Р Е Ш Е Н И Е
№ 965
гр.София 11.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на седми декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 2564 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”б”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на А. М. М. против решение № 263 от 16.11.07г.по гр.дело № 1372/07г.на Софийския апелативен съд в частта,с която исковете по чл.59 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД са отхвърлени,съответно за разликата над сумата 11 393 лв до 14 171 лв по главния иск и за сумата 2300 лв по акцесорния иск,както и в частта за разноските. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в” от ГПК/отм./Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете- уважени в претендирания размер.
Ответникът по касационната жалба „ С. автотранспорт”Е. моли решението да бъде оставено в сила.
Ответникът С. о. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
Касационната жалба срещу решението на въззивния съд в частта по иска по чл.86 ЗЗД е процесуално недопустима на основание чл.218а б.”а” от ГПК/отм./Заявената претенция за обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД касае самостоятелен ,макар и акцесорен иск,за парично вземане под 5000 лв. Решенията на въззивните съдилища по тези искове са изключени от касационен контрол,поради което и жалбата срещу решението в тази му част е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил иска,предявен от А. М. срещу С. о. ,като е ангажирана отговорността на Общината на плоскостта на неоснователното обогатяване на основание чл.59 от ЗЗД. Прието е,че ищецът като собственик на недвижим имот е лишен от възможността да го ползва според предназначението му,тъй като през периода от 16.07.02г.до 1.02.04г.се е ползвал за нуждите на обществения градски транспорт в гр. С.. Направен е извод,че пасивно легитимиран е не „С”АД ,а С. о. ,която е определила имота на А. М. да се ползва за нуждите на градския транспорт.
Правилно искът е уважен с оглед заключението на тройната техническа експертиза като доказан по размер за сумата 11 393 лв. За да приеме от фактическа страна,че имотът на ищеца е ползван от автобусите на градския транспорт за периода от 16.07.02г.до 1.02.04г.въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелката К. Суверенно право на съда е да преценява убедителността на свидетелските показания и да реши на кои от тях да се довери. Въззивният съд е посочил защо дава вяра на св. К,а не на св. В,а именно,защото има преки впечатления от организацията на движението на автобусите на крайната им спирка,тъй като държи заведение в близост,незаинтересован свидетел е – не е нито близка на ищеца,нито служител при ответника. Касационният съд може да контролира само начина на формирането,но не и съдържанието на вътрешното съдийско убеждение,като направи своя преценка на събраните доказателства.
Обоснован е и изводът на съда,че материално-легитимиран ответник е не „С”,а С. община. След като С. о. и. и одобрява транспортните схеми и маршрути за движение на обществения градски транспорт – чл.5 от Закона за автомобилните превози,след като на базата на заповед на К. на общината е определен недвижимия имот – реституиран по ЗВСОНИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др.на отчуждения собственик А. М. да се ползва за крайна спирка и „обръщало”на автобусите за К. ,то и отговорността за имущественото разместване на блага следва да е за Общината. В съответствие със събраните по делото доказателства и при точно приложение на закона правилно е ангажирана отговорността на Общината на извъндоговорно основание.
Неправилно е определена държавна такса по евентуалния иск срещу С. о. в размер на 683.58 лв . Съгласно чл.55 от ГПК/отм./държавната такса се събира върху цената на иска за парично вземане,която се определя от търсената сума. В случая е внесена държавна такса върху цената на иска,поради което обжалваното определение следва да бъде отменено.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. М. М. срещу решение № 263 от 16.11.07г.по гр.дело № 1372/07г.на Софийския апелативен съд в ЧАСТТА,с която първоинстанционното решение е оставено в сила в частта за отхвърлянето на иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за периода 1.08.02г.-14.10.04г. за сумата 2300 лв.
ОТМЕНЯ въззивното решение/с характер на определение/с което А. М. М. е осъден да заплати по сметка на САС държавна такса в размер на 683.58 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
Решението/с характер на определение/ в частта,с която касационната жалба е оставена без разглеждане ,подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страната пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.