Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. София, 29 март 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА
ВЕРОНИКА ИМОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 40/2012 г. на ВКС , трето наказателно отделение и въз основа на данните по делото и закона, прие следното:
Производството е образувано по искане на осъдения С. Л. К. , съгласно чл. 420, ал. 2, вр. чл.422, ал. 1,т. 5 НПК, вр. с чл. 348 т.т. 1- 3 НПК, за възобновяване на НОХД №473/2011 год. на Районен съд гр.Луковит, отмяна на присъда №49/11.11.2011 год., постановена по същото дело и връщане делото за ново разглеждане.
В искането се изтъква , че деянието, което е санкционирано по административен ред с наказателно постановление №1192/22.11.2010 г., е престъпление. Поради това, неправилно е прието , че е осъществен съставът на престъплението по чл.343в НК, тъй като на практика липсва административно нарушение, което да е предпоставка за отговорността за престъпно управление на МПС. Нарушението, установено с АУАН№746/06.07.11 год. е първо административно нарушение за осъдения, след осъждането на К. с присъда по нохд№505/10г., влязла в сила на 28.02.2011 год. Според защитата, налице е съвкупност от престъпления и липсват предпоставки за приложение на чл.68, ал.1 НК. В мотивите липсва яснота относно изводите на съда каква е действителната воля относно размера на определеното наказание на осъдения, поради което е допуснато съществено процесуално нарушение. Навеждат се и доводи за недооценка на смекчаващите вината обстоятелства и наказанието е явно несправедливо.
Искателят, лично и със своя редовно упълномощен защитник – адвокат В. М. поддържа искането в съдебно заседание, по изложените в него съображения и процесуални последици.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения е неоснователно.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО, СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ ПО чл. 425, вр. чл. 422 НПК, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Настоящият съдебен състав намира искането за възобновяване за процесуално допустимо – депозирано е от легитимирано лице, в установения от закона срок по отношение непроверен по касационен ред, влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на възобновяване.
Разгледано по същество, искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Съображенията за това са следните:
С присъда №49/11.11.2011 год. по НОХД №473/2011 год. на Районен съд гр.Луковит подсъдимият С. Л. К., ЕГН: 8111283087 е признат за виновен в това, че на 06.07.2011 г., в около 15.20 ч., по „Христо Ботев гр.Луковит, обл. Ловеч, е управлявал лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с Д.К. № ЕН 3304 АР, без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС за съответната категория – отнето със заповед № 20010/04.06.2007г. на Началника на сектор „ПП-КАТ“ при ОД на МВР-Ловеч на осн. чл. 171, т.4, вр. чл. 157 ал. 4 ЗДвП, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние, съгласно влезли в сила НП №2432/30.12.2009 г., (влязло в сила на 15.12.2010г. ) и НП №1198/22.11.2010г., (влязло в сила на 04.02.2011г.), поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 и вр. чл. 54 НК е осъден на ШЕСТ месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. НА ОСНОВАНИЕ чл. 68, ал. 1 НК е постановено подсъдимият да изтърпи отделно и наложеното по нохд№ 505/2010г. на PC – Луковит наказание от ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип.
Проверката на данните по делото налага извода, че първостепенният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, излагайки задължителните реквизити от съдържанието на присъдата и оценявайки доказателствените източници съгласно правилата по НПК.
Правните изводи въз основа на приетите факти са в съгласие със закона. Не е нарушен материалният закон. Правната квалификация на инкриминираното от обвинението деяние под признаците на чл. 343в, ал. 2 НК е изведена въз основа на правилна оценка на установените по делото фактически данни относно деянието и неговото авторство от осъдения К..
Установено е, че К. е загубил по административен ред придобитата правоспособност за управление на МПС, с отнемането на всички контролни точки и изземване на свидетелството му за правоуправление на МПС, съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и чл. 171 т. 4 ЗДвП . При извършената проверка на К. в момент на управление на МПС на инкриминираната дата той не е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС, поради което правилно е прието че е нарушил чл.150 от ЗДвП. От писмените доказателствени източници , а именно – наказателни постановления на началника на РУ „Полиция“ – Луковит : НП №2432/30.12.2009 г., (влязло в сила на 15.12.2010г. ) и НП №1198/22.11.2010г. (влязло в сила на 04.02.2011г.) е установено, че към времето на процесното деяние К. вече е бил наказван по административен ред за нарушаване на същата разпоредба – чл. 150 от ЗДвП. Съдът правилно е извел, че от момента на налагане на административните наказания, до извършване на процесното деяние на 06.07.2011г., не е изтекъл периодът от една година.
Съдът не е имал основание да не даде вяра на показанията на свидетелите П. и Т., които са установили, че К. е управлявал лекия автомобил без свидетелство за правоуправление на МПС – факт , потвърден и със Заповед №20010/04.06.2007 г. за принудителна административна мярка на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Ловеч , издадена на основание чл. 171 т. 4 ЗДвП.
Неоснователни са възраженията относно правната природа на административните нарушения, които в случая са и съставомерни елементи от признаците от обективната страна на състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. Несъстоятелно се поддържа , че те съставляват престъпления и поради това са били в реална съвкупност с инкриминираното деяние. За съставомерността на престъплението по чл. 343в ,ал. 2 НК – престъпно управление на МПС, се изисква кумулативно да са налице обективните признаци: лицето да е било санкционирано с влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без свидетелство за правоуправление ; преди изтичането на една година, след като е бил санкциониран по този ред с влязло в сила наказателно постановление, деецът да управлява МПС, за което не му е издадено съответно свидетелство за правоуправление. Случаят от обективна и субективна страна е точно такъв. Установен е и прекият умисъл на осъдения, тъй като е управлявал МПС, след като е съзнавал факта на отнетото му свидетелството за правоуправление по административен ред за същото нарушение и преди изтичането на едногодишния срок от наказването му по този ред, с което е обективирал искане за настъпване на последиците от това му поведение, изтъквайки, че му се наложило да управлява.
При определяне размера на наказанието са спазени законовите изисквания по чл. 54 НК. Въпреки завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца – миналите осъждания на подсъдимия и извършените от него многобройни нарушения по ЗДвП, съдът е акцентирал на повода, при който е предприето управлението на автомобила и е индивидуализирал наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което наказанието е съответно на извършеното и неговата тежест и е справедливо.
Законосъобразно е приложен чл. 68, ал. 1 НК. В случая защитата невярно интерпретира извършените деяния като съвкупност. На базата на данните, че с влязла в сила присъда на 28.02.11 г., по нохд№ 505/10г. на PC Луковит подсъдимият К. е осъден на четири месеца лишаване от свобода за предходно деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, извършено на 28.10.2010 год., като изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, решаващият съд правилно е приел, че процесното деяние е извършено в срока на отлагане изпълнението на наказанието по цитираната предходна присъда. Императивно приложимото правило при тези данни е това по чл. 68, ал. 1 НК, което съдът стриктно е изпълнил. Неоправдано от данните по делото и закона се поддържа , че деянията по предходното и настоящото дело са били в съвкупност. Процесното деяние е извършено след като присъдата по нохд№ 505/10г. на PC Луковит е влязла в сила и въобще няма връзка с данни за групиране на наказания по двете дела, а за отделното им изтърпяване .
Следователно не са допуснати основания за възобновяване на атакувания съдебен акт.
ВКС констатира нарушение на закона относно първоначалния режим на изтърпяване наказанието на подсъдимия, определен за активираната условна присъда на С. К. по нохд№ 505/10г. на PC Луковит, който следва да е строг , а не общ, както е определен от съда. Това е така, защото чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда настаняване в затворническо общежитие от открит тип само на лица, осъдени за първи път на лишаване от свобода до пет години. В случая, съдът е приложил чл. 68, ал. 1 НК, в която хипотеза се активира изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по предходната присъда и отложено за изпълнение за срок от три години, в който срок е извършено процесното деяние. Следователно, към момента на приложението на чл. 68, ал. 1 НК, първоначалният режим на изтърпяване на наказанието на осъдения при активиране на наказанието му, трябва да се определя от факта, че той вече е бил осъден на лишаване от свобода по нохд№ 505/10г. на PC Луковит (спр. арг. от чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС), независимо, че не е търпял до този момент ефективно това наказание. Законът не прави разлика в този смисъл, а поставя изискване за осъждане за първи път на „лишаване то свобода” до пет години. Първоначалният режим и типът на затворническото общежитие се регламентират от чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. При тази уредба и при данните по делото, първоначалният режим на осъдения К. при отделното изтърпяване и на двете наказания, би следвало да е строг, а заведението в което се прилага – да е затвор или затворническо общежитие от закрит тип, в което осъденият следва да изтърпи наказанието лишаване от свобода.
Тези разсъждения по тълкуването и прилагането на закона ВКС отчита без да е възможно да изправи допуснатото нарушение, тъй като е сезиран единствено по искане на осъдения , който в тази процесуална хипотеза се ползва от защитата на правилото за неотежняване на положението му.
Предвид тези мотиви ВКС, трето наказателно отделение в настоящият състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Л. К. за възобновяване на НОХД №473/2011 год. на Районен съд гр.Луковит.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :