Р Е Ш Е Н И Е
№ 966
София, 07.11.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯГ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на осми октомври, две хиляди и осма година в състав:
Председател: Надя Зяпкова
Членове: Любка Богданова
Марио Първанов
при секретаря Цветанка Найденова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 899 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр.§2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. Д. Т. от гр. Б. срещу въззивно решение № ІІІ-192 от 10.10.2007 год. по гр.д. № 1198/2006 год. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./.
Ответниците по касационната жалба С. Н. А. и К. С. А. изразяват становище за оставяне в сила решението, като правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./,отговаря на изискванията по чл.218в, ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. като обсъди заявените в касационната жалба основания, становищата на страните и данните по делото, приема следното:
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от С. Н. А. и К. С. А. срещу Т. Д. Т. иск за предаване владението върху ? ид.ч. от гараж с площ от 21 кв.м., построен в крайната югозападна част на УПИ *, кв.62 по плана на гр. С..
За да уважи предявеният ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че ищците са активно легитимирани по него в качеството им на собственици на ? ид.ч. от гараж с площ от 21 кв.м., построен в крайната югозападна част на УПИ *, кв.62 по плана на гр. С.. Приел е, че ответника държи неоснователно посочената част, която следва да ревандикира.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.
По делото е установено, че ищците като съпрузи са собственици на 1/2 ид.ч. от гаража при режим на съпружеска имуществена общност, а ищеца на 1/4 ид.ч. по наследство от баща му Н. А. , или общо на 3/4 ид.ч.становено е също така, че към момента на предявяване на ревандикационния иск гаража се владее от ответника-касатор.
Правилен е изводът на въззивния съд, че са налице елементите, необходими за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, а именно титул за собственост на ищците в обем на 3/4 ид.ч. от гаража, владение от ответника на собствената на ищците част от същия без основание. Законосъобразно е изводът на съда, че ответника неоснователно държи и следва да ревандикира на ищците собствената им ид.ч. от процесния гараж, защото правото им на собственост, предмет на петиторната защита се отнася до тази част.
Неоснователно е оплакването на касатора, че не е пасивно легитимиран да отговоря по предявения иск, обосновано с обстоятелството, че прехвърлил правото на собственост върху гаража на трето лице, което не е конституирано като страна в процеса. Тъй като прехвърлителната сделка била извършена преди предявяване на иска касаторът не само, че не владеел гаража, но и не бил негов собственик.
Договорът за дарение от 4.04.2006 г. материализиран в нот.акт № 1880/2006 г. е ирелевантен за изхода на спора, при положение, че по делото е установен факта на упражняваната от ответника фактическа власт върху гаража. Искът по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. След като по делото е установено, че касатора държи частта на ищците без основание, правилно съдът е приел, че тази част следва да се ревандикира от него, а не от надареното лице, за което по делото не е доказано да владее гаража.
Неоснователно е и оплакването за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила- чл.127 ГПК /отм./ при преценка на събраните по делото гласни доказателства във връзка с правоизключващото съсобствеността възражение на касатора, че е изключителен собственик на гаража на оригинерно основание.
Въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и при съвкупната им преценка съгласно разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./ е изградил изводът, че възражението за оригинерно придобиване на правото на собственост върху гаража от касатора е неоснователно. В тежест на касатора е с оглед разпределението на доказателствената тежест да установи пряко и пълно факта на упражняваната от него фактическа власт върху вещта, в предвидения от закона срок, с намерение за своене на същата. В конкретния случай касаторът не е изпълнил доказателствената тежест, поради което правилно въззивният съд е приел, че не е придобил по давност частите на ищците от съсобствената вещ.
Оплакването, че при иск за предаване владението на ид.част от съсобствена вещ, съсобственикът който е лишен от ползването й следва преди предявяването му да е провел иск за разпределение на ползването по чл.32 ЗС също е неоснователно.
С ревандикационния иск собственикът защитава правото на собственост при неоснователното му отричане и отнемане на владението върху вещта. Такъв иск може да бъде предявен и срещу съсобственик, при което законодателят не е предвидил като необходима предпоставка за успешното му провеждане наличието на производство по съдебна администрация между съсобствениците по чл.32 ЗС.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице основания за неговото касиране и то ще следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 10.10.2007 г. по гр.д. № 1198/2006 г. на Бургаския окръжен съд.
Председател :
Членове :