О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
гр. София, 21.02.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2935 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 14870 от 25.05.2017 г., подадена от Т. С. Т. чрез адвокат Т. П. от АК – В. против въззивно решение № 591 от 18.04.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 357/2017 г. на Окръжен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено Решение № 4519 от 30.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 9303/2014 г. на ХLІ-ви състав на Районен съд – Варна, с което е изнесен на публична продан поземлен имот с идентификатор № 10135.2554.191, находящ се в [населено място], [улица], ведно с първи етаж и избени помещения от построената в имота жилищна сграда при определяне на отделни цени за дворното място и за сградата, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти; на основание чл. 350 ГПК е съставен и обявен окончателен разделителен протокол относно процесните земеделски земи, които с решение № 2357 от 25.05.2015 г. по гр.д.№ 9303/2014 г. по описа на Районен съд – Варна са допуснати до делба между Д. С. Т. и Т. С. Т.; Т. С. Т. е осъден да заплати на Д. С. Т. и П. Н. П. сумата 1 058,64 лева, представляваща стойността на извършените от ищците подобрения в съсобствения между страните имот, за притежаваната от ответника Т. Т. част от имота на основание чл. 12, ал. 2 ЗН; отхвърлена е предявената от Т. С. Т. срещу Д. С. Т. и П. Н. П. претенция по сметките за сумата от 100 лева месечно за периода от 14.07.2014 г. до 13.09.2015 г. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна. Тя е насочена срещу подлежащ на обжалване акт досежно частта й, с която се атакува произнасянето по иска за делба. В частта, с която се атакува произнасянето по иска на Д. С. Т. и П. Н. П. за заплащане стойността на извършените от тях подобрения в съсобствения между страните имот № 10135.2554.191, както и произнасянето по иска на Т. С. Т. с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане на основание § 74 ПЗР ЗИД ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) във връзка с чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.), тъй като е насочена срещу решение по гражданско дело при цена на всеки от отделните искове под 5 000 лв.
В частта, в която е процесуално допустима, жалбата отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържа искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да се постанови ново по съществото на спора.
Касаторът счита още, че е налице непълнота на въззивното решение, тъй като не е постановено потвърждаване на решението на РС – Варна в частта, с която Д. и П. П. са осъдени да заплащат на Т. С. Т. на основание чл. 344, ал. 2 ГПК по 76 лв. месечно, считано от 14.09.2015 г. до окончателното извършване на делбата. Данните по делото сочат, че интерес от обжалване на произнасянето на РС – Варна в частта по чл. 344, ал. 2 ГПК са имали Д. С. Т. и П. Н. П.. Те не са подали въззивна жалба, поради което решението на РС в тази му част е влязло в сила на 21.12.2016 г., сряда, присъствен ден. Последното означава, че в предмета на въззивното производство не е била включена претенцията на касатора за заплащане на сумата 76 лв. месечно, считано от 14.09.2015 г. до окончателното извършване на делбата, съответно – въззивния съд не е дължал произнасяне по такава и решението не страда от порока, отстраним по реда чл. 250 ГПК. Ето защо делото не следва да се връща на ОС – Варна за провеждане на производство по чл. 250 ГПК.
Ответниците по касация Д. С. Т. и П. Н. П. чрез адвокат С. К. от АК – В. са подали отговор на касационната жалба, като възразяват, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно, а искането за допълване на въззивното решение е недопустимо. Претендират разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване в процесуално допустимата част на касационната жалба, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, окръжният съд е съобразил, че с решение № 2357 от 25.05.2015 г. по гр.д.№ 9303/2014 г. по описа на РС – Варна е допусната съдебна делба на поземления имот с идентификатор № 10135.2554.191 с площ от 249 кв.м. по скица, а по документ за собственост 260 кв.м., ведно с първия етаж и избени помещения от построената в имота жилищна сграда между съделители и при квоти, както следва: за дворното място: * 120/260 ид.ч. за Д. С. Т. и П. Н. П. в режим на СИО; * 60/260 ид.ч. за Д. С. Т.; * 73,333/260 ид.ч. за Т. С. Т.; * 3,333/260 ид.ч. за К. Т. С. и * 3,333/260 ид.ч. за Д. Т. Д.; за първи етаж и избени помещения от построената в имота жилищна сграда: 2/4 ид.ч. за Д. С. Т. и П. Н. П. в режим на СИО, 1/4 ид.ч. за Д. С. Т. и 1/4 ид.ч за Т. С. Т.. Прието е, че възраженията на Т. С. Т. срещу допустимостта на делбата на дворното място с довод, че същото е обща част на сградата в режим на етажна собственост, част от която (втори и тавански етаж) не са предмет на делбата, е следвало да бъдат заявени в първата фаза на делбата, където се решават въпросите какво, между кого и в какви квоти ще се дели. Решението за допускане на делбата е влязло в сила, поради което тези възражения са преклудирани. Решението на РС във втората фаза на делбата има за обект терена и частта от жилищна сграда, така както са допуснати до делбата. Последните са изнесени на публична продан законосъобразно, предвид отсъствието на възможност да бъдат възложени на основание чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК. Правилно е съставен и обявен за окончателен разделителен протокол за процесните земеделски земи, а от него не е възможно да бъде ясно кой имот от кой от съделителите ще бъде получен, тъй като предстои теглене на жребие поради липсата на предпоставките за разпределение по чл. 353 ГПК.
В представеното към касационната жалба изложение на касационните основания са поставени следните въпроси с довод, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК (ред. до изм. с ДВ, бр. 86 от 2017 г.):
(1) „Следвало ли е при извършване на делбата да бъдат допускани до публична продан собствените на ответниците 20 кв.м. ид.ч. от процесното дворно място, които са придобити чрез покупко-продажба (въз основа на тях са придобили право на строеж, което са реализирали) и са прилежаща част към изградения втори етаж от сградата, който не е предмет на делбата“
(2) „Когато дворното място представлява обща част на построена в него сграда в етажна собственост и се допуска делба на един обект в етажната собственост, следва ли делба да се извърши само на припадащата му се идеална част от земята, върху която е построена сградата“
(3) „Как следва да бъде разрешен въпросът за допустимост на делбата на дворно място, представляващо обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и значението на този въпрос при втората фаза на делбата“
(4) „Следва ли делбата на дворното място да се извърши чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, след като е прилежаща площ към отделните сгради (етажи)“
(5) „При какви условия и предпоставки е приложим предвиденият в закона способ за извършване на делбата по чл. 353 ГПК, какви са предпоставките за избор на способ за ликвидиране на съсобствеността и коя е приоритетна, когато са различни както квотите, така и предназначението на обектите, неудобство ли е по смисъла на чл. 353 ГПК имот, ползван и подобряван от един съделител да бъде поставен в дял на съделител, който не е живял в имота и не е извършвал подобрения“ и
(6) „Правилно ли е уважена претенцията на ищците по чл. 12, ал. 2 ЗН, след като по делото не е установено с каква сума се е увеличила стойността на наследствените 1/2 ид.ч. от имота към момента на откриване на наследството и е установено, че ищците са били възнаградени за евентуалния си принос, като са ползвали делбения имот след смъртта на наследодателите до предявяване на иска за делба“.
По първите пет въпроса касаторът се позовава на противоречие с ППВС № 2 от 1982 г., т. 1, б. „г“, „д“ и „е“; Р № 152 от 16.06.2009 г. по гр.д.№ 216/2008 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 218а ГПК от 1952 г. (отм.); Р № 174 от 18.10.2016 г. по гр.д.№ 1627/2016 г. на ВКС, І г.о. и Р № 83 от 10.02.1987 г. по гр.д.№ 640/1986 г. на ВС, І г.о., Р № 241 от 18.01.2017 г. по гр.д.№ 2440/2016 г. на ВКС, І г.о., Р № 279 от 20.06.2011 г. по гр.д.№ 915/2010 г. на ВКС, І г.о., Р № 229 от 2015 г. по гр.д.№1755/2015 г. на ВКС, І г.о., Определение № 437 от 10.07.2015 г. на ВКС, Р № 309 от 18.11.2011 г. по гр.д.№215/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., Р № 353 от 04.10.2012 г. по гр.д.№ 455/2011 г. на ВКС, І г.о., Определение № 500 от 21.06.2012 г. по гр.д.№ 215/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. и Р № 143 от 08.02.2017 г. по гр.д.№ 1693/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. По последния въпрос се позовава на противоречие с Р № 1233 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 4939/2007 г. на ВКС, І г.о.; Р № 148 от 11.05.2010 г. по гр.д.№ 3243/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Р №70 от 26.03.2010 г. по гр.д.№ 304/2009 г. на ВКС, ІІ г.о.
Цитираните от касатора определения на ВКС са постановени по реда на чл.288 ГПК, поради което не представляват практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съгласно т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Въпросът под № 6 касае недопустимата част от касационната жалба, поради което няма обуславящо значение за изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Формулираните под №№ 2 и 3 въпроси, обобщени от касационната инстанция съобразно правомощията й, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, поставят правния проблем за значението по отношение на втората фаза от делбеното производство на статута на дворното място като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и как следва да се извърши делбата на дворното място в хипотеза, когато до делба е допуснат един от обектите в етажната собственост. Така обобщеният въпрос има обуславящо значение за изхода на спора по извършване на делбата. Произнасянето по него частично се намира в противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Р № 229 от 2015 г. по гр.д.№1755/2015 г. на ВКС, І г.о., доколкото (противно на приетото от ВКС) окръжният съд дефинитивно е отрекъл възможността във втората фаза на делбеното производство да се подлага на преценка въпросът за допустимостта да се извърши делба на дворно място, представляващо обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Противоречие не се констатира с останалите релевирани от касатора съдебни актове, които са постановени в първата фаза на делбеното производство и в този смисъл са неотносими към настоящото дело, но разрешаването на поставения проблем е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
При допускане на касационното обжалване касаторът дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 50 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Т. С. Т. чрез адвокат Т. П. от АК – В. касационна жалба с вх. № 14870 от 25.05.2017 г. в частта й, с която се обжалва въззивно решение № 591 от 18.04.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 357/2017 г. на Окръжен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено Решение № 4519 от 30.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 9303/2014 г. на ХLІ-ви състав на Районен съд – Варна, с което е осъден Т. С. Т. да заплати на Д. С. Т. и П. Н. П. сумата 1 058,64 лева, представляваща стойността на извършените от ищците подобрения в съсобствения между страните имот, за притежаваната от ответника Т. Т. част от имота на основание чл. 12, ал. 2 ЗН и е отхвърлена предявената от Т. С. Т. срещу Д. С. Т. и П. Н. П. претенция по сметките за сумата от 100 лева месечно за периода от 14.07.2014 г. до 13.09.2015 г. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
В тази част определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му, което да се извърши съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 591 от 18.04.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 357/2017 г. на Окръжен съд – Варна в останалата част.
На касатора Т. С. Т., чрез процесуалния му представител адвокат Т. П. от АК – В., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, като го предупреждава, че при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на дължимата държавна такса и изтичане на срока за обжалване на определението, с което касационната жалба частично е оставена без разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: