ІV г.о., в което е прието, че бизнес програмата може да бъде поставена както с управленския договор , така и в други документи, стига да е налице връзка между тях. Представено е и решение на въззивен съд без отбелязване да е влязло в сила, поради което не може да се вземе предвид при преценката за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпросите: включва ли се в основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ изискването договорът за възлагане управлението на предприятие да съдържа бизнес програма и бизнес задачи с конкретни икономически показатели, и как следва да се докаже съществуването на последните при оспорване законността на уволнението, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.04.2016г. по гр.д.№16036/2015г. на ГС София.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от ДП „Н.К.Ж.И.”/ в размер на 465 лева и представяне на копие от вносния документ в канцеларията на съда, за което да му се съобщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: