5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр.София, 05.03.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело 1169/2011 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на адв.Н.И.,пълномощник на З. Б. Л. и Г. В. Л. срещу въззивно решение № 373 от 19.02.2007 г. на Окръжен съд – Благоевград по гр.д. № 267/2006 г.потвърждаващо решението № 609 от 20.01.2006 г. на Районен съд – Разлог по гр.д. № 378/1998 г., с което делбеният имот на основание чл.288 ал.1 ГПК е изнесен на публична продан и е отхвърлен иска с правно основание чл.286 ГПК за разликата над 17880 лв.до пълния предявен размер от 18 900 лв.
В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост.Поддържа се общото оплакване,че като не е възложил имота на поискалите го в дял З. и Г. Л.,въззивният съд е приложил неправилно закона и е изградил неправилни констатации,че е налице препятствие за възлагане и не е съобразил до какви негативни последици и усложнения ще доведе публичната продан в настоящия случай.И тъй като не се споделя практиката на ВКС,І г.о.отнасяща се до начина на извършване на делбата при смесена съсобственост, се иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора като делбеният имот им се възложи.Иска се и уважаване на претенцията по чл.286 ГПК в пълния предявен размер,ведно със законната лихва от датата на предявяването й,т.е. от първото след допускане на делбата съдебно заседание.Претендира разноски.
Ответниците в производството – Л. И. Г.,Б. К. Г. и Г. К. Г. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което в производство по иск за делба във фаза по извършването й е прието, че процесният имот – дворно място,представляващо парцел ІІІ,в кв……. по плана на [населено място] с площ от 448 кв.м.,заедно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 73,60 кв.м.,заедно с таванско помещение, следва да бъде изнесен на публична продан, въззивният съд на свой ред се е позовал на следните обстоятелства: претендиращите възлагане съделители З. и Г. Л. не притежават друго жилище и към момента на откриване на наследството са живели в него; произходът на съсобствеността не е наследствен, доколкото юридическите факти на възникването й включват разпоредителна сделка с наследствени части и на трето място, имотът допуснат до делба е неподеляем.За да потвърди решението и в частта,в която иска по сметките е уважен в размер на 17880 лв.,въззивният съд е приел,че няма основание за присъждане на увеличената стойност на имота,тъй като извършилите подобренията в имота/касаторите/не са били владелци на целия имот.
Решението на въззивния съд по извършване на делбата е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК/отм./ е приложена правилно към установените по делото факти и съобразно разясненията на т.8 на ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС.
Правилно при установените по делото факти, съдът е приел, че съсобственият на страните допуснат до делба недвижим имот,следва да бъде ликвидиран само при условията на чл.288 ал.1 ГПК/отм./.Делбеният имот е бил придобит по време на брака на Б. Г. и А. Г. при равни права.След смъртта на наследодателката Г. през 1984 год.съсобствената й ? ид.ч.от имота е получена като наследство от нейните законни наследници – З. Л./дъщеря/ и К. Г./син,наследодател на Л. ,Б. и Г. Г. /при равни права.Преживелият съпруг Б. Г. прехвърля на З. Л. своята съсобствена ? ид.ч.от делбения имот по време на брака й с Г. Л. срещу задължение за издръжка и гледане.Именно това разпореждане,обуславя извод за друг характер на съсобствеността,което препятства касаторите З. и Г. Л. в претенцията им по чл.288 ал.3 ГПК/отм./,дори когато не притежават друго жилище.Право да иска възлагане на имота по този ред има само лице, което е придобило своята идеална част от имота по наследство и то, ако първоначално съсобствеността е възникнала по наследяване като това негово право е противопоставимо само на останалите сънаследници. При придобиването на идеална част от имота по наследство от някои съделители, в случай че е налице комбинирана/смесена/ съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, не може да се извърши делбата чрез възлагане на имота по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК/отм./. Т.е. имотът, чиято съсобственост е възникнала в резултат на установените от закона способи/съдебна делба,разпоредителни сделки и др./, какъвто е настоящия случай, но извън наследственото правоприемство, не може да бъде предмет на възлагателна претенция по този ред. В тази насока са и съображенията, изложени от инстанцията по същество в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 2 ГПК/отм./ , които са мотивирали съда да приложи единствения законен способ за извършване на делбата, а именно способът на публичната продан, при положение, че имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите.Обстоятелството,че З. Л. е получила 3/12 ид.ч. от процесния имот по наследствено правоприемство в случая е ирелевантно.Следва да се отбележи също така, че когато не може да се извърши делбата чрез способите на възлагането, с оглед предвидените хипотези на закона, това не следва да се преценява като социална несправедливост, защото с разпоредбата на чл. 288, ал. 1, вр. с чл. 293 и чл. 373 и сл. ГПК/отм./ е предвидена възможност съсобствениците да получат, т.е. да изкупят имота, предмет на делбата при една и съща справедлива конкуренция.
Решението на въззивния съд и в частта по претенциите по сметки по реда на чл. 286 ГПК (отм.), е правилно. По делото е установено с техническата експертиза наличието на посочените подобрения, като с гласни доказателства е уточнено, че те са извършени от касаторите.Стойността на подобренията е установена от тройната техническа експертиза и е разпределена между съделителите съобразно дяловете им.Съдът е съобразил и обсъдил всички наведени съображения, зачел е заключението на вещите лица и ги е съпоставил с депозираните гласни доказателства. Настоящия състав споделя изцяло изводите на въззивният съд,тъй като те не противоречат на приетото в ППВС № 6/1974 год., поради което счита, че аргументите не следва да се преповтарят,още повече,че касационната жалба в тази си част е бланкетна и немотивирана.Искането направено пред настоящата инстанция от пълномощника на касаторите за присъждане на законна лихва върху сумата от датата на предявяване на искането по чл.286 ГПК/отм./е неоснователно.То може да бъде направено по всяко време, включително и в течение на процеса пред въззивния съд до приключване на устните състезания. В настоящия случай, нито в производството пред първоинстанционния съд, нито в хода на процеса пред въззивния съд до приключване на устните състезания, е направено искане за присъждане на законната лихва върху претендираните от тях вземания за подобрения в делбения имот, считано от предявяването на исковите претенции в първото заседание след допускането на делбата ,поради което правилно е присъдена законна лихва от влизане в сила на решението.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
При този изход на делото на касаторите не се дължат разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 373 от 19.02.2007 г. на Окръжен съд – Благоевград по гр.д. № 267/2006 г .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: