Р Е Ш Е Н И Е
№ 960
София, 07.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 4551/2008 година.
Производство за разглеждане на касационна жалба по чл. 290 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Г. И. П. от гр. П. против въззивното решение на Пловдивскшия окръжен съд по гр. д. № 1490/2008 год..
Д. г. с., гр. П., като контролираща страна, призована по делото на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху г. и земите от горския фонд, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
При касационната проверка се установи следното:
Пловдивският районен съд с решение от 21. 12. 20067 г. по гр. д. № 2011/2007 г. е признал за установено по отношение на О. с. „З”, гр. П., правото на Г. П. , в качеството му на наследник на И. П. , на възстановяване на собствеността върху конкретно посочени гори – по площ и местност, в землището на с. Я., община К.. Срещу решението е подадена въззивна жалба от Д. г. с. –., за разглеждането на която е образувано гр. д. № 1490/2008 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, Същият съд, с решение от 11. 7. 2008 г. е отменил решението на районния съд и отхвърлил иска на Г. П.
Касационната жалба на П. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд съдържа доводи за неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон и е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК произнасянето на въззивния съд е ограничено само до въпросите, посочени във въззивната жалба. От съдържанието на въззивната жалба на Д. г. с. е видно, че доводите на този жалбоподател се отнасят до степента на доказателствена сила на емлячните регистри и конкретно, дали удостоверяванията в тези регистри са категорично доказателства за притежание на собственост върху недвижими имоти. Въззивният съд е излязъл извън същността на това възражение на жалбоподателя, като е приел, че приложената по делото декларация на И. П. /наследодател на ищеца/ в която са описани три гори, не може да бъде ценена като годно доказателство, тъй-като е частен документ, удостоверяващ изгодни за съставителя й факти. По този начин, съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало и дерогирал изцяло приложено по делото доказателство, без да са налице възражения в този смисъл от жалбоподателя. Игнорирането на това доказателство е и в нарушение на специалния закон – чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, който счита за годни, всички писмени доказателства, допустими по ГПК. Неправилно решаващият съд е отхвърлил претенцията на ищеца за други гори, непосочени в декларацията на И. П. , а описани в декларацията на З. П. , брат на ищеца. Както е казано по-горе, въззивната жалба не съдържа оплакване по този въпрос. Отделно от това, обстоятелствената част на иска съдържа твърдения, че г. , описани в молбата са принадлежали на И. П. и правото на възстановяване на собствеността е преминало върху неговите наследници, какъвто е ищецът Г неговият брат З. Ако последният има претенции, че е едноличен собственик на част от г. , това касае вътрешните взаимоотношения между наследниците и евентуален спор следва да се разреши между тях по общия исков ред в друго производство. В този смисъл решаващият съд не е имал основание да се позовава на права на трето, неучастващо по делото лице, чиито предполагаеми права не са били заявени по надлежния ред като възражение от жалбоподателя.
Следва да бъде отменено решението на въззивния съд като неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъобразяване с материалния закон и се постанови ново решение за уважаване на иска.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 11. 07. 2008 г. по гр. д. № 1490/2008 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Общинската с. по з. , гр. П., че Г. И. П. от гр. П., като наследник на И. А. П. , починал на 23. 11. 1992 г., има право на възстановяване на собствеността върху гори в землището на с. Я., община К., Пловдивска област, както следва:
гора от един декар в м. „Р”
гора от един декар в м. „Б”
гора от един декар и петстотин кв. м. в м. „Е”
гора от петстотин кв. м. в м. „К”
гора от петстотин кв. м. в м. „Р”
гора от един декар в м. „Р”
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: