О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 964
С., 12.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2705 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу Решение № 26 от 16.01.2013г. по въззивно търговско дело № 1242/2012г. на Пловдивския АС, в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивския ОС по т.д.№ 245/2009г. за отхвърлянето на предявените срещу [фирма], [населено място] искове:1/ за заплащането на дължима част от цената по чл.2,ал.1,б.“в“ от сключения на 12.09.2008г. договор за продажба на дружествените дялове на ищеца от [фирма], [населено място] – сумата 443 843.27лв.- вноски за м. октомври, ноември, декември 2008г., януари и февруари 2009г.; 2/ за присъждане неустойка за забава върху всяка една от вноските от датата на падежа до предявяване на иска в общ размер 12 413.02лв.; 3/за заплащане на увеличение на цената на дяловете, на основание чл.2,ал.2 от същия договор за разликата над 16 467.19лв. до предявения размер 126 081.12лв.; 4/ за заплащане на законната лихва върху сбора на претендираните неустойки /12 413.02лв./ от предявяване на иска до окончателното плащане; 5/ за присъждане на неустойка за забава в размер на 8% годишно върху сумите 443 843.27лв. и 126 081.12лв. от датата на завеждането на иска до окончателното плащане 6/ за уважаването на насрещния иск за сумата 240 000лв.-неустойка, дължима на основание чл.7 от същия договор поради неверни декларации по чл.6, б.“о“ и б.“т“, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
В касационната жалба се поддържат твърдения за недопустимост на решението по насрещния иск и неправилност на решението по главните искове поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие със закона. Твърденията са, че както насрещният иск, така и отговорът на исковата молба по чл.367 ГПК са депозирани след изтичането на 14 дневния преклузивен срок по чл.367,ал.1 ГПК. Развити са подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд за нередовно връчване на преписа от исковата молба, изразяващо се в ненадлежно и неясно отразяване на качеството на получателя – „ю-т“, както и доводи, че ответникът не е оспорвал получаването на преписа от исковата молба на отразената в съобщението дата. Посочва се, че в нарушение на разпоредбата на чл.7,ал.1 ГПК въззивният съд не обсъдил доводите на ищеца, че фактът на подаването на отговора и на насрещния иск един ден след изтичане на 14 дневния срок еднозначно установява и законосъобразността на връчването и приемането му за редовно от самата страна. Изложени са подробни съображения по заявените основания за неправилност на решението.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени процесуалноправни въпроси: за доказателствената тежест при твърдения за отрицателни факти; за доказателствената тежест при оспорване авторството на частен диспозитивен документ; за тълкуване на разпоредбата на чл.164,ал.1,т.5 ГПК относно последиците, когато страната, оспорваща частен документ с твърдения за техническа подправка, не представя оригинала на документа, който счита за истински; за възможността съдът да извърши служебна компенсация на насрещни вземания без наличие на възражение за прихващане; по приложението на разпоредбата на чл.50,ал.3 ГПК относно реквизитите на надлежно връчено съдебно съобщение и обема на дължимата от съда преценка за удовлетворяване изискванията на закона, както и материалноправни въпроси, по приложението на разпоредбата на чл.20 ЗЗД; по приложението на разпоредбата на чл.65,ал.2 ЗЗД; по приложението на чл.26,ал.4 ЗЗД, и чл.92 ЗЗД. По всеки от въпросите е налице и позоваване на конкретна допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Съставът на ВКС счита, че е налице общото основание за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора процесуалноправен въпрос свързан с приложението на разпоредбата на чл.50,ал.3, изр.второ ГПК и обема на дължимата от съда преценка за редовността на връчването.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
При подаване на касационната жалба касаторът е заплатил държавната такса по чл.18,ал.2,т.1 от Тарифа № 1 на МП и следва в едноседмичен срок от уведомлението да внесе таксата по т.2, възлизаща на 15 869.14лв.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо Т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на Решение № 26 от 16.01.2013г. по въззивно търговско дело № 1242/2012г. на Пловдивския АС, с което е потвърдено решението на Пловдивския ОС по т.д.№ 245/2009г. за отхвърлянето на предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], искове и за уважаването на насрещния иск.
Указва на касатора [фирма], [населено място], че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 15 869.14лв.и да представи вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване или за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.