5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 975
С., 28.10. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2418/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. С. чрез пълномощник адв. П. М. С. адвокатска колегия против въззивно решение № 475 от 26.11.2014г. по в. гр. дело № 210/2014г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 69 от 09.04.2014г. по гр. дело № 216/2013г. на Районен съд [населено място], в частта с която Т. В. С. е осъден да върне на [фирма] [населено място] временно ел. табло доставено на обект „Жилищна сграда в УПИ VІІІ-66.19”, м. „М.” по плана на [населено място] по сключен договор за строителство на сградата от 03.10.2011г. и в частта, с която Т. В. С. е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата 18859,38 лв. с ДДС, ведно със законна лихва от 25.11.2013г. до окончателното изплащане, представляваща стойност на движими вещи – строителни материали и съоръжения подробно описани в диспозитива на решение, доставени на обект „Жилищна сграда в УПИ VІІІ-66.19”, м. „М.” по плана на [населено място] по сключен договор за строителство от 03.10.2011г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд не се е съобразил с приетото в ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, според което, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вседствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с това оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна правна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Поставени са й въпросите – как и по какъв начин по висящо дело свързано с прекратен договор за строителство следва да се приемат уговорките между страните залегнали в подписани между тях съдебни спогодби, одобрени от съда по други дела водени във връзка с договора за строителство, в които спогодби е предвидено, че изцяло се уреждат възникналите между страните правоотношения; носи ли отговорност физическо лице, за което се твърди от друго юридическо лице, че следва да връща предоставени вещи за послужване на база развален договор за строителство, независимо от това, че физическото лице не ги е ползвало, не ги е приемало и не се е съгласило да ги пази и не се е подписвало на документ свързан с констатиране дали тези вещи се намират на строителната площадка; при наличие на два идентични документа (акт. № 10), правилно ли е съдът да възприема за доказано обстоятелството подкрепящо се от един от документите съставен от страна, която по закон няма право да го състави, но за да се ползва от него и да черпи права го е съставила и следва ли съдът да изследва дали има издаден идентичен документ от страната имаща право по закон да го издава, и на кой от двата документа следва да се даде приоритет. По процесуалноправния въпрос жалбоподателят представя две съдебни решения на ВКС по гр. дело № 1442/2014г., четвърто г. о. и по т. д. № 1554/2013г., второ търговско отделение, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; по останалите въпроси поддържа основанието по т. 3-та на чл. 280, ал. 1 ГПК, без да са развити съображения по приложението на посочената хипотеза.
Ответникът [фирма] [населено място] не е представил писмен отговор на касационната жалба след предоставена за това възможност от въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 55, ал. 1, пред. последно ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
П. въпрос се поставя с твърдение, че първоинстанционният съд първоначално е дал правна квалификация на спора по чл. 55 ЗЗД, след това я променил по чл. 249 ЗЗД (заем за послужване), но при постановяване на решението отново възприел квалификацията по чл. 55 ЗЗД, затова въззивният съд и без да е имало оплакване относно възприетата правна квалификация на спорното право е следвало да обезпечи приложението на императивната правна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Жалбоподателят се позовава на ТР № 1/09.12.2013г. ОСГТК на ВКС и две решения на ВКС по приложението на чл. 146 ГПК.
Според представената от жалбоподателя съдебна практика погрешната правна квалификация на иска не води до недопустимост, а до неправилност на съдебното решение, поради което при констатирането на такъв порок въззивният съд не обезсилва първоинстанционното решение, а следва да реши спора по същество. Неправилната правна квалификация на иска съставлява нарушение на материалния закон. Когато нарушението е допуснато още в доклада по чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд – докладът е неточен, непълен, или липсва доклад, се квалифицира като нарушаване на съдопроизводствените правила, затова при направено във въззивната жалба обосновано оплакване за неточен, непълен или липса на доклад по чл. 146 ГПК, въззивната инстанция има задължение да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл. 146 ГПК, като даде правната квалификация на правата претендирани от ищеца и укаже на страните с оглед разпределянето на доказателствената тежест да предприемат необходимите процесуални действия за установяване на фактите от значение за делото, които са пропуснали да извършат в първата инстанция. В този смисъл решенията по гр. дело № 1442/2014г., четвърто г. о., ВКС и по т. д. № 1554/2013г., второ търговско отделение, ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които са съобразени с т. 2 ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай въззивният съд не е бил сезиран с оплакване за допуснати нарушения от първоинстанционния съд при изготвянето на доклада по чл. 146 ГПК, респ. не са били наведени оплаквания относно възприетата от първия съд правна квалификация на спора по чл. 55, ал. 1, пред. трето – връщане на даденото при отпаднало основание, поради което въззивният съдът при направената проверка по приложението на материалния закон е приел, че се касае до главен иск за връщане на родово определени вещи подробно описани в исковата молба, които се намират при ответника на отпаднало основание по прекратен договор за строителство, съединен с евентуален иск – ако вещите не се намират при ответника да заплати тяхната равностойност. Тази правна квалификация е определена от първоинстанционния съд в доклада по чл. 146 ГПК, при тази квалификация съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и е дал указания, за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, респ. е постановил обжалваното решение в съответствие с така определената правна квалификация на спорното материално право. В този смисъл изменението на доклада направено в съдебно заседание относно правната квалификация на иска по чл. 249 ЗЗД не се е отразило нито върху правата на страните за защита, нито върху пълнотата на събраните по делото доказателства от значение за изхода на спора, на което сочи и липсата на направени от жалбоподателя оплаквания във въззивната му жалба относно правната квалификация на спора.
Предвид изложеното приетото с обжалваното решение по поставения правен въпрос не влиза в противоречие с представената съдебна практика, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Останалите правни въпроси касаят направените от съда с обжалваното решение правни и фактически изводи по наведените във въззивната жалба оплаквания на ответника, касационен жалбоподател. С въззивното решение съдът е дал отговор на въпросите, с оглед на установените по делото факти и обстоятелства, направил е и съответните правни изводи, правилността на които не може да се проверя в производството по допускане на касационно обжалване.
Следва да се посочи, че въззивният съд се е занимал с предмета на водените между същите страни други граждански дела във връзка с прекратения между тях договор за строителство, по който касаторът е възложител и инвеститор на строителството, а ищецът изпълнител на строежа на сградата. Констатирал е, че страните са постигнали споразумение само по предмета на делата, в който не са обсъждани строителните материали и съоръжения предмет на настоящето дело, освен искането за заплащане на 4018 лв. обезщетение за наети за посочен период съоръжения и материали, което не изключва правната възможност да се потърси по съдебен ред уреждането на други неуредени със спогодбата правоотношения произтичащи от прекратения договор за строителство.
По делото е било установено също, че посочените в исковата молба съоръжения и материали са били доставени от строителя -изпълнител и при прекратяването на договора по искане на възложителя, във връзка с което същият е поискал и спиране на строителството и е бил изготвен акт образец 10 през м. декември 2011г., съоръженията са останали на обекта като необходими за изпълнението на стоманобетонната плоча и поради това, че не са могли да бъдат декофрирани, поради технологични изисквания за стягане на бетона. След като договорът е прекратен ответникът дължи тяхното връщане на строителя на отпаднало основание.
Относно наличието на изготвени два акта образец 10, наведени в последния въпрос – първият през м. декември 2011г., изготвен във връзка със спирането на строежа, в който не са били описани материалите и съоръженията доставени от изпълнителя и вторият през м. януари 2012г., в който същите са описани, съдът е съобразил втория като частен свидетелстващ документ подписан от лица наети от възложителя в качеството им да извършват техническия контрол върху строителството и лицето изготвило проекта по конструктивната част на жилищната сграда, които са разпитани като свидетели относно верността на отразените в акта обстоятелства. Първият акт е бил съставен само с оглед спиране на строителството, докато вторият е преценен от съда, че има отношение към предмета на делото и е обсъден не като официален, а като частен свидетелстващ документ, съдържанието на който е проверено от лицата, които са го подписали, т. е. същият е преценен като доказателство установяващо правно-релевантни за спора обстоятелства.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по т. 3-та, по приложението на която няма изложени мотиви в изложението.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 475 от 26.11.2014г. по в. гр. дело № 210/2014г. на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ