2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 978
С., 24.10.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 461/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е покасационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК /като изпратена по пощата на 25.02.2011 г. при връчено на 27.01.2011 г. съобщение/ от МБАЛ [фирма] [населено място] срещу въззивното решение № 62 от 18.01.2011 г. по в. гр. д. № 1937/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2111 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 8120/2008 г. на Варненския районен съд, с което касаторът е осъден да предаде на М. К. Д., П. М. С. и В. Т. С. владението върху недвижим имот, съставляващ ПИ № 2563 по плана на жилищна група, западно от болничен комплекс на ВМИ – В., м. “С.” в землището на [населено място], подробно описан. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация – ищци по делото, считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
По делото е установено, че ищците са наследници по закон на П. Т. Я. /К. С./, която с н. а. № 117/1949 г. придобила собствеността върху имот с площ 3.100 дка в м. «С.» в землището на [населено място], идентичен с имоти пл. № 12837 и № 12838 по кадастралния план от 1956 г. и с имот пл. № 2653 – предмет на спора.
С решение № 164 от 14.07.1992 г. на кмета на Общината [населено място], постановено в производство по чл. 4 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, е отменено отчуждаването със заповед № 194/1969 г. за изграждане на онкологично отделение към ВМИ. Основавайки се на заключение на тричленна техническа експертиза, въззивният съд приел, че мероприятието не е изпълнено, макар да е установено, че в северната част на имота има част от асфалтов път, представляващ подход към гаражи. С оглед на тези данни и тъй като ответникът не е доказал да владее имота на противопоставимо на ищците правно основание, съдът заключил, че са налице всички предпоставки за ревандикация и искът по чл. 108 ЗС е уважен.
Налице са предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория, поставен в изложеното по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос: за косвения съдебен контрол върху заповеди и решения на възстановяване на собствеността по чл. 4 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, осъществяван в исковото производство по спорове за право на собственост, за който се твърди да е разрешен във въззивното решение в противоречие с ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС.
Останалите, поставени от касатора въпроси – относно активната материалноправна легитимация по иска за собственост и владението от ответника на възстановения на ищците имот, не са предмет на производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, тъй като касаят правилността на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 62 от 18.01.2011 г. по в. гр. д. № 1937/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на по 106.43 /сто и шест лв. и 43 ст./ и в същия срок да представи копие от вносния документ в канцеларията на съда, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: