Р Е Ш Е Н И Е
№ 978
гр.София, 13.01.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №2413 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а и чл.235 от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Л. И. Л., П. А. Й., И. И. Й. и Т. П. Л., всички от гр. С., срещу решение от 29.05.2006г. по гр.д. №854/2006г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 08.02.2006г. по гр.д. №2300/2005г. на Пловдивски районен съд, с което е уважен предявения срещу тях от Б. П. А. от гр. С., иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират разноски. И. Й. представя писмена защита. Претендира разноски за новото разглеждане на делото.
Ответникът по жалбата Б. П. А. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмено становище.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от Б. П. А. срещу Л. И. Л., П. А. Й., И. И. Й. и Т. П. Л. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за признаване правото й на изкупуване на имота, продаден от П. А. Й., И. И. Й. на Т. П. Л. с н.а. №105/2005г. – 1057/1557ид.ч. от дворно място в гр. С. цялото с площ от 1557кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот ХІV-1578 в кв.127 по регулационния план на града, заедно с жилищната сграда със застроена площ от 64кв.м., лятна кухня и навес и други подобрения.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не е установено в дворното място да има сгради със самостоятелен вещно-правен статут, които да са придобити и да принадлежат на различни собственици и че по делото липсват доказателства относно доводите на ответниците за неприложимост на разпоредбата на чл.33 от ЗС. Приел е също, че по делото няма данни жилищната сграда да принадлежи на продавачите по процесния нотариален акт, защото те са придобили от наследодателя само ? от дворното място и не са установили, че майка им, от чието наследство останалите низходящи са се отказали, е притежавала вещни права.
Решението е неправилно.
В исковата молба ищцата твърди, че е съсобственик на идеална част от дворното място, като се легитимира с н.а. №4/1987г. С този нотариален акт тя е придобила по договор за продажба стопанска постройка и подобрения в дворно място от 500кв.м., за което е отреден парцел **** в кв.127 по плана на гр. С..
Ответниците И. Й. и П. Й. поддържат, че са придобили собствеността на имот – 1057/1557ид.ч. от дворно място в гр. С. цялото с площ от 1557кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот ХІV-1578 в кв.127 по регулационния план на града, заедно с жилищната сграда със застроена площ от 64кв.м., лятна кухня и навес и други подобрения, като част от него са придобили в режим на съпружеска имуществена общност с н.а. №3/1987г., а останалата част е придобита от И. Й. по наследствено правоприемство
Установява се от удостоверение изх. №94-03-90/18.03.2005г. на Общинска администрация гр. С., което е приложено по нотариалното дело за съставяне на процесния договор, че УПИ ХІV-1578 от кв.127 по плана на гр. С. от 1992г. е идентичен на парцел **** и частта, попадаща в парцел **** от кв.127 по отменения план на гр. С.. Видно от н.а. №3/1987г. жилищната сграда, ? от която е прехвърлена на И. Й. , попада в парцел ****, част от имот пл. №1578.становява се от протокол №25 от 24.08.1968 и скицата в него, че е дадена строителна линия и е определено ниво за построяване на лятна кухня и навес в парцел ****, в който е нанесена като съществуваща масивна жилищна сграда. От тези доказателства се установява, че обектите, предмет на процесната продажба попадат изцяло в парцела, прехвърлен на И. Й. с н.а. №3/1987г.
При тези фактически данни не може да се приеме за установено от ищцата правото й на изкупуване по чл.33 от ЗС, тъй като не е налице съсобственост между ищеца и ответниците-прехвърлители върху разпоредените постройки. Не са налице и предпоставките за изкупуване при суперфиция по чл.66, ал.1 от ЗС. Жилищната сграда, разпоредена с процесната продажба, не е могла да бъде придобита на основание чл.92 от ЗС по приращение от ищцата Б, тъй като е построена в съседен парцел. Тъй като в съсобствения парцел ****ма самостоятелни сгради, които принадлежат на отделни съсобственици на мястото, е налице т.н. „хоризонтална“ етажна собственост, при която разпоредбите на чл.33 от ЗС не намират приложение. В такива случаи съществува съсобственост само върху мястото, а върху сградите – отделна собственост. Отделната собственост на сградите дава право на собствениците да ги продават не само на останалите съсобственици на мястото, но и на други лица. В този случай частта от прехвърленото съсобствено място няма самостоятелен характер, а е принадлежност към прехвърлената сграда, поради което останалите съсобственици нямат право на изкупуване. Въпросът за правата на прехвърлителката по наследствено правоприемство от Т. С. не е относим към настоящия спор, след като заявилата права за изкупуване ищца не е от кръга на наследниците, призовани да я наследят към момента на смъртта й.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касаторите основание за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се отмени и делото се реши по същество като се отхвърли предявения иск. С оглед изхода на спора на касаторите следва да бъдат присъдени направените от тях разноски по делото във всички инстанции в размер на общо 229лв., а на И. Й. и още сумата 700лв. – извършени разноски за адвокатско възнаграждение при новото разглеждане на делото в касационната инстанция.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 29.05.2006г. по гр.д. №854/2006г. на Пловдивски окръжен съд и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. П. А. срещу Л. И. Л., П. А. Й., И. И. Й. и Т. П. Л. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за признаване правото й на изкупуване на имота, продаден от П. А. Й., И. И. Й. на Т. П. Л. с н.а. №105/2005г. – 1057/1557ид.ч. от дворно място в гр. С. цялото с площ от 1557кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот ХІV-1578 в кв.127 по регулационния план на града, заедно с жилищната сграда със застроена площ от 64кв.м., лятна кухня и навес и други подобрения.
ОСЪЖДА Б. П. А. да заплати на Л. И. Л., П. А. Й., И. И. Й. и Т. П. Л. общо сумата 229лв. /двеста двадесет и девет лева/, а на И. И. Й. и още сумата 700лв./седемстотин лева/ – разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: