1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
С., 27.05.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
с участието на секретаря Елеонора Стоянова,
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 551 по описа за 2014 г.предвид следното:
Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, т. 2 и т.3 ЗМТА.
Образувано е по предявен на 07.02.2014г. от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] иск за отмяна на Арбитражно решение от 08.11.2013г. по в.а.д.№ 285/2012г. на АС при Б., с което акционерното дружество е осъдено да заплати сумата 167 475.57лв.-авансово платена цена за достъп и пренос на електрическа енергия, съгласно договор да достъп от 30.12.2011г. за периода 21.01.2012г.-28.01.2012г. и 10.02.2012г. – 21.02.2012г., през които периоди не е била предоставена услугата „достъп и пренос на електрическа енергия“ с произход Република България, както и сумата 23 932лв.-арбитражни разноски и разходи за адвокатска защита.
Ищецът иска отмяна на арбитражното решение поради липса на валидно сключено арбитражно споразумение-чл.47,т.2 ЗМТА, каквото възражение е било направено с отговора на исковата молба пред АС. Поддържа, че предмет на спора, с който е бил сезиран арбитражният съд са търговските права за пренос на електрическа енергия /капацитети/, които са регламентирани от Тръжните правила за 2012г. за разделяне и предоставяне на преносните способности по междусистемното сечение в контролните зони на [фирма], [населено място] и оператора на Румъния TRANSELECTRICA, и от Тръжните правила за 2012г. за разделяне и предоставяне на преносна способност по междусистемните сечения между контролната зона на българския електроенергиен системен оператор и контролните зони на EMS /С./, MEPSO /М./ и TELAS /Турция/. Становището е, че в тези одобрени от ДКЕВР правила, не се съдържа арбитражна клауза, като в съответните текстове на чл.9.05 и в двата документа е посочена компетентност на държавния съд. Твърдението е, че Тръжните правила регламентират всички взаимоотношения във връзка с търговските права за пренос на електрическа енергия, те са приложимите по отношение на възникналия спор и арбитражният съд се е произнесъл извън своята компетентност-при липса на валидно сключено арбитражно споразумение. Алтернативното искане за отмяна на арбитражното решение е по т.3 на чл.47 ЗМТА – противоречие с обществения ред, тъй като арбитражният съд допуснал неточност, приемайки, че ищецът е претендирал не възстановяване на суми за платени търговски права за пренос, а възстановяване на авансово платена цена за достъп и пренос на електрическа енергия, съгласно договора от 30.12.2011г. Според оператора това е явна фактическа грешка, тъй като искането на [фирма], заявено пред арбитражния съд и поддържано в хода на процеса, е за цената на търговското право за пренос, като това несъответствие в арбитражното решение би могло да се тълкува и като произнасяне по спор, с който арбитражът не е бил сезиран, в нарушение на основните принципи на правопорядъка, поради това и в противоречие с обществения ред на Р България.
[фирма] оспорва иска за отмяна на арбитражното решение по подробно изложени в писмен отговор съображения.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си. Ответното дружество прави искане за присъждане на разноските.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното:
Искът за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим- предявен е от надлежни страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48,ал.1 ЗМТА.
Възражението на ответника, посочено формално в отговора, е неоснователно. Арбитражното решение е връчено на страната на 29.11.2013гг., а исковата молба е постъпила в съда на 07.02.2014г.
С арбитражното решение, чиято отмяна се иска, арбитражният съд е приел, че твърденията на [фирма] са основани на договор за достъп от 30.12.2011г., по силата на който операторът му е предоставил право на достъп до електропреносната мрежа за пренос на електрическа енергия в качеството му на търговец на балансираща енергия, въз връзка с търгове за предоставяне на търговски права за пренос за съответни капацитети по междусистемните сечения по контролните зони на ответника и съответните оператори от Румъния, С., М. и Турция. Решаващият орган подробно е обсъдил оспорването от ответника на компетентността му, основано на становището, че претендираните субективни права, предмет на спора не се основават на договора за достъп, а на Тръжните правила за разпределяне на преносните способности по междусистемното сечение в контролните зони на ответника и Румъния, С., М. и Турция, и е анализирал разпоредбите в двата акта на чл.9.05., предвиждащи уреждането на споровете съответно от националния регулаторен орган и от българския държавен съд. Мотивирал е, че тръжните правила са съгласувани условия между съседни оператори за организиране пазара на ел.енергия между съседните държави, ангажират системните оператори за начина, по който следва да предоставят търговски права за пренос, очертават общата рамка в която следва да се развиват отношенията между търговците на ел.енергия при внос и износ за съответната държава, но тези договорености не са основанието за предоставяне на достъп до електропреносната мрежа и въз основа на тях не възниква договорната връзка между оператора на съответната държава и участникът в търга. Обосновал е, че основанието за възникване на правоотношението между системния оператор и търговците на енергия е конкретно сключеният договор, въз основа на който те получават право на достъп до електропреносната мрежа, съобразно законодателството на всяка държава. Прието е, че разпоредбата на чл.9.05 от тръжните правила с операторите от С., М. и Турция урежда въпросите, свързани с разделянето и пренасянето на преносни способности в двете посоки, правоотношения с международен характер и компетентен съд, във връзка със спорове по разделяне и предоставяне на търговски права за пренос; счетено е, че конкретният спор не е от такъв характер, а чисто вътрешен спор между търговеца на енергия и системния оператор, който е предмет на регламентиране от вътрешното законодателство и съответно от сключения въз основа на него договор по чл.11,т.1 Правилата за търговия с енергия. При наличието на арбитражна клауза в раздел 12 от този договор, непораждаща съмнение относно компетентността на АС при Б., възражението на ответника за некомпетентност е отхвърлено.
Предявеният иск за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47,т.2 ЗМТА-поради липса на арбитражно споразумение е неоснователен:
Ищецът е основал претенцията си на сключен с ответника на 30.12.2011г. договор за достъп до електропреносната мрежа на ел.енергия срещу заплащане на цена, утвърдена от ДЕКЕВР; на разпоредбата на чл.3.1 от договора, съгласно която операторът гарантира достъпа на ползвателя при спазване на нормативната уредба и изискванията на съответните правила за търговия с енергия, приети от ДКЕВР и тръжните правила за разпределение на преносна способност по междусистемните сечения; на заплатена цена за придобитите капацитети; и на неупражнено право да се ползват придобитите и предварително платените търговски права за ползване-т.е. на получено от оператора плащане за недоставена услуга-право на достъп за ползване на придобитите капацитети поради административно ограничение за износ на българска енергия. Безспорно е наличието в този договор на арбитражна клауза, обосноваваща компетентността на АС при Б..
Становището на настоящия състав, че договорът от 30.12.2011г., съдържащ арбитражната клауза, на който ищецът в арбитражното производство се е позовал, е източникът, пряко регламентиращ правата и задълженията на страните и приложимият за разрешаване на правния им спор, поради което и обосноваващ компетентността на арбитражния съд, произтича от следното:
1/ Разпоредбите на чл.10,ал.1 и чл.11 от приложимите за спора Правила за търговия с електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 64 от 17.08.2010г., регламентират съответно: пазара за предоставяне на преносна способност чрез организиране от българския системен оператор на търгове за предоставяне на междусистемна преносна способност в координация със системните оператори на съседните държави, съобразно Тръжни правила, одобрени от председателя на ДКЕВР; и договора за достъп до електропреносната мрежа и предоставяне на системни услуги.
2/ Конкретните тръжни правила за разделяне и предоставяне на преносна способност по междусистемните сечения между контролната зона на българския електроенергиен системен оператор и контролните зони на С., М. и Турция, съответно Тръжните правила между българския електроенергиен системен оператор и оператора на Румъния TRANSELECTRICA имат за предмет регулиране на разделянето посредством търгове на разполагаемата преносна способност /капацитет/ в двете посоки между системните оператори на двете съседни държави като всеки един от тях действа като тръжен оператор. Въз основа на търговете се присъждат търговските права за пренос; присъждането на търговските права за пренос нямат отношение към преноса на ел.енергия, резултатите от търговете са обвързващи за операторите на ел.преносните мрежи и ползвателите на търговските права за пренос само по отношение на присъдените преносни способности. /чл.1.04 от тръжните правила/.
3/ С разпоредбите на чл.3.01 на съответните тръжни правила е въведено и изискването към участниците в търга- да разполагат със сключен договор за достъп и пренос. Тази регламентация очертава, че предпоставка за участие на ползвателя в търг за предоставяне на търговски права за пренос на енергия е предварително наличие на договор за пренос, какъвто именно е сключеният между страните договор от 30.12.2011г. за достъп, съдържащ арбитражната клауза, по силата на който операторът гарантира достъпа на ползвателя до ел.преносната мрежа при спазване на изискванията на съответните тръжни правила.
Или, конкретните права и задължения на страните във връзка с достъпа са регламентирани от договора, и именно на неизпълнението на задълженията на оператора, произтичащи от този договор, е основана претенцията на дружеството-ползвател. Макар и приложими за правоотношенията им, Тръжните правила уреждат по-общата материя относно присъждането на търговските права за пренос на ползватели, но нямат самостоятелно /извън договора за достъп/ приложение за конкретния спор, който има за фактическо основание неизпълнение на задължението за предоставяне на достъп до мрежата и нарушено право, произтичащо от договора, да се ползват придобитите и предварително платените търговски права за ползване. Фактът, че тръжните правила не съдържат арбитражна клауза, обосноваваща компетентността на АС при БТТП, е ирелевантен.
Неоснователен е и искът за отмяна на арбитражното решение на основанието по т.3 на чл.47 ЗМТА- противоречие с обществения ред. Сам ищецът квалифицира посоченото в диспозитива на арбитражното решение основание за присъждане на сумата като неточност, очевидна фактическа грешка, които не са идентични с произнасяне по непредявен иск и извън възложената на арбитража правораздавателна власт. Такъв евентуален порок не е равнозначен на нарушаване на повелителните норми, които съставляват основата на правопорядъка –императивните правни норми от публичен характер, които са в основата на правовата държава.
Голяма част от доводите в исковата молба са насочени срещу правилността на постановеното арбитражно решение, каквато проверка не може да бъде извършвана в производството по чл.47 ЗМТА.
Поради неоснователност на иска за отмяна, на ответната страна следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски за адвокатско възнаграждение- сумата 6 664.80лв., чието плащане е удостоверено с представения банков документ.
По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] иск за отмяна на основание чл.47, т.2 и т.3 ЗМТА на Арбитражно решение от 08.11.2013г. по вътрешно арбитражно дело № 285/2012г. на Арбитражния съд при Българската търговско промишлена палата, С..
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 6 664.80лв. разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.