3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 978
София, 05.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 584 /2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. П.,Д. Х. П., Е. Р. П. и В. Р. П., чрез адв. А. Г. срещу решение №1574/15.12.2009 по гр.д. № 1903/2009 год. на С. апелативен съд , с което след като е отменено решението на С. градски съд от 08.04.2009 год. по гр.д. № 4637/2007 год. е постановено ново решение , с което предявеният от касаторите против Н. К. П. от[населено място] иск с пр. осн. чл. 254 във вр. чл. 97,ал.1 ГПК / отм./ е отхвърлен като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
С жалбата е представено изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касация Н. К. П. от[населено място] оспорва основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност , за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение , е необходимо да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./.
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.
На второ място касаторът следва да посочи в коя от хипотезите на чл. 280,ал.1 ГПК попада визирания от него въпрос като обоснове наличието на съответната хипотеза и представи съответните съдебни актове , ако се позовава на противоречива съдебна практика / основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/
В случая тези изисквания на закона са изпълнени:
В представеното с касационната жалба изложение са повдигнати следните въпроси от процесуалноправен характер :
1.относно доказателствената тежест за установяване факта на сключване на договора за заем , предвид обстоятелството, че този вид договори са реални по своя характер, както и вида на провежданото доказване на този факт;
2.относно процесуалната сила и доказателствената стойност на направено извънсъдебно признание от ответника по делото, съдържащо неизгодни за тази страна факти и доказателствената стойност на дадения от тази страна отговор по чл. 114 ГПК, който включва изгодни за страната факти и
3.относно предпоставките при които е налице сила на пресъдено нещо по чл. 221 ГПК / отм./ .
Касаторът застъпва тезата , че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, което обосновава основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В подкрепа на това представя решения на ВС и ВКС.Във връзка с последния посочен правен въпрос се позовава и на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по т.д. № 1/2000 год. на ОСГК.
Посочените в изложението въпроси са били предмет на разглеждане от въззивният съд и виждането на съда по тях е обусловило изхода на делото:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предаването на заемната сума – тоест сключването на договора за заем се установява от тълкуването на текста вписан в нотариалния акт за учредяване на ипотека като обезпечение на заема и доколкото по делото липсват други относими доказателства в тази насока . Същевременно съдът не е ценил дадени от ответника показания пред прокуратурата относно сключването на процесния договор , които съдържат неизгодни за него факти като е приел, че същите се опровергават от дадените от него отговори пред съда по реда на чл. 114 ГПК, които съдържат изгодни за ответника факти. Приел е също така, че наведените в исковата молба доводи за недължимост на процесната сума поради нищожност на договора за заем на посочените в исковата молба основания не следва се обсъждат, доколкото те са били предмет на друг правен спор като със сила на присъдено нещо е прието ,че договорът е действителен. Същевременно данните по делото сочат, че със сила на пресъдено нещо между страните е решен спор относно недействителност на ипотеката по чл. 167 и чл. 170 ЗЗД.
Решението на тези въпроси във въззивното решение се явява в противоречие с представените и подробно описани решения на ВС и ВКС, които нямат задължителен характер, поради което касационното обжалване по първите два въпроса следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, а по третия процесуален въпрос – на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1574/15.12.2009 по гр.д. № 1903/2009 год. на С. апелативен съд ,ГК, 1-ви състав.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението до него да внесе по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 372 лв. като представи платежен документ по делото.
След внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване на Председателя на 3-то г.о.
При невнасяне на таксата, касационната жалба подлежи на връщане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: