Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
гр.София, 03 април 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 59/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимия З. Д. Д. и на защитника му адвокат К. срещу решение № 335/09.10.2014 год. по въззивно нохд № 716/2014 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, І състав. В двете се поддържат доводи за нарушение на закона поради необоснованост и за допуснати процесуални нарушения при оценката на свидетелските показания. Иска се отмяна и оправдаване.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбите и прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира:
Софийският градски съд, наказателно отделение, 31 състав с присъда № 187/01.07.2014 год. по нохд № 1105/2014 год. признал подсъдимия Д. за виновен в това, че при условията на опасен рецидив на 09.07.2013 год. в [населено място] в съучастие като извършител с неустановено лице извършил грабеж на имущество от владението на И.И. на обща стойност 142 лева като употребил сила. На основание чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1, пр.1 вр.чл.29, ал.1, б.А вр.чл.54 НК го осъдил на 5 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание определил при условията на чл.61, т.2 ЗИНЗС.
Приложил чл.59, ал.1 НК и осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 716/2014 год. изменил присъдата и оправдал подсъдимия Д. по първоначалното обвинение по чл.20, ал.2 НК и за сумата 60 лева. Потвърдил в останалата й част.
Въззивното производство е образувано по повод жалбата на подсъдимия, в която по сходен начин е мотивирал несъгласието си с изводите за авторството на деянието. Съдът е изложил подробни съображения за решението си да приеме жалбата му за неоснователна съобразно изискванията по чл.339, ал.2 НПК.
Неоснователно се поддържа, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с липсата на експертиза за свидетелска годност на пострадалия И. И.. Поначало съгласно чл.144, ал.2 НПК такава експертиза е задължителна когато съществува съмнение относно способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. На досъдебното производство разследващият, предвид поведението на пострадалия и съдържанието на показанията му за относимите обстоятелства, не е намерил основание за назначаването на такава експертиза. В съдебното производство не е бил разпитан, защото според доказателствата – справка-удостоверение за наследниците и показанията на св.З.-майка, е починал. Съдът не е имал процесуална възможност да прочете показанията поради липсата на съгласие от подсъдимия и защитника му и наличие на друго основание от предвидените в чл.281 НПК. Затова не ги е включил в доказателствения материал и не ги е обсъждал при решаване на въпросите от предвидените в чл.301 от НПК за отговорността на подсъдимия. Доколкото е допуснато нарушение от първоинстанционния съд, това е констатираното от въззивния съд приобщаване и обсъждане на заявлението до полицията, но видно от мотивите е изключено по изложените съображения, че е негоден доказателствен източник.
Не се подкрепя от фактическа страна и възражението, че показанията на свидетелите Г.К. и Г.М., както и обясненията на подсъдимия са оценявани едностранно и в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. Въззивният съд е констатирал, че имат съществено значение, тъй като подкрепят позицията на подсъдимия за невиновност. Затова задълбочено ги е обсъдил и упражнил е правото си като инстанция по същество да направи самостоятелен анализ. Съпоставил ги е поотделно и помежду им, както и с останалия доказателствен материал и е направил несъмнен извод, че установяват неотносими към предмета на доказване обстоятелства, че са противоречиви, опровергани от останалите доказателствени източници. Оценил ги е с оглед действителното им съдържание и е обосновал верен извод, че не подкрепят тезата на подсъдимия. Като е приел, че извършването на деянието от подсъдимия макар и обосновано въз основа на косвени доказателства е установено, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на установените фактически положения материалният закон е приложен законосъобразно за конкретното поведение.
Предвид изложеното доводите в жалбите за необоснованост не следва да бъдат обсъждани. Касационната проверка е допустима в рамките на основанията по чл.348, ал.1 НПК и е недопустимо в това производство съдът да приема различни фактически положения, с които да замени приетите от инстанциите по същество.
Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 335/09.10.2014 год. по въззивно нохд № 716/2014 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, І състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ