Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
София, 25.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4563 /2008 година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Н. Д. Г. от гр. К., чрез повереника си адв. Д. К. САК , обжалва въззивно Решение Nо 19 от 18.03.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 36/2008 година на Старозагорския окръжен съд , В ЧАСТТА ,с което е отменено Решение Nо 26”б” от 13.04.2007 година и Допълнително решение 154”б” от 13.11.2007 година по гр.д. Nо 187/2006 г. на Казанлъшкия районен съд по отхвърления инцидентен установителен иск и е постановено ново, с което по заявения иск на Окръжния с. на ТПК гр. С. по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ по отношение на Н. Г. е прието, че Окръжният с. на ТПК гр. С. е правоприемник на преустановилия дейността си „О„ през 1970 година .
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото,основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , обосновали допустимостта и наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на въззивното решение и в правомощията по чл. 291 и чл. 293 ГПК , намира :
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК е обусловено от установеното противоречивото разрешаване от съдилищата на материално-правен въпрос за интерпретиране на доказателствата и по приложение разпоредбата на дадената от законодателя легалната дефиниция на „кооперация, възстановила дейността си” по см. на §1 ал.2 от ДР на ЗК и §39 от ПЗР на ЗИДЗК/ 2003 година .
С представеното Решение Nо 2110/2000 год. по гр.д. Nо 1114/2000 год. ВКС-IVотд. се приема,че прекратяването на трудовопроизводителната кооперация настъпва, когато тя изгуби материалната си база и средства за производство и фактически не може да осъществява дейността , за която е образувана. Възстановяване на прекратената ,но незаличена кооперация, се извършва чрез свикване и провеждане на общо събрание, което се състои от всички членове/ живи и наследници на починалите/ на кооперацията в момента на прекратяването. Разпоредбата на § 1 ал.2 от ЗД на ЗК предвижда възстановяването/ като процедура/ да се извърши по реда на чл. 49 от закона и препращане към чл.16-18 за реда за свикване на общо събрание .
С представеното Решение Nо 15/2001 год. по гр.д. Nо 906/ 2000 г. на ВКС- IV отд. също се приема , че за възстановяването на прекратената кооперация следва да бъде взето решение на общото събрание от всички членове/ живи и наследници на починалите/ на кооперацията в момента на прекратяването.
С представеното Решение Nо 787/2004 г. по гр.д. Nо 247/2002 година на ВКС-IV отд. , по заявен ревандикационен иск, се приема , че „възстановена кооперация” няма легално определение в закона.използването на термина , след като с §1 от ДР на Закона за кооперациите от 1991 година е прогласено, че се възстановяват правата на съществуващите и възстановените кооперации върху тяхното одържавено и иззето имущество след 10.09.1944 година. Възстановена може да бъде онази вляла се или сляла се кооперация, за която е взето решение от общо събрание от кооперацията , в която е включена , за отделянето и като самостоятелен правен субект. С разпоредбата на § 1 от ДР на ЗК от 1999 година / ДВ. Бр.113/28.12.1999 г./е разширен обхватът на реституцията на кооперативно имущество , като е постановено , че се възстановява правото на собственост на кооперациите и на кооперативните съюзи върху тяхно иззето, одържавено или преразпределено по какъвто и да е начин имущество след 09.10.1944 година
И с Решение Nо 647/2006 година по гр.д. Nо 73/2003 г. на ВКС- IV отд. при заявен ревандикационен иск , се приема, че по силата на §1 от ДР на ЗК/ отм./се възстановяват правата на съществуващи или възстановени кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество/ а не по принцип/ Законът не поставя изискването имуществото, върху което се възстановяват правата на кооперациите / респ. на кооперативните съюзи след изменението от 1999 година / да е във вида и размера, в който е било иззето или одържавено. Законодателят е поставил обаче изискване за юридическа тъждественост между легитимираната по реституция кооперация от една страна и организацията, чието имущество е било иззето или одържавено от друга страна.
С обжалваното въззивно решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалба на О. с. на ТПК-гр. Стара З. е отменил решението на първата инстанция в частта , с която е отхвърлен заявения от ОС на ТПК- гр. С. инцидентен установителен иск за правоприемство със закрития през 1970 година ОС на ТПК- гр. С. и е постановил ново решение , приемайки иска за доказан и прогласявайки правоприемството между регистрирания през 1993 година ОС на ТПК и прекратения през 1970 година. Със същото решение , въззивната инстанция е оставила в сила решението на районния съд по отхвърления иск за собственост на ОС на ТПК гр. С. по чл. 108 ЗС срещу Н. Г. за признаване собственост на ОС на ТПК-гр. Стара З. и предаване владението на недвижим имот- ОФИС Nо 7 , намиращ се на 2 етаж от четириетажната масивна производствена сграда и съответните идеални части от правото на строеж, построена в гр. Стара З. УПИ I-3496 , кв. 145.
Съдебното исково производство образувано по чл. 108 ЗС и съединения , като инцидентен положителен установителен иск, иск за правоприемство по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./, е инициирано от Кооперация” О. с. на трудово производителните кооперации” гр. гр. Стара З. с твърденията, че Кооперативния съюз- ОС на ТПК- гр. С. е собственик на ОФИС Nо 7 , намиращ се на 2 етаж на 4-етажна масивна производствена сграда, построена в УПИ I-3496 кв. 145 по плана на гр. К., ул.”О„ 33 , на основание чл. 92 ЗС, тъй като сградата е построена в собствено на ОС на ТПК дворно място, със средства на Съюза през 1965 година и след построяването и е предоставена за стопанисване на ТПК „Е” Казанлък , по Решение на УС на ОС на ТПК- гр. С.. През 1992 година/ 22.06.1992 год./ ТПК „Е” се е снабдила с НА Nо 172/ 92 г. за собственост на цялата 4-етажна сграда на основание давностно владение, а с последващи разпоредителни сделки / при участие на третите лица –помагачи/ имотът- претендираният ОФИС Nо 7 , намиращ се на 2 етаж е във владение на Н. Д. Г., като е поискано изричното произнасяне по реда на чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ да се признае за установено , че Кооперация ”О” С. З. , регистрирана като юридическо лице по ф.д. Nо 247/1993 година на Старозагорския окръжен съд , е правоприемник на прекратилия дейността си през 1970 година ОС на ТПК – С. З.
Основният – ревандикационен иск на Кооперация „О” гр. С.е отхвърлен с влязло в сила решение ,след като е прието, че кооперацията- ищец има качеството на „възстановена кооперация /кооперативен съюз” по см. на § 27 от ПЗР на ЗК / изм. бр.41/ 1997 година/, прилагайки новата правна норма към висящия спор поради тълкувателния характер на последната и отчитайки ретроактивно действие на същата към заварените правоотношения , но поради това , че ОС на ТПК гр. Стара З. към 1964 година НЕ Е доказал да е бил собственик на сграда- „ Комбинат ЗА битови услуги „ гр. К., а и тази сграда от 1971 година се води по инвентарните книги и баланса на ТПК ”Е” гр. К. чиято дейност не е била прекратявана / като основно средство с производствено предназначение, и само тази кооперация е плащала данъци и амортизационни отчисления до продажбата през 2001 година, е прието , че искът по чл. 108 ЗС не може да бъде уважен.
С ТР 2/1995 година на ОСГК на ВС се дават разяснения , че възстановяването на правата на кооперациите се извършва по силата на закона – т.е. правоприемството между една кооперация , чието имущество е иззето и една кооперация, която е регистрирана като правоприемник настъпва по силата на закона , но доколкото налице посочените основанията за това- единтитет на членска маса, предмет на дейност , наименование , неимуществни блага и ИМУЩЕСТВО , съгласно посочените по -горе два правно-релевантни факта. Възстановяването на правата ex lege не води автоматично до връщане на имуществото на кооперациите- по агр. На ПМС 192/1991. Признават се възстановени права, но само по отношение на имущество, което е иззето от кооперацията и реално съществува към 6.08.1991 година в патримониума на държавата. В тази насока е и преобладаващата съдебната практика .
Решението на въззивния съд, касаещо проинасянето по инцидентния положителен установителен иск, е неправилно.
Настоящият състав на ВКС намира , че липсват правни основания да се признае правоприемството по принцип/ между кооперативния с. от 1970 година , който не е заличен , но не е осъществявал дейност поради отнемане на имуществото му и новорегистрираното през 1993 година юридическо лице- КООПЕРАЦИЯ „О. с. на ТПК”гр. Стара З.
През 1951 година в кооперативния регистър на О. съд С. З. е вписан Районен с. ”Р”- гр. С.. Без конкретни доказателства , въззивният съд е приел за доказано твърдението на ищцовата страна , че след регистрацията, за времето до 58 година е вписана промяна на обстоятелства във фирмения регистър в името, като Районния с. ”Р” е преименуван в О. Съюз на ТПК гр. С..
За да приеме , че е налице правоприемство по принцип , но не и в конкретния случай, въззивният съд е обосновал изводите си на Удостоверение Nо 22-00-327/2003 г. на НС на ТПК София, издадено през 2003 година и удостоверяващо обстоятелствата , че ОС на ТПК гр. С. има персонално и имуществено съответствие с преустановилата дейността си ОС на ТПК гр. С. през 70 години . Мотивирал е изводи си на данните за проведена нова регистърна процедура по вписване на кооперацията „О”- гр. С., при липса на данни за процедура по ликвидация или прекратяване на съществуващата, въззивният съд приема , че ищецът има качеството на възстановена кооперация по см. на §1 от ДР на ЗК /отм./., прилагайки разпоредбите на § 27 ал.2 от ПЗР на ЗК / изм. ДВ. бр.41/2007 г./. Доколкото може да се приеме, че даденото от въззивния съд тълкуване на § 27 от ПЗР на СК е в смисъла на трайно прилагана съдебна практика, то този извод е правилен.
Или възстановилата дейността си прекратена/ или съществувала в „латентно състояние”-без дейност , но и без да е заличена / кооперация по см. на §1 от ДР на ЗК /отм./ е онази кооперация , чието имущество е одържавено, която съществува като правен субект тъй като не е заличена от фирмения регистър като ЮЛ , но която е загубила материалната си база и средства за производство, поради което фактически не е могла да осъществява дейността , за която е образувана.
Обобщената съдебна практика на ВКС приема , че правоприемството на възстановените кооперации/ а след разпоредбата на § 27 от ПЗР на ЗК /ред. 2007 г./ касаещо и възстановените кооперативни съюзи като ЮЛ, настъпва по силата на закона , но само доколкото е налице идентитет не само на име, предмет на дейност , членска маса, неимуществени права между двете кооперативни структури- прекратила дейността си и новорегистрирана/ възстановена / , които компоненти е следва да са запазени , но и идентитет на имуществото/ иззето и поискано да бъде възстановено и върнато / чл. 108 ЗС/ или установено като право на собственост/ чл. 97 ал.1 ГПК-отм./ Именно защото един от основните елементи на членственото правоотношение на кооперацията/ кооперативния с. като съвкупност от права и задължения следва отново да премине от един правен субект/ държавата/ в друг правен субект- възстановената кооперацията/кооперативен с. , то това правоприемство е деривативно като способ за придобиване правото на собственост, касае не въобще преминаването на съвкупност от права и задължения от един на друг субект , а касае преминаване правото на собственост на конкретни обекти / доколкото той е в партимониума на държавата./ Законът е създал фикцията, че при наличието на определени предпоставки, идентифициращи прекратената или „латентно съществуваща” с възстановената кооперация, последната е правоприемник по силата на закона –като основание за възстановяване/ реституция/ на правото на собственост , без да се признава правоприемството по закон аналогично на наследственото правоотношение/, при което правоприемство е без значение за преминаването от починалия към наследниците му по закон съществуването или не определено имущество. Ето защо настоящият състав не приема възможността да се признае правоприемство по принцип, доколкото не се касае до претенция касаеща всички иззети имущества или само някое от тях.
Възприетата теза на въззивния съд , че правоприемството може да бъде установено по принцип и се признае по реда на заявения положителен установителен иск, е неправилна , дори искът би бил недопустим , ако не бе съединен с ревандикационния иск. С оглед на недоказаното право на собственост , като принадлежност на недействалата от 1970 година до 1993 година , но възстановена по см. на § 1 от ДР на ЗК , кооперация / кооперативен с. „О”-гр. Стара З. по ревандикационния иск, установителния иск за установяване на конкретното законово правоприемство също се явява неоснователен.
Изложените правни съображения на касационния съд обуславят отмяна на решението на въззивния съд в тази част и постановяване на ново решение,с което инцидентният положителен установетелен иск на кооператция „О” гр. С. срещу Н. Д. Г., да бъде прието за установено,че Кооперация „О„гр. Стара З. с фирмена регистрация по ф.д. Nо 247/1993 година на Старозагорския ОС е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970 година О. с. на ТПК гр. С., се отхвърли като неоснователен.
С оглед на постановения правен резултата по разгледаните касационни жалби и на основание чл. 64 ал.1 и ал.2 ГПК /отм./, в полза на жалбоподателката Г. следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на 645 лв. / шестстотин четиридесет и пет лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК/ отм./, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 77 от 09.10.2007 год. по търг.д.Nо 240/2007 год. на Старозагорския окръжен съд , В ЧАСТТА , с което е оставено в сила Решение Nо 34”к”от 14.02.2007 година по гр.д. Nо 186/2006 година на районен съд Казанлък уважения инцидентен положителен установителен иск срещу Н. Д. ГЕНЧЕВА от гр. К. и е прието, че Кооперация „О„ с фирмена регистрация по ф.д. Nо 247/1993 година на Старозагорския ОС е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970 година О. с. на ТПК гр. С. и вместо него п о с т а н о в я в а:
ОТХВЪРЛЯ заявеният , на основания чл. 97 ал.1 ГПК /отм./, положителен установителен иск на Кооперация „О” , с регистрация по ф.д. Nо 247/1993 година на Старозагорския ОС срещу Н. Д. <Димова&@Д. ГЕНЧЕВА от гр. К., за правоприемство /по принцип /на преустановилия дейността си през 1970 година О. с. на ТПК гр. С..
Осъжда О. с. на т. кооперации / ОС- ТПК/ гр. С. да заплати на Н. Д. Г. от гр. К. сумата 645 лв. / шестстотин четиридесет и пет лева/ разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: