РЕШЕНИЕ
97
София 25.02. ,2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 12.02.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Н. П.
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 915/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.“а“ от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.З от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. Х. Я.,Н. Х. Я. и В. П. П. против решение №386/30.11.2007г. на Старозагорски окръжен съд,постановено по гр.д.№619/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Т. Н. П. и Н. П. П. ,в писменото си възражение по жалбата,молят същата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си,въззивният съд е оставил в сила решение №38/23.05.2007г. постановено по гр.д.№1791/2006г. по описа на Старозагорски районен съд,с което е осъден С. Х. Я.,В. П. П.,Р. Ф. П. и Н. Х. Я. да премахнат монтираното от тях устройство за дистанционно отваряне и заключване на съществуващата част от врата/колона/попадащо границите на УПИ-Х1-322,собственост на Т. Н. П. и Н. П. П.,през която врата се осъществява достъпът до външните складови помещения,находящите се в сутерените на УПИ XI-3226 и УПИ ХН-3225,и да възстановят начина на заключване със секретна брава на крилото на вратата,собственост на ищците,попадащо в границите на УПИ Х1-3226,като отхвърля предявеният от Т. П. и Н. П. иск против С. Я.,В. П.,Р. П. и Н. Я.,в частта,касаеща премахването на устройството за дистанционно отваряне и заключване на частта от вратата,собственост на ответниците,като неоснователен и недоказан.
Въззивният съд е анализирал събраните по делото доказателства,взел е предвид данните по заключението на вещото лице по депозираната съдебна експертиза,и при тяхната преценка е стигнал до извода,че ответниците с действията си по поставяне на автоматичното устройство за отваряне и затваряне на съсобствената врата с дистанционно управление,пречат на ищците да осъществяват правото на си на собственост и ограничават достъпа им собствените им складови помещения,находящи се във вътрешния двор на сградите,поради което заявената претенция от ищците с правно основание член 109 ал.1 от ЗС се явява основателна и доказана.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си касаторите твърдят,че съдът не е взел под внимание и не е преценил показанията на свидетеля Т. Т.,който заедно с друго лице В. Т.,също са съсобственици на имота с ищците по делото и на част от изградената в него четириетажна жилищна сграда и два от складовете,като Т. Т. заплатил цялата част от монтираното устройство на рамото на врата и станал негов едноличен собственик,впоследствие я е преустроил за ръчно отключване.Тези оплаквания са неоснователни.Безспорно ,с доказателствата по делото и данните по съдебно-техническата експертиза е установено,че с променянето на начина на заключване на двукрилата метална врата,чрез която се осъществява единствения достъп до дворното място,в което са построени собствените на ищците складове,е било преустановено с подмяната на заключващото устройство,чрез поставяне на такова с дистанционно отваряне и в резултат на това ищците не могат да осъществяват в пълен обем както правото си на собственост върху дворното място ,така и на изградените в него техни собствени обекти-складове.Обстоятелството,че единият от съсобствениците на жилищната сграда,разпитаният като свидетел Т. Т. заплатил сумата за поставяне на новото устройство с дистанционно управление,включително и тази част дължаща се от ищците,за което последните не са дали съгласието,не променя по никакъв начин правото на собственост,установено като принадлежащо на ищците и не дава основание за ограничаване на неговото упражняване,както и до невъзможността да се ползват изградените в дворното място собствени на ищците обекти.След като по делото безспорно е установено,че с така предприетите от ответниците действия,свързани с подмяна на заключващото устройство на металната двукрила врата,се е стигнало до накърняване правото на собственост на ищците и невъзможността им да го упражняват в пълния му обем,правилно съдът е стигнал до извода,че последните основателно претендират преустановяване на тези действия и възстановяване на първоначалното положение ,в защита именно на това свое право на собственост,като по категоричен начин е доказана основателността на заявената претенция.
Наред с това,касаторите навеждат аргументи,че исковата претенция е следвало да се предяви и срещу останалите съсобственици на УПИ XI-3226-В. Т. и Т. Т.,до които също са отправени нотариални покани от ищеца и като не ги е конституирал съдът ги е лишил от възможността да защитят интересите.С предявяването на иск по член 109 ал.1 от ЗС се визира възможността за всеки собственик да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,което му пречи да упражнява своето право.Ищците именно в качеството си на такива собственици,на които в резултат на действия ,извършени от ответниците,без тяхно съгласие ,е отнет достъпа и възможността да упражняват правото си на собственост върху дворното място и изградените в същото складове,са заявили своята претенция и са поискали от съда да се прекратят тези неправомерни действия чрез премахване на монтираното устройство от крилото на двукрилата метална врата,осъществяваща достъпа до горепосочения им собствен имот и складовете изградени в същия.Ето защо, ангажирането на останалите съсобственици,с парични средства по уговорка с ответниците,без съгласието на ищците,не може да е за сметка на накърняване на правото на собственост на ищците,което те безспорно притежават върху процесния имот и намиращите се в него обекти-описани като външни складови помещения.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №386/30.11.2007г. на Старозагорски окръжен съд,1гр.с.,постановено по гр.д.№619/2007г. по описа на съда.