Решение №974 от по гр. дело №436/436 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 974
 
София, 30.07.2009 година
 
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на  седемнадесети юни две хиляди и девета  година в състав:
                 Председател:     ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
                        Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                                                 АЛБЕНА БОНЕВА
    
изслуша докладваното от съдията  Цачева  гр. д. № 436 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
        Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 300 от 24.10.2008 година по гр.д. № 608/2008 година на Пернишки окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ, предявени от Ю. К. К. от гр. П. против “С” А. , гр. П., “Е” О. , гр. П. и “С” А. , гр. П., които са осъдени солидарно да заплатят обезщетения в размер на 6968,62 лева, съставляващи разлика между трудовите възнаграждения, получавани преди и след трудоустрояването на работничката; 205,41 лева, съставляващи неполучени възнаграждения за нощен труд и 1440,80 лева неполучени суми за безплатна храна. В решението е прието за установено, че в резултат на вредности на работната среда и особеностите на изпълняваната работа като кранист, ищцата Ю е заболяла от вибрационна болест І-ІІ стадий, ангиодистонен синдром на крайниците и синдром на карпалния канал в ляво – заболяване, признато за професионално, при 10 % трайно намалена работоспособност. В периода 04.04.2003 г. – 03.04.2006 г. е била трудоустроена на длъжност “обслужващ работник в металургията” с по-ниско трудово възнаграждение, като в същия период не е получавала и надбавки за положен нощен труд, както и допълнителна безплатна храна. Прието е, че ищцата е работила като кранист от 1987 г. до 2000 г. в А. “С”, гр. П., след което през 2000 г. е преминала на работа по реда на 123 КТ към “Е” О. , а през 2001 г. към “С” А. , където е изпълнявала длъжността “кранист” до трудоустрояването и на 05.05.2004 г., поради което е осъдил трите предприятия солидарно да заплатят претърпените от работничката имуществени вреди, настъпили в резултат от професионално заболяване.
Касационна жалба против решението на Пернишки окръжен съд е постъпила от О. “Е”, гр. П.. Поддържа се, че обуславящия изхода на делото въпрос относно приложимостта на чл. 123 КТ и чл. 200 КТ по отношение на О. “Е”, решението е постановено в противоречие с решение № 113 от 08.05.2005 г. по гр.д. № 2693/2001 г. на Трето гражданско отделение на Върховния съд и решение по гр.д. № 211 от 2007 г. на Софийски апелативен съд.
Решението на Пернишки окръжен съд е обжалвано и от А. “С”, гр. П.. Като основание за касационно обжалване се сочи противоречието на постановения съдебен акт с изводите по приложението на чл. 320 КТ и чл. 200 КТ, формирани в решение № 113 от 08.05.2003 г. на Трето гражданско отделение на ВКС и решение по гр.д. № 211 от 2007 г. на Софийски апелативен съд, в които е прието, че обезщетенията за загубена работоспособност се дължат от ДОО по специален ред, в който се преценява основателността на претенцията, но това обезщетение е извън предвидената в чл. 200, ал.1 КТ имуществена отговорност на работодателя. Поддържа се, че в частта му за съдебните разноски, обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с решение № 205 от 08.04.2004 г. на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, съгласно което производството по трудови дела е безплатно за работниците само относно държавните такси и разноските за съда, но не и по отношение направените от насрещната страна разноски за адвокатска защита.
Ответницата по касационните жалби Ю. К. К.счита, че същите са неоснователни по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пернишки окръжен съд по гр.д. 608/2008 г. По повдигнатите с изложението към касационните жалби въпроси по приложението на чл. 320, ал. 2 КТ и чл. 200 КТ, имащи значение за изхода на делото, е налице противоречива практика на съдилищата, поради което Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 300 от 24.10.2008 година по гр.д. № 608/2008 година на Пернишки окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите О. “Е”, гр. П. и А. “С”, гр. П. да внесат в седмичен срок от съобщението държавна такса по жалбите в размер на 74 лева. При неизпълнение на указанията в срок, жалбите подлежат на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса по касационните жалби, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Препис от определението да се изпрати на страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top