О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр. София, 21.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2689/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Л. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 53 от 20.02.17г., постановено по в.гр.д.№ 740/16г. на Великотърновския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 462 от 29.06.16г., поправено с решение № 528 от 25.07.16г., постановени по гр.д.№ 223/16г. на Великотърновския районен съд, І с-в, с което е отхвърлен предявеният от Д. Л. П. /П. съгласно молба-уточнение вх.№ 2883/17.02.16г./ против [община] иск за делба на поземлен имот с идентификатор 10447.511.261 по КККР на [населено място] с площ от 120 кв.м. при права 120,53 ид.ч. за ищеца и 10,130,71 ид.ч. за ответника. Присъдени са и разноски на ответника за въззивното производство.
С исковата молба и нейното уточнение с молба вх.№ 2883 от 17.02.16г. ищецът в първоинстанционното производство Д. Л. П. е поискал делба на процесния имот като е обосновал наличието на съсобственост с ответната община с обстоятелството, че през 1998г. е закупил от държавата УПИ VІІІ-906 в кв.280 по регулационния план на гр.В.Т. с площ от 118 кв.м. /реално 119,53 кв.м./, към който са били придадени още 10, 18 кв.м. от общински имот съгласно одобрено със заповед № 187 от 16.03.1998г. на кмета на Община В.Т. частично изменение на плана.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че между страните не е налице съсобственост върху имота, тъй като този регулационен план не е бил приложен по реда и в сроковете по § 6, ал.2 ПР ЗУТ и неговото отчуждително действие е прекратено автоматично съгласно § 8 ПР ЗУТ и дадените разяснения с ТР № 3/10г. на ОСГК на ВКС.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивното решение е постановено в противиречие с практиката на ВКС и че произнасянето по спора от ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата [община] счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение в тази му част, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението обн.ДВ, бр.86/17г., с оглед датата на подаване на касационната жалба –27.03.17г. и § 74 ПЗР ЗИДГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения касаторът е длъжен да формулира конкретен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Следователно допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 1- 3 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол.
В случая касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос, не се позовава на противоречие с никаква съдебна практика, нито е изложил някакви доводи за наличието на визираните в т.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки, а именно необходимост за разглеждането на спора от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й. Във връзка с решаващите мотиви на съда за отхвърлянето на иска е налице изобилна практика, в т.ч. задължителна, с която въззивното решение е съобразено.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация строените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 53 от 20.02.17г., постановено по в.гр.д.№ 740/16г. на Великотърновския окръжен съд.
О с ъ ж д а Д. Л. П. от [населено място] да заплати на [община] сумата 100 лв./сто лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: