О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 964
София,17.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 865 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат А. Б. срещу решение № 17592/22.10.2014 г. на Софийски градски съд /СГС/, Гражданско отделение, ІV-Г състав по гр.д. № 9847/2013 г., с което след отмяна на първоинстанционно уважително решение е отхвърлен изцяло иск на касатора срещу Т. М. И. по чл.213 ал.1 КЗ за сумата 10960.49 лв. – регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 9400.49 лв. по застраховка „Загуба на приход вследствие неплащане на лизингови вноски при лизинг на МПС“, 1560 лв. – разходи за локализиране и изземване на МПС. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Т. М. И. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Следва да се допусне касационно обжалване на решението на СГС, поради следните съображения:
Пред Софийски районен съд /СРС/ е предявен иск от настоящия касатор по чл.213 ал.1 КЗ срещу Т. М. И. за заплатено обезщетение на лизингодателя [фирма], предоставил за възмездно ползване на лизингополучателя Т. М. И. лек автомобил при определена обща лизингова цена и съответни месечни лизингови вноски, неизплатени в цялост от лизингополучателят. Лизингодателят е сключил застраховка с настоящия касатор „Загуба на приход вследствие неплащане на лизингови вноски при лизинг на МПС“, с оглед на която застрахователят – ищец е заплатил на застрахования лизингодател сумата 9400.49 лв. за неплатени лизингови вноски и сумата 1560 лв. за локализиране и изземване на МПС. Именно платените суми, надлежно получени от [фирма] се претендират от лизингополучателя Т. М. И. на основание чл.213 ал.1 КЗ. Искът е уважен от СРС, чието решение е отменено и е постановено друго отхвърлящо иска. СГС е приел, че лизингополучателят Т. М. И. е бил неограничено отговорен съдружник в СД „А.-А., И. и сие“, срещу СД е открито и приключено производство по несъстоятелност, предмет на т.д. № 31/2008 г. на Окръжен съд Търговище, в което процесното вземане не е било предявено и упражнено, а непредявените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват – чл.739 ал.1 ТЗ. Изложени са съображения, че на основание чл.610 ТЗ производството по несъстоятелност срещу СД е открито и спрямо неограничено отговорните му съдружници. В настоящият случай производството по несъстоятелност срещу СД е спряно на основание чл.632 ал.1 вр. ал.5 ТЗ, след което производството е прекратено на основание чл.632 ал.4 и ал.5 ТЗ с постановено заличаване на СД от търговския регистър. Според СГС откриването на производство по несъстоятелност спрямо неограничен отговорния съдружник в търговско дружество, независимо дали самият съдружник е търговец е логично следствие на материалноправната му солидарна отговорност на задълженията на дружеството /чл.76 изр.2-ро и чл.88 ТЗ/. Все според СГС, законът третира неограничено отговорния съдружник като длъжник в несъстоятелността /чл.610, чл.614 ал.3 и чл.748 ал.3 ТЗ/, от неговото секвестируемо имущество също се образува маса на несъстоятелността, която служи за удовлетворяване както на кредиторите на дружеството, така и на личните кредитори на съдружника. Последните, според СГС, следва да участват и да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност, тъй като не биха могли да се удовлетворят по реда на индивидуалното принудително изпълнение с оглед разпоредбата на чл.638 ТЗ за спиране на изпълнителните производства срещу имуществото на неограничено отговорния съдружник. При наличие на тези разпоредби е несъмнено, че погасителният ефект по чл.739 ТЗ се прилага и по отношение на вземанията на личните кредитори на неограничено отговорния съдружник, дори и същите да нямат търговски характер. Погасителният ефект следва да се признае и на решението, с което се прекратява спряното производство по чл.632 ал.1 ТЗ, както е в настоящия случай.
Като въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК с допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът сочи: 1.“Следва ли личните задължения на неограничено отговорен съдружник в събирателно дружество, да бъдат предявени в открито производство по несъстоятелност на дружеството?“ 2. „Следва ли разпоредбата на чл.739, ал.1 от ТЗ да излиза извън рамките на процедурата по обявяване несъстоятелност на търговско дружество и действието на същата да се разпростира и по отношение на личните задължения на неограничено отговорен съдружник в дружеството, обявено в несъстоятелност?“ 3. „В случай, че разпоредбата на чл.739, ал.1 от ТЗ се разпростира и по отношение на личните задължения на неограничено отговорен съдружник, които не касаят дружеството, не би ли довело това до т.нар. „личен фалит“, който не е регламентиран от българското законодателство?“ Така формулираните въпроси са обуславящи изхода на спора, липсва съдебна практика по същите и следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по обобщения и конкретизиран въпрос /т.1 от ТР № 182010 г. на ОСГТК на ВКС/, а именно: Следва ли вземания на кредитор за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД, да бъдат предявени в открито производство по несъстоятелност на дружеството и погасяват ли се тези непредявени вземания за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД на основание чл.739 ал.1 ТЗ?
Поради приетото наличие на основание за допускане на касационно обжалване на решението на СГС, на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да внесе и представи доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 219.20 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17592/22.10.2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав по гр.д. № 9847/2013 г.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], пл. „П.” № 5 да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 219.20 лв. /двеста и деветнадесет лева и 20 ст./ и представи доказателства за това в едноседмичен срок, считано от получаването на съобщението. При невнасяне на държавната такса по сметка на ВКС в посочения срок и представяне на платежния документ, производството по касационната жалба ще бъде прекратено, което да се впише в съобщението до касатора.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.