О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 965
ГР. София, 27 октомври 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.10.15 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3429/15 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №749/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу И. Г. и Л. Г. иск по чл.26, ал.1 ЗЗД – за признаване на нищожността на договор от 21.02.12 г. за продажба на недвижим имот –апартамент в [населено място], сключен по реда на Наредбата за продажба на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на МО /Наредбата/, поради противоречие със закона. Решението е постановено при участието на МО като трето лице – помагач на страната на ответниците.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната и приложена практика на ВКС по въпроса: задължен ли е въззивният съд да изложи мотиви защо не взема предвид при изграждане на решаващите си за изхода на спора фактологични изводи изложените от вещото лице факти и доводи в допуснато заключение по релевантни за спора факти?
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че административните актове, издадени в производството по чл.7-13 от Наредбата, които представляват негови задължителни елементи са били предмет на съдебен контрол от административния съд по жалба на ищеца, като кандидат – купувач на имота. Решенията на административния съд за валидността и законосъобразността на административните актове са задължителни за гражданския съд – чл.302 ГПК и ТР №5/11 г. на ОСГК. Със задължителната сила на административното решение, постановено по жалба на ищеца, са разрешени въпросите за законосъобразността на протокола на помощната комисия по чл.8, ал.3 от Наредбата за класиране на кандидат – купувачите от 17.11.11 г. и на заповед на МО от 9.02.12 г., с която е наредено процесният недвижим имот, частна държавна собственост от жилищния фонд на МО, с данъчна оценка 8 820 лв., съгласно удостоверение за данъчна оценка, издадено от [община], да се продаде на ответниците по иска Г.. Тази данъчна оценка е меродавната при определяне на приложимия за извършване на продажбата ред – по Наредбата, а не по чл.44, ал.1 ЗДС, и ищецът не я оспорил при откриване на административното производство.
Решаващите изводи на въззивния съд, с които е отказал да преразглежда въпроса за данъчната оценка на имота в исковото производство, не се оспорват от касатора с въпрос в контекста на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Освен това въззивното производство е продължение на първоинстанционното пред втора инстанция по същество на спора, която без да повтаря процесуалните действия на първата инстанция, надгражда върху тях – ТР №1/13 г. на ОСГТК. В случая първоинстанционният съд, чийто извод за неоснователност на иска е споделен от въззивния съд, е изложил наред със съображенията за стабилизиране на елементите от административната процедура по Наредбата и подробни съображения защо не възприема за достоверна посочената от вещото лице във второто му заключение данъчна оценка на имота от 12 283 лв.
Соченото основание за допускане на обжалването не е налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №749/14 г. от 23.01.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: