О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
гр.София, 02.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1145/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. Н. Д., Н. К. Х. и П. Н. Д., всички от[населено място], против решение № 400/29.03.2010 год. по гр.дело № 111/2010 год. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 3419/18.11.2009 год. по гр.дело № 3414/2005 год. на В. районен съд и ревандикационният иск за собственост е уважен.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото считат, че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за конститутивното действие на постановеното по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ решение на ПК[населено място], в противоречие с ТР № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС, както и с практиката на различни по степен съдилища.
Ответницата по касационната жалба К. Й. Д. от[населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен ревандикационния иск, касаещ процесния имот, а именно – реална част с площ от 424 кв.м., при площ на целия имот от 611 кв.м. и граници на реалната част: имот пл.№ 76, пл.№ 77, пл.№ 79 и останалата част от имот с пл.№ 78 и път, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата основателност и доказаност. Констатирал е, че с решение № 503/13.05.1998 год. на ПК В. е признато право на собственост на М. Я. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници върху недвижим имот, представляващ нива от 2.600 дка, находяща се в терен по пар.4, кв.В., м.”Д. С.”, представляваща имот с пл.№ 10452 по КП на местността от 1956 год. Имотът е дарен от М. Я. и Д. Я. на ищцата-тяхна внучка, с нот.акт № 7/2000 год. Ответниците се легитимират за имот пл.№ 78 по КП на м.”Т.”, с права на своя наследодател на основание пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ, целият с площ от 600 кв.м. Тъй като ответниците не са доказали наличие на сграда върху имота към 01.03.1991 год. е обоснован извод за отсъствие на предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост и изводите на районния съд за основателност и доказаност на ревандикационния иск по отношение на имота, чиито собственик е ищцата, но се владее без основание от ответниците, са споделени от въззивния съд и обжалваният съдебен акт е оставен в сила.
Касационният съд счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като материалноправният въпрос, разрешен от въззивния съд и изразяващ се в конститутивното действие на постановеното решение от ПК В., по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ е в противоречие с ТР № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС на РБ, по следните съображения: решение № 503/13.05.1998 год. на ПК В. няма конститутивно действие, защото с него се признава право на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на имота от 2.6 дка, находящ се в терен по пар.4 на В., м.”Д. С.” и представляващ имот № 10452 по план от 1956 год., но не се възстановява същото право върху конкретен обект. Процесният имот, съставлява част от пл.№ 78 по КП от 1987 год., а в решението е описан с площ от 0.424 дка, без да бъдат определени неговите реални граници. С постановеното решение не е възникнало правото качество на обекта на собствеността, поради липса на индивидуализация, за което е следвало да се издаде скица, съгласно изискванията на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ/в редакцията ДВ, бр.122/1997 год./. Отсъства индивидуализация на процесния имот и по представения нот.акт № 7/09.10.2000 год. и приложената към него скица № 1365/20.07.2000 год., с който ищцата се легитимира с права, по силата на извършено в нейна полза дарение, защото видно от заключението на назначената техническа експертиза, считано от 30.05.2000 год. имотът попада в урбанизирана територия – ново селищно образувание Д. С., съгласно одобрените околовръстни полигони на ОНС В., с протокол № 4/30.05.2000 год. Издадената скица, съпътстваща нотариалния акт е следвало да бъде заверена, освен от ПК и от техническата служба на общината, какъвто задължителен реквизит не е отразен в нея.
По изложените съображения ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос за конститутивното действие на решението на ПК, постановено по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, който е от значение за изхода на конкретното дело противоречи на цитираното тълкувателно решение, което е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 400/29.03.2010 год. по гр.дело № 111/2010 год. на В. окръжен съд, по касационната жалба на Н. К. Х., М. Н. Д. и П. Н. Д., всички от[населено място], с вх.№ 16881/10.05.2010 год.
Делото да се докладва на председателя на Второ г.о. на ВКС на РБ, за насрочване в открито съдебно заседание, след внасяне на държавна такса за касационното производство, в размер на 107/сто и седем/ лева, в едноседмичен срок от съобщението до касаторите.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: