О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 968
София, 01.11. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 19 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 446/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Л. Н. Н. е подала касационна жалба срещу решение от 23.12.2009 г. по гр. д. № 399/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявения срещу нея от И. К. и К. К. отрицателен иск като е прието за установено, че касаторката не е собственик на имот с площ от 301 кв. м., съставляващ част от имот 172 по ПНИ на селищно образувание (с. о.) “А. мак”, кв. В., в землището на гр. Варна, тъй като в нейна полза не е възникнало правото да трансформира правото на ползване върху имота в право на собственост.
Касационният довод е за незаконосъобразност на извода. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 ГПК. Изложен е довод, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
От фактическа страна по делото е установено, че касаторката е придобила имота през 1983 г. на основание дарение направено от родителите й Д. Х. и Н. Х..
Праводателката Д. Х. и Ж. Ж. през 1964 г. са сключили договор с И. С. В. и С. Д. В. за замяна на притежаваните от тях недвижими имоти – лозя. В.и са придобили право на собственост върху заменения имот на основание замяна извършена от т п с комисия. На основание на този договор от 14.10.1964 г. В.и придобИ. право на собственост върху лозе с площ от 2.00 дка в м. “Юнуст чешма”, а Х. и Ж. стават собственици на имота в “Ламбур пунар”. През 1980 г. между Х. и Ж. е сключена съдебна спогодба по силата на която Д. Ж. Х. е получила имотът в дял І-ви, състоящ се от лозе с площ от 630 кв. м., застроено с баня, тоалетна и складово помещение, намиращо се в м. Ламбур пунар”.
Този имот Х. и съпругът й са дарили на 26.10.1983 г. на дъщеря си Л. Н.. Към този момент дареният имотът е попадал в зона за здравни и курортни нужди и е бил заснет с пл. № 142 по плана на к. к. “Ч.”, в землището на гр. Варна.
Приета техническа експертиза не е установила идентичност между имот пл. № 172 и този, предмет на замяна, от който договор праводателите на касаторката черпят права, тъй като имотът е бил индивидуализиран с граници: от три страни лозя на Д. “Д. К.”. Експертът е установил, че имот пл. № 142, описан в нот. акт № 24 от 1983 г. за дарение, съвпада с част от имот пл. № 2507, по стар кадастрален план, признат за възстановяване на ищците по иска. Установила е, че част от поземлен имот № 172 по плана на новообразуваните имоти с площ от 301 кв. м. попада в стар имот № 2507.
През 1983 г. на Л. Н. е издадено разрешение № 618 от 25.11.1983 г. за построяване на сезонна постройки върху 20 кв. м. в м. “Лампур панур”.
С решение № 1104 от 14.06.2004 г. на ОСЗ, гр. Варна, е признато на ищците право на възстановяване на лозе с площ от 1 дка, попадащо в терен по §4, в м. “Баналията”, кв. В., който имот по КП “А. мак” е заснет като имоти пл. №№ 2507 и 20506.
Въз основа на така установените факти въззивният съдът, след като е отменил първоинстанционното решение, е приел, че ответницата не е доказала владеният от нея имот да е идентичен с придобития от праводателите и на основание договор за замяна. Съдебната спогодба не е самостоятелно придобивно основание, поради което е без значение установената идентичност на получения по замяната, а след това дарен имот с част от признатия за възстановяване.
От тук е направен извод че ответницата не се легитимира като собственик на имот пл. № 172 по ПНИ, реална част от който е процесния. Приел е, че дарението на чужда вещ е нищожно, поради което не е произвело действие.
Другият правен аргумент за неоснователност на иска е изведен от това, че имотът е индивидуализиран с граници, които от три страни са лозя на Д.. От това съдът е приел, че придобитият по замяна имот не е бил извън ТКЗС , а е бил включен в него, поради което правото на собственост се е трансформирало от такова в реални граници в такова в идеални граници и той не е бил годен обект на разпореждане. За да стане такъв по отношение на него следва да се проведе процедурата по възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
В изложението по чл. 283, ал. 4 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за това дали имотът е бил внесен в ТКЗС, поради което загубил реалните си граници в противоречие със закона и практиката по прилагането му. На следващо място не е обсъдил наведеното твърдение, че след като имотът е бил придобит по замяна и с него е извършено разпореждане, той не подлежи на земеделска реституция по аргумент от чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Тези въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата. В подкрепа на твърдението за наличие на предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК са представени и решения на ВКС, от които относимо е само решение от 04.02.2009 г. по гр. д. № 5670/2007 г. на ВКС, І г. о. Решение от 02.02.2009 г. по гр. д. № 2531/2008 г. на І г. о., е постановено в производство по отмяна и не представлява влязло в сила решение, с което е разрешен материалноправен спор, поради което не попада в решенията, формиращи практиката на ВКС по даден материалноправен въпрос. Останалите решения са неотносими, тъй като в тях съдът не се произнесъл по приложението нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ.
Основателен е доводът, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос подлежи ли на земеделска реституция имот, който е бил предмет на замяна от т п с комисия на основание ЗТПС, ако с него е извършено след това разпореждане. Въпросът е решен в противоречие с трайно формираната практика на ВКС по прилагане на нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, поради което е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение. Не е налице второто релевирано основание по т. 2 на нормата, тъй като касаторката не е представила решения, в които този въпрос да е бил противоречиво разрешен.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от от 23.12.2009 г. по гр. д. № 399/2009 г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщаване на указанието да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.