О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 972
[населено място], 10.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 509/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. А. И., срещу решение №579 от 18.11.2013г., постановено по т.дело №988/2013г. на Пловдивския апелативен съд, с което след отмяна на решение №274/12.06.2013г., постановено по т.дело № 452/2012г. на Пловдивския окръжен съд касаторът е осъден да върне на [фирма] в н. сумата от 114 962.10 лв., платена на неосъществено основание по прекратен на основание чл.644 ТЗ от синдика предварителен договор за прехвърляне на дружествени дялове, ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на договора до окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Касаторът навежда доводи за недопустимост на въззивното решение, алтернативно за неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са обосновани с критериите по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Синдикът на дружеството в несъстоятелност [фирма] С. Ж. излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като решението не е постановено в противоречие със задължителна за съдилищата съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, не е противоречиво разрешаван от съдилищата /т.2 на чл.280, ал.1 ГПК/ . Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и / или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
За да постанови обжалвания резултат, Пловдивският апелативен съд е приел, че синдикът на дружеството – ищец в несъстоятелност е упражнил признатото му от закона потестативно право да прекрати сключения между страните предварителен договор от 11.05.2007г. на основание чл.644 ТЗ, чрез предизвестие в 15 дневен срок, връчено на ответника – касатор на 3.05.2012г., или считано от 19.05.2012г. договорът е прекратен. При прекратяване на предварителния договор за продажба на дружествени дялове, поради несключването на очаквания окончателен договор, се дължи връщане на даденото поради неосъществено основание по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, а не както неправилно е приел окръжният съд на основание чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД. При неосъществено основание по чл.55, ал.1, т.2 ЗЗД за начало на погасителната давност се смята денят, в който е настъпила невъзможността, в случая 19.05.2012г. / датата на прекратяване на предварителния договор/ и считано от датата на предявяване на иска 10.05.2012г. давността не е изтекла. В открито производство по несъстоятелност на дружеството ищец, ответникът по иска може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника в сроковете и по реда на чл. 645 и сл. ТЗ, което се извършва с отправено до синдика изявление за прихващане на осн. чл.645, ал.2 ТЗ. В това исково производство синдикът не участвува като страна по делото, а като представляващ длъжника, поради което дружеството [фирма] не може да бъде адресат на направеното в хода на исковото производство възражение за прихващане, поради което е отказал да се произнесе по тях.
По довода за недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне по непредявен иск.
Предметът на спора се определя от изложените от ищеца в исковата молба факти и петитум. Разглеждането на иск, който не е предявен и не разглеждане на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му / мотиви на ТР №2/2011г. на ОСГТК на ВКС/. Няма данни за вероятна недопустимост на въззивното решение. Пловдивският апелативен съд е определил правната квалификация на иска въз основа на изложените в исковата молба факти, като е съобразил и постановките на Постановление №1 по гр.д. № 1/79г. на Пленума на ВС за фактическите състави на чл.55, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗД. В случая изложените в исковата молба факти са за извършена престацията на ответника от дружеството – ищец с оглед на очакването да му бъдат прехвърлени дружествени дялове чрез сключване на окончателен договор, което не се е осъществило поради прекратяване на предварителния договор от синдика и по тези факти се е произнесъл Пловдивския апелативен съд. Непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че съдът не е обвързан от посочената от ищеца в исковата молба правна квалификация на иска.
Касаторът не обосновава допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по втория въпрос. Отговорът на формулирания от касатора процесуалноправен въпрос „ограничени ли са правомощията на въззивния съд по отношение на правилността на първоинстанционното решение до посочените във въззивната жалба основания” се съдържа в ТР №1/9.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. Пловдивският апелативен съд в изпълнение на правомощията си на въззивна инстанция и на чл.269, изр.второ ГПК се е произнесъл по наведените във виззивната жалба основания за отмяна на първоинстанционното решение. Синдикът е изложил твърдения за неправилност на решението относно изводите на първоинстанционния съд, че прекратяването на договора няма обратно действие, че договорът е прекратен по специалната разпоредба на чл.644 ТЗ, за което ответникът е уведомен от синдика, че главницата се дължи, защото не изпълнено задължението поето с предварителния договор, на ищеца да му бъдат прехвърлени дружествени дялове на [фирма].
По въпроса „явява ли се отправянето на изявление за прихващане до синдика съгласно чл.645, ал.2 ТЗ задължителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на компенсационното право пред съда чрез възражението за прихващане” настоящия състав на ВКС, ТК намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК доколкото по този въпрос на настоящия състав на ВКС, ТК не е известно да има съдебна практика.
Касаторът ще следва да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 2075 лв. на основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифата за ДТ по ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 579/18.11.2013г., постановено по в.т.д. №988/2013г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение, първи състав.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 2289.24 лв. в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на платежния документ за внесената ДТ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание. Ако ДТ не бъде внесена в посочения срок, делото да се докладва за прекратяване.
На касатора да се изпрати съобщение с горните указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ