Р Е Ш Е Н И Е
№ 975/09
гр.София, 07.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, III г.о. в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година, в състав, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от
съдия Керелска…………………. гр. дело №262 по описа за 2008год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218и, ал.1,ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал. З ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на „Марица“ А. , гр. С., представлявана от изп. Директор Б. К. срещу решение № 45/ 08.06.2007 год. , постановено по въззивно дело №621/2004 год. на Пловдивския апелативен съд в частта, в която съдът след като е отменил частично решение №58/ 31.07.2001 год. постановено по гр.д. №1489/1999 год. на Окръжен съд гр. С. е постановил ново решение, с което е признато за установено по отношение на „Марица АД- С. , че П. Г. П. от гр. С., М. П. К. от гр. С., Д. С. П. от гр. Б. и В. А. П. — К. от гр. П. са собственици на 8 500 /15 587 идеални части от дворно място, представляващо имот пл. № 1* в кв. 196, парцел **** по плана на гр. С., утвърден със Заповед №368 от 05.05.1989 год., както и на построените в същото дворно място стара жилищна сграда на два етажа в източната част на дворното място със застроена площ от 132 кв.м. и с РЗП 264 кв.м. и главен производствен фабричен корпус със застроена площ от 982 кв.м. и с РЗП от 1984 кв.м. и „Марица“ А. , гр. С. е осъдена да заплати на П. Г. П. ат гр. С., М. П. К. от гр.
София , Д. С. П. от гр. Б. и В. А. П. – К. от гр. П. обезщетение за това, че са били лишени от ползване на посочените имоти общо в размер на 2 271,73 лв., по периоди както следва :
за периода от 25.02.1992 год. до 25.10.1992 год. – 958,20 нови
лева,
за периода от 26.10.1992 год. до 25.03.1993 год. – 594 нови
лева;
за периода от 26.03.1993 год. до 25.09.1993 год. -718,65 лв., както и сума в размер на 210 лв., представляваща обезщетение за забава.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът твърди, че при постановяване на своето решение въззивният съд не е изпълнил задължителните указания, дадени в отменителното решение на Върховния касационен съд , ГК, IV- то отделение. Същевременно са релевирани многобройни доводи касателно следните основни въпроси: относно това, че ищците не са активно легитимирани по предявения ревандикационен иск, доколкото не е установено, че същите като наследници на П. З. С. са собственици на процесиите имоти – не е установено придобивно основание в тяхна полза; относно липсата на пасивна материалноправна легитимация на „Марица“ А. да отговаря по иска за собственост, доколкото е нов субект – частно дружество; относно това, че процесиите имоти са били конфискувани с присъда по Закона за конфискация на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти / /ЗКПСННИ /, поради което не могат да бъдат предмет на национализация по ЗНЧИМП и следователно на реституция по ЗВСОНИ; за това че не са налице основанията за реституция по ЗВСОНИ като не е доказан способът за одържавяване – дали имотите са били одържавени по ЗНЧИМП или по ЗОЕГПНС, ако се приеме, че преди това същите не са били предмет на конфискация; за това, че имотите не съществуват реално до размерите , в които се претендира, че са отчуждени , че жилищната сграда на два етажа , намираща се до фабриката не е била предмет на национализация по ЗНЧИМП, че не е изследван въпроса дали ищците не са получили обезщетение , че ищците неправомерно са били освободени от държавни такси , доколкото искът е бил заведен като иск за собственост по общия ред като ищците първоначално са претендирали собственост като наследници на П. З. С. , а в последствие се позовават на това, че са наследници на членове на СД „Синове П. 3. С. ; и на реституция по ЗВСОНИ без производството по първоначално заведеното дело №155/1992 год. на ХОС да бъде прекратено и да се образува ново дело; че при определяне обема на правото на собственост на ищците върху производствената сграда съдът неправилно е приел, че това право се разпростира и върху част от новото строителство с площ от 215 кв.м. на запад, както и че съдът не е присъдил обезщетение за новото строителство, което се предава в собственост на ищците.
В касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което предявените искове за собственост и за обезщетение по чл. 59 ЗЗД да бъдат отхвърлени изцяло.
Ответниците по касационната жалба М. П. К. Д. С. П., В. А. П. , Д. Д. П. и Ж. П. П./ последните две като наследници и правоприемници на П. Г. П. починал на 28.06.2007 год. след постановяване на обжалваното решение/, оспорват касационната жалба- подробни съображения излагат в писмена защита по делото.
Върховният касационен съд, състав на III г..о, приема
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в частта, в която въззивният съд се е произнесъл по предявения иск за собственост. С оглед на това в тази част касационната жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В частта, в която съдът се е произнесъл по предявените искове за обезщетение с пр. осн. чл. 59 ЗЗД касационната жалба е недопустима, съгл. Чл. 218а,б.“а’ТПК, доколкото цената на всички предявени искове на това правно основание е под 5 000 лв. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Разгледана по същество, касационнатата жалба в частта в която въззивният съд се е произнесъл по иска за собственост , е частично основателна. Съображенията за това са следните:
Решението на Пловдивския апелативен съд е постановено при повторно разглеждане на спора от тази инстанция при условията на чл. 213з ,ал.2 ГПК / отм./ след като с решение № 291/17.08.2004 год. постановено по гр.д. № 2779/2002 год. на на ВКС, ГК, IV-то отд.е отменено изцяло въззивно решение №183 от 08.07.2002 год. по гр.д. № 33/2002 год. на същия съд. С това решение на касационната инстанция са преклудирани всички възражения във връзка с активната и пасивна материално-правна легитимация на страните, характерът на предявения иск за собственост като иск предявен от правоимащите по реституция по ЗВСОНИ на имот , одържавен по силата на чл. 1 от ЗНЧИМП .
С касационното решение е прието, че ревандикационната претенция на ищците досежно сградите касае и извършеното ново строителство, независимо , че в исковата молба се претендира ревандикация на национализираните сгради / главен производствен фабричен корпус на два етажа и двуетажна жилищна сграда в източния край на дворното място/, доколкото новото строителства представлява част от тези сгради. Прието е, че спорът по принадлежността на правото на процесиите обекти в установителната му част е бил разрешен с влязло в сила решение № 1* от 12.11.1997 год. по гр.д. № 798/1997 год., на ВКС, IV г.о. и същият не може да бъде подновяван по повод предявения от ищците иск за реално връщане на възстановената собственост.
Касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд с оглед произнасяне досежно обектите, предмет на иска, по уточнения в отменителното решение начин / като сгради , а не като разгърната площ/, с оглед произнасяне по твърдението на ответника / „Марица“ А. /, че в хода на делото е освободил част от спорните постройки, както и с оглед преценка дали може да се извърши реално връщане на претендираната част от дворното място, като при реално връщане се определи размерът на необходимата площ за обслужване на новите сгради , построени след национализацията или при липса на възможност за такова връщане , същото да бъде оставено за ползване.
Това е бил предмета на спора, който е следвало да бъде съобразен от въззивната инстанция при новото разглеждане на делото, предвид обстоятелството, че за него са били задължителни указанията , дадени в мотивите на мнозинството от състава на ВКС в отменителното решение. С оглед на това въззивният съд не е бил длъжен да приема нови възражения на ответното дружество / още повече, че същите изобщо не са били предмет на касационната му жалба по повод на която е постановено отменителното решение на ВКС/ , както и да събира и обсъжда доказателства , представени във връзка с тези възражения. Независимо от това въззивната инстанция е изложила съображения във връзка с тези възражения и те са в съответствие с приетото за установено в отменителното решение на ВКС.
След като е приел, че по силата на реституцията ищците се явяват собственици на дворно място от 8 500 дка съдът правилно с
оглед събраните при условията на чл. 218з ГПК доказателства е приел, че дворното място не може да бъде възстановено в реални граници – няма реално обособен парцел, позволяващ реално връщане на имота в признатите размери. Съобразено е заключението на вещото лице Д. К. , според което цялата претендирана площ от 8500 кв.м. следва да се счита като необходима за обслужване и функциониране по предназначение на построените в нея сгради, в това число и построените след национализацията. Съобразено е и обстоятелството, че в цялото дворно място на сега съществуващото предприятие е изградена подземна и надземна инфрастуктура, която също не позволява реално отделяне на претендираната част от терена. С оглед на това въззивният съд е направил правилния извод, че правото на собственост на ищците следва да се признае в идеални части /съответно в размер на 8 500/15 587 кв.м. ид. части. /
Във връзка с претендираното по реституция право на собственост върху процесиите сгради съдът правилно е съобразил следните обстоятелства: във връзка с двуетажната жилищна сграда е установено, че национализираната такава със застроена площ от 132 кв.м. е била разширена с изцяло ново строителство на юг с друга двуетажна сграда с площ от 101,06 кв.м. като на практика това представлява нова двуетажна стоманобетонна сграда като съществуващата първоначално връзка между /пях е била зазидана. Към настоящия момент същите представляват два самостоятелни обекта на собственост независими един от друг в конструктивно и функционално отношение. С оглед на това съдът правилно е приел, че реституцията следва да бъде призната само в рамките на старата сграда / двуетажна къща с площ от 132 кв.м./, която е била и обект на одържавяване. Като е съобразил изслушаните по делото допълнителни технически експертизи / в.л. Шопов и тройна експертиза / съдът правилно е приел, че построеното през периода 1959 год. до 1986 год.в западна посока на стария производствен корпус изцяло ново тяло на три етажа,е със отделни входове и вътрешен асансьор, отделено е с дилаторна фуга от старата част на корпуса, поради което има самостоятелен характер и не може да бъде обект на реституция като подобрение или присъединена вещ към национализирания фабричен корпус.
Изводите на въззивният съд в тази насока относно осъщественото ново строителство на главния фабрично- производствен корпус, представляващо надстройки на втория етаж на старата сграда в западната част с площ от 215,25 кв.м. и в източната част с площ от 250 кв. м.,обаче са неправилни.
Вещото лице Ш. дава заключение / виж стр- 61 от въззивното дело/ , че надстройката на втори етаж в / източната част, включително асансьорната шахта за товарния асансьор и новото масивно стоманобетоново стълбище с разгърната застроена площ от 251 кв.м., може да се отдели като самостоятелна част като транспортната достъпност ще се осъществява от южната страна на корпуса , а надстройката на II етаж западна част със застроена площ от 215,25 кв.м. е отделена като самостоятелна част . Транспортната достъпност се осъществява от южната страна на корпуса , тъй като съществуващия вътрешен път от тази страна е на едно и също ниво с И-я етаж на западната част. С оглед на това, извода на въззивният съд, че тези две надстройки имат характер на чужди вещи, които с оглед принципа на чл. 97 ЗС следват собствеността на главната вещ / старата част от производствения корпус/ е необоснован е незаконосъобразен. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено ново решение , с което за тези два обекта искът за собственост следва да бъде отхвърлен. В частта, в която по реституция на ищците е признато право на собственост върху главен производствен корпус в размерите, в който същия е бил национализиран / според в.л. Шопов 982 кв.м. застроена площ на първия етаж и 515,25 кв.м. на втория етаж или общо разгърната площ на корпуса от 1497,25 кв.м. / решението следва да бъде оставено в сила.
В съответствие с указанията на отменителното решение при постановяване на решението въззивният съд е съобразил обстоятелството, че претендираните от ищците имоти са били освободени , поради което искът в осъдителната част е бил отхвърлен.
Останалите оплаквания в касационната жалба са неоснователни доколкото касаят възражения и въпроси , които са били преклудирани при първото разглеждане на делото от касационната инстанция. Държавна такса по исковете, с които се претендира собственост по силата на реституционните закони , не се дължи.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд , III
г.о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение, от 08.06.2007 год. по гр.д. № 621 / 2004 год. на Пловдивския апелативен съд в частта, в която е признато за установено по отношение на „Марица АД- С. , че П. Г. П. от гр. С., М. П. К. от гр. С., Д. С. П. от гр. Б. и В. А. П. – К. от гр. П. са собственици
на 8 500/15 587 идеални части от дворно място, представляващо имот пл. № 1* в кв. 196, парцел **** по плана на гр. С., утвърден със Заповед № 368 от 05.05.1989 год., както и на построените в същото дворно място стара жилищна сграда на два етажа в източната част на дворното място със застроена площ от 132 кв.м. и с РЗП 264 кв.м. и главен производствен фабричен корпус със застроена площ от 982 и разгърната застроена площ от 1497,25 кв.м.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която е признато за установено по отношение на „Марица АД- С. , че П. Г. П. от гр. С., М. П. К. от гр. С., Д. С. П. от гр. Б. и В. А. П. – К. от гр. П. са собственици на надстройки на втория етаж съответно с разгърната застроена площ от 250 кв.м. в източната част и 215,25 кв.м. в западната част на главния производствен фабричен корпус, имащи самостоятелен характер и представляващи 465,25 кв.м. от общата застроена площ на целия производствен корпус към настоящия момент и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Д. П. и Ж. П. П. като правоприемници на П. Г. П. от гр. С., М. П. К. от гр. С., Д. С. П. от гр. Б. и В. А. П. – К. от гр. П. срещу „М” А. гр. С. иск за собственост на тези части.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу решението в частта, в която съдът се е произнесъл по предявените от П. Г. П. от гр. С., М. П. К. от гр. С., Д. С. П. от гр. Б. и В. А. П. – К. от гр. П. срещу „М” А. искове с пр. осн. чл. 59 ЗЗД.
В частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане, решението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС.
В останалата част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: