О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 973
[населено място], 23.12.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 965/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] срещу решение № 2412 от 22.12.2014г., постановено по в.гр.дело № 3241/20014г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №3220/ 9.05.2014г. по гр.дело № 7070/2013г. на СГС. с което са уважени исковете на И. Я. Д., Д. Я. Б. и Д. Д. Р. – Б. срещу ЗД [фирма] по чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 65 000 лв. за всеки един по отделно. Касаторът няма правен интерес от обжалване на решението в частта, с която са отхвърлени субективно съединените искове за разликата от 65 000 лв. до 70 000 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуален закон, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците по жалбата И. Я. Д. Д. Я. Б. и Д. Д. Р. – Б. , чрез адв. И. Я. – АК – П. считат жалбата за неоснователна. Поддържат становище, че касаторът не е оспорвал обстоятелството, че ищците по делото са търпяли неимуществени вреди следствие на смъртта на тяхната родственица, починала при ПТП.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
СГС е уважил предявените от ищците субективно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 65 000 за всеки един от тях, след като е приел за доказано, че смъртта на тяхната майка/ за първите двама/ и дъщеря / за третата/ Г. Б. е настъпила при ПТП по вина на съпруга й Я. Б. на 28.03.2012г. след загуба на контрол върху МПС. Гражданската отговорност на водача на МПС е застрахована при застрахователното дружество – касатор. Тези факти са приети за установени от въззивния съд и не се оспорват от касатора. За да потвърди решението относно размера на неимуществените вреди, САС също е приел, че не са ангажирани доказателства за отношенията между ищците и починалата при ПТП и за твърдените от тях в исковата молба преживени душевни болки и страдания от настъпилата смърт на Г. Б.. Като се е позовал на ППВС №4/1961г., №5/1965г. и №2/1984г., САС е приел, че ищците попадат в кръга на лицата, които действително търпят преки и непосредствени имуществени и/или неимуществени вреди от загубата на най-близък човек. Преценявайки съобразно обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, предполагаемата интензивност на тези болки и страдания, като изхожда от възрастта на загиналата и възрастна на преживялата я майка, респ. нейни деца, обществено икономическите условия в страната при настъпването на ПТП и актуалната съдебна практика в сходни случаи, че смъртта на родител е обикновено тежка, мъчителна и непреодолима загуба, обичайните отношения на обич и привързаност между деца и родител, съдът е приел за справедлива сумата от 65 000 лв. като обезщетение за търпените от всеки един от тях болки и страдания. За неоснователно е прието възражението на застрахователя за съпричиняване на вредите и за намаляване на обезщетението, поради обстоятелството, че пострадалата е била без сложен предпазен колан на задната седалка.
По критериите за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че в противоречие с ППВС №4/61г. и Постановление № 4/68г., въззивният съд е дал разрешение на материалноправния въпрос за правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди от увредените при ПТП лица и определяне на размера на обезщетението, като поставя въпрос съдът може ли да приеме осреднен критерий за настъпили неимуществени вреди, да се позове на обичайните отношения между родител и деца, и дете и родител. Според касатора обжалваното решение е в противоречие на задължителните указания на ВС в Постановление №4/61г. на П. относно задължението на най-близките на починалия да установяват, че действително търпят вреди.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І състав намира, че въпросът за установяване на търпените неимуществени вреди от най – близките на пострадалия в случай на неговата смърт при предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ е релевантен за спора поради което е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение в обжалваната част по този въпрос, конкретизиран на основание т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. В случая този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВС, намерила израз в ПП №4/61г., раздел ІІІ, а именно, че обезщетение за неимуществени вреди се присъжда след като се установи, че действително лицата, които имат право на обезщетение, са търпели такива вреди. Нямат право на обезщетение за неимуществени вреди тези близките на починалия, които са били в лоши отношения с него.
Касаторът ще следва да заплати ДТ в размер на 3900лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението на осн. чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2412 от 22.12.2014г., постановено по в.гр.дело № 3241/20014г. Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №3220/ 9.05.2014г. по гр.дело № 7070/2013г. на СГС, с което са уважени исковете на И. Я. Д. Д. Я. Б. и Д. Д. Р. – Б. срещу ЗД [фирма] по чл.226, ал.1 КЗ.
УКАЗВА на ЗД [фирма] да представи платежен документ за внесена по сметка на ВКС ДТ за сумата от 3900 лв., в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението. В противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено, за което се съобщи на дружеството – касатор.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: