О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
С., 11.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и триадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д.N 904 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 295 във вр. с чл.288 ГПК и чл. чл.280,ал.1 ГПК.
С решение № 176 от 03.11.2010г. по т.д. № 118/2010г., ВКС, ІІ т.о. е отменил решението на въззивния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд с дадени указания относно квалификацията на предявените искове и указания за събиране на доказателства.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма] /н/ с предишно наименование [фирма] срещу решение № 1171 от 04.07.2012г. по т.д.№ 521/2010г. на Софийски апелативен съд, постановено след връщането на делото за ново разглеждане.
С обжалваното решение, в производство по чл.196 ГПК –отм. във вр. с пар.2,ал.2 ПЗР на ГПК/2007г. е отменено първоинстанционното решение на Софийски градски съд, в частта, с която М. е осъдено да заплати на ищеца: сумата 1 000лв.-извършени разходи за охрана на склад по предявен частичен иск, ведно със законната лихва от 24.01.2005г. до окончателното плащане и 161.17лв.-обезщетение за забава за периода 12.10.2003-24.01.2005г.; сумата 1 000лв.-разходи за материално отговорно лице на склад по предявен като частичен иск, ведно със законната лихва от 24.01.2005г. и обезщетение за забава 161.17лв. за периода 12.10.2003г.-24.01.2005г. Вместо това е постановено решение за отхвърлянето на исковете. Оставено е в сила решението в частта, с която предявените от ищеца искове за заплащане на обезщетение за ползване на недвижимо имущество – склад за съхранение на материали-държавен резерв и военновременни запаси за периода 01.04.2000г.-30.09.2003г. и обезщетение за забава 3 519.20лв. за периода 30.09.2003г.-24.01.2005г., са отхвърлени срещу предпочитания ответник ДА „Д.” и срещу евентуалния ответник М..
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно-постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и постановяването на друго, с което главният ответник ДА”Д.”, или евентуалният- М. да бъде осъден да заплати претендираните с исковата молба суми.
Твърди се, че неправилно апелативният съд е приел, че в размера на възнаграждението /издръжката/, която се дължи на ищеца като външен съхранител на материали-ДР и В. по силата на чл.18 от Наредбата за държавния резерв и военновременните запаси, приета с ПМС № 312/29.12.1996г., не се включва обезщетението за ползването на имота- на склада, в който са съхранявани СМЦ. Поддържа се, че отказът за присъждане на такова обезщетение незаконосъобразно е аргументиран с липса на доказателства за размера му и че въззивният съд имал процесуалното задължение, ако не събере такива доказателства, да приложи разпоредбата на чл.133 ГПК-отм. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел, че министерството не е материално правно легитимирана страна по спора.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът формулира въпрос, който свързва с наличието на основанието за касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК- какви са съставните елементи на възнаграждението, което се дължи при договор за влог, когато то се уговаря и се дължи по силата на нормативен акт –Наредбата за Д., приета с ПМС 312/96г., и конкретно какви са съставните елементи на възнаграждението по договор за съхранение на материали, представляващи държавен резерв и военновременни запаси, когато те се съхраняват в складове на външен съхраните, а не в складове, собственост на Държавна агенция Д.”.
Допускането на касационното обжалване по този въпрос е аргументирано с неправилния според касатора извод на въззивния съд, че обезщетението за ползване на недвижим имот не се включва в елементите на издръжката по чл.18 от Наредбата за Д., приета с ПМС 312/1996г., за която Агенцията заплаща на външните съхранители необходимите финансови средства. Касаторът счита, че обезщетението за ползване на чужд недвижим имот представлява съставен елемент от понятието „средства за създаване и издръжка по съхранение на държавни резерви” по смисъла на чл.18 от Наредбата и тълкуването на тези понятия от ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В частта, с която въвзивният съд се е произнесъл по отношение на останалите обективно съединени претенции, липсва обосновка за допускане на касационен контрол.
Формулиран е и процесуалноправен въпрос, разрешен според касатора в противоречие с практиката на ВКС- допълнително основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК- за приложението на разпоредбата на чл.162 ГПК, респ. чл.133 отменения процесуален закон. Посочва се, че отказвайки да определи обезщетение за ползване на чужда собственост поради липса на доказателства за размера на наема за исковия период, съдът грубо е нарушил посочената разпоредба.
В срока по чл.287 ГПК отговор на касационната жалба не е постъпил от ДА”Д.” и от евентуалния ответник М..
Съставът на САС счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора материалноправен въпрос: какви са съставните елементи на възнаграждението по договора за съхранение на материали, представляващи държавен резерв и военновременни запаси, когато то се уговаря и се дължи по силата на нормативен акт –Наредбата за Д., приета с ПМС 312/96г., в случай че материалите се съхраняват в складове на външен съхранител, а не в складове, собственост на Държавна агенция Д..
Формулираният от касатора материалноправен въпрос е относим само към изводите на въззивния съд и въззивното решение, постановено по иска за заплащане на обезщетение за ползване на недвижимо имущество – склад за съхранение на материали-държавен резерв и военновременни запаси за периода 01.04.2000г.-30.09.2003г. и по обусловения иск по чл.86 ЗЗД. Аргументите във връзка със значимостта на поставения въпрос в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са свързани единствено и само във връзка с изводите на съда по претенцията за заплащане на обезщетението за ползването на недвижимото имущество.
Този правен въпрос е разрешен във въззивното решение, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор за дължимото на ищеца обезщетение за това, че Агенцията „Д.” е ползвала складовата му база за съхранение на материали Д.. Като основен аргумент за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетението за ползването на склада, САС е изложил съображения, че в изчерпателно изброените в чл.18 от Наредбата елементи на издръжката, за която Агенцията заплаща на външните съхранители необходимите финансови средства, не се включва заплащането на наем за помещението, където се извършва съхранението. Въззивният съд е посочил, че съхраняването на ВЗ е задължително за съхранителите-чл.7,ал.4, които са длъжни да ги съхраняват в наличните си площи-чл.8,ал.2. Прието е, че не са представени доказателства, че такъв наем е изрично уговорен- не е представен договор между влогоприемателя и Агенцията, за да се установи такава уговорка и условията й.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280,ал.1, т.3 ГПК.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по втория посочен от касатора въпрос, по отношение на който се сочи допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Формулираният въпрос не е правен. Той съставлява твърдение за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд по приложението на разпоредбата на чл.133 ГПК-отм., респ. чл.162 ГПК, и това основание за касиране на решението подлежи на проверка във фазата на разглеждането на касационната жалба по същество.
С оглед на изложеното, следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по поставения от касатора материално-правен въпрос, на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Предвид обстоятелството, че ишецът е в открито производство по несъстоятелност, държавната такса, на основание чл.620,ал.5 ТЗ, не се дължи предварително.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1171 от 04.07.2012г. по т.д.№ 521/2010г. на САС, 6 състав в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по дължимостта на обезщетение за ползване на недвижимо имущество- склад за съхранение на материали-държавен резерв и военновременни запаси за периода 01.04.2000г.-30.09.2003г. и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода 30.09.2003г.-24.01.2005г., по иска предявен от [фирма] /н/ срещу предпочитания ответник ДА „Д.” и по предявения като евентуален иск срещу Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.