5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр.София, 21.05. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2853 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. П. Б. и М. Д. Б. против решение № 37 от 27.3.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №71 по описа за 2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1742 от 20.11.2017 г. по гр.д. № 835 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд, ГО, X. състав, за прогласяване нищожността на сключения с нотариален акт № 48, том III, рег. № 7460, дело № 480/2014 г. от 20.10.2014 г. на нотариус Д. В., рег. № 480, договор, по силата на който М. Л. А. е продала на В. П. Б. по време на брака му с М. Д. Б. апартамент № 70, находящ се в [населено място], [улица], като привиден, както и на прикрития с него договор за прехвърляне на имота за предварително уговорено удовлетворение на ответника по договор за заем от 30.06.2014 г. на основание чл.152 от ЗЗД.
Касаторите твърдят, че решението на Варненския апелативен съд е недопустимо, неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Молят настоящата инстанция да обезсили обжалваното решение или да го отмени и да постанови друго за отхвърляне на иска.
Ответникът по касационните жалби М. А. ги оспорва. Моли настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационните жалби на В. П. Б. и М. Д. Б. срещу решението на Варненския апелативен съд са допустими: подадени са от легитимирани страни в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което този съд се е произнесъл по иск с цена 137 890 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 62 от 28.1.2019 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.2, предложение второ от ГПК като вероятно недопустимо поради наличие на сила на пресъдено нещо.
С договор от 30.06.2014 г. страните са се споразумели, че общият размер на отпуснатия от В. Б. на М. А. заем възлиза на 267 546 лв. В т.9 от договора е постигнато съгласие плащането на 146 250 лв. от дълга да стане чрез прехвърлянето собствеността на апартамент № 70, находящ се в [населено място], [улица], което е извършено посредством покупко-продажба. По настоящото дело М. А. е предявила иск за прогласяване нищожността на сделката, тъй като прикрива предварително уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона в противоречие с чл.152 от ЗЗД. Варненският окръжен съд е уважил този иск, а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. В мотивите си въззивният съд изрично е приел, че прикритото съглашение между страните не представлява клауза за даване вместо изпълнение.
По искове на В. П. Б. срещу М. Л. А. за връщане на заетата сума и за заплащане на мораторна лихва е образувано друго дело с № 1195 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд. Искът за главницата от 267 546 лв. е бил предявен като частичен за 140 000 лв. В решението по делото № 69 от 25.01.2017 г. Варненският окръжен съд е приел, че М. Л. А. е изпълнила задължението си по т.9 от договора от 30.06.2014 г. да прехвърли собствеността на апартамент № 70, с което е погасила част от дълга в размер на 146 250 лв. Затова, след като е счел за основателно и възражение за прихващане в размер на 13 775 лв., е осъдил М. Л. А. да заплати на В. Б. Л. остатъка от заетата сума в размер на 107 521 лв./267 546 – 146 250-13 775=107 521/. Във въззивната си жалба срещу това решение М. Л. А. не е оспорила установения от първоинстанционния съд факт на частично погасяване на дълга посредством прехвърлянето на собствеността върху апартамента. Съответно във въззивното решение № 118 от 19.07.2011 г. по гр.д. № 203 по описа за 2017 г. Варненският апелативен съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд относно този факт. С определение от 31.07.2018 г. по гр. д. № 4186 по описа за 2017 г. на Четвърто ГО на ВКС не е допуснато касационно обжалване на това въззивно решение, поради което то вече се ползва със сила на пресъдено нещо. По принцип силата на пресъдено нещо на решението преклудира всеки факт, от който се извежда искане да се установи, че към деня на приключване на устните състезания съдебно признатото право не е съществувало в полза на посочения в решението негов носител с тези белези, които съдът е установил. В случая съдът е определил размера на дължимото вземане по невърнатия заем, като е приел за установено, че вземането е частично погасено посредством прехвърлянето на собствеността върху апартамента. Този факт вече не може да се оспорва от страните по делото заради формираната сила на пресъдено нещо. След като веднъж е съдебно установено, че клаузата на т.9 от договора между страните представлява действителна уговорка за даване вместо изпълнение, която погасява частично дълга, ищцата губи правото да твърди нищожност на тази клауза. Съчетанието между привидна и прикрита сделка представлява общ, неразривно свързан фактически състав, обединен от преследваната от страните цел. Затова противоречи на логиката една единна сделка в някой случай да се приема, че е действителна като даване вместо изпълнение, а в друг случай-че е нищожна, тъй като прикрива начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Ето защо възприетият от съда факт на частично погасяване на дълга посредством даване вместо изпълнение вече не може да се оспорва, тъй като имплицитно спорът за действителността на клаузата се съдържа в предмета на гражданско дело № 1195 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд и по него е формирана сила на присъдено нещо. Както е прието в т.5 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК, идентичност в предмета на две противоречащи си съдебни решения е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Такъв е и настоящият случай и затова, след като съдът по гр. д. № 1195 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд е приел за частично погасено вземането със стойността на апартамента, искането да бъде обявена за нищожна тази клауза като противоречаща на чл.152 от ГПК вече е преклудирано със сила на пресъдено нещо. Доводите на ответницата по касационната жалба против това разрешение са несъстоятелни. Без значение е дали при защитата си по другото дело тя се е позовала на факта на частично погасяване на дълга посредством прехвърлянето на собствеността върху апартамента, след като съдът е взел предвид този факт при постановяване на решението си. Това решение със съответния извод за частично погасяване на дълга посредством даване вместо изпълнение е влязло в сила и е породило своите последици, независимо дали е недопустимо или неправилно. Зачитането на даването вместо изпълнение като факт, обхванат от силата на пресъдено нещо не означава, че се придава такава сила на мотивите на решението. Силата на пресъдено нещо се разпростира върху индивидуализиращите белези на спорното право, включително върху неговия размер и частичното му погасяване. Тъй като диспозитивът на решението не може винаги да обхване всички тези белези, мотивите са допълнителен източник на данни относно предмета на решението, когато не противоречат и изясняват този диспозитив.
Процесуалните действия и бездействия на М. Л. А. по двете дела са довели не само до постановяване на две противоречиви решения, но и до резултат, който накърнява принципа за недопускане на неоснователното обогатяване в гражданското право. От една страна тя вече е погасила част от дълга си по договора за заем със стойността на апартамента според влязлото в сила решение, а от друга- заради прогласената от въззивния съд нищожност на покупко-продажбата би получила обратно собствеността върху този апартамент и би се обогатила без основание. Такъв несправедлив резултат, постигнат с помощта на съда, не може да се допусне.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като правото на ищцата да претендира нищожност на покупко-продажбата е преклудирано със силата на пресъдено нещо на решението по гражданско дело № 1195 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд. Ето защо това решение, заедно с потвърденото от него първоинстанционно решение, следва да бъдат обезсилени, а производството трябва да бъде прекратено.
При този изход на спора ответницата по жалбата дължи на касаторите 20 868,19 лв. разноски по делото.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 37 от 27.3.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №71 по описа за 2018 г. на Варненския апелативен съд и решение № 1742 от 20.11.2017 г. по гр.д. № 835 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд, ГО, X. състав, за прогласяване нищожността на сключения с нотариален акт № .., том .., рег. № .., дело № … от …. г. на нотариус Д. В., рег. № 480, договор, по силата на който М. Л. А. е продала на В. П. Б. по време на брака му с М. Д. Б. апартамент № 70, находящ се в [населено място], [улица], като привиден, както и на прикрития с него договор за прехвърляне на имота за предварително уговорено удовлетворение на ответника по договор за заем от 30.06.2014 г. на основание чл.152 от ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА М. Л. А.-[ЕГН], да заплати на В. П. Б.-[ЕГН], и М. Д. Б.-[ЕГН], сумата 20 868,19/двадесет хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/ лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: