О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 10.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 02.02. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 534 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от С. Г. Д., публичен изпълнител при ТД на Н.-В., с вх.№3763/14.04.2011 год. на Окръжен съд [населено място] срещу Решение №122 от 09.03.2011 год. по в.гр.д.№56/2011 год. на Русенския окръжен съд, ГК, с което е потвърдено решение №1860 от 09.11.2010 год. по гр.д.№3071/2010 год. на Русенския районен съд, Х-ти гр.състав, с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.216, ал.1,т.4 ДОПК за обявяване за недействителна по отношение на него на сключения между ответниците договор за продажба недвижим имот, след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, поради липса на субективния елемент от фактическия състав- а именно намерение за увреждане у купувача по сделката. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3ГПК. Навежда довода, че обжалваното решение е постановено в противоречие с чл.216, т.4 ДОПК, тъй като намерението за увреждане у лицето, с което длъжникът е договарял , не е елемент от фактическия състав на правната норма. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. П., чрез адвокат В., оспорва основанията за достъп до касация, претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол.
Правните изводи на съда по настоящия спор са обусловени от поставения от касатора правен въпрос за Намерението за увреждане, като елемент от фактическият състав по чл.216, ал.1,т.4 ДОПК, включва ли и такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена преди установяване на задължението с ревизионния акт и ако да подлежи ли на доказване или се презюмира, след като увреденият кредитор е държавата. Така конкретизираният правен въпрос представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. В приложеното решение №459 от 10.07.2007 год. по в.гр.д.№516/2007 год. на Русенския окръжен съд, независимо, че съдът е приел, че в хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, когато сделката е възмездна, няма значение дали другата страна е знаела за увреждането, е обсъждал и конкретните обстоятелства, от които може да се презюмира намерение за увреждане и у преобретателя по сделката. Поради тази причина и в решение №107 от 21.02.2008 год. по т.д.№582/2007 год.на ВКС, І Т.О., с което въззивното решение е оставено в сила, ВКС не се е произнесъл по въпроса за нуждата от намерение за увреждане и у купувача по сделката.
Обжалваното въззивно решение ще следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по поставения правен въпрос съществува неяснота в закона и липсва съдебна практика.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №122 от 09.03.2011 год. по в.гр.д.№56/2011 год. на Русенския окръжен съд, ГК.
С оглед разпореждането на председателя на ТК от 13.06.2011 год., постановено на основание чл.84, ал.1,т.1 ГПК, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: