4
Р Е Ш Е Н И Е
№98
гр. София, 25 май 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети април 2016 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
РУМЕН ПЕТРОВ
при секретаря …………М. ПЕТРОВА…………………….. и в присъствието на прокурора от ВКП ………И. СИМОВ……………, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 252/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец Ц. П. С., чрез упълномощения му повереник – адв. Д. М. от АК-София, срещу въззивно решение № 223, постановено на 07.12.2015 г. от Великотърновския апелативен съд по ВНОХД № 264/2015 г., с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото в частта относно наложеното на подсъдимите Ч. Н. Т. и Й. Р. Ц. наказание.
Касационната жалба релевира доводи по чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК. Жалбоподателят счита, че наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода са явно несправедливи, тъй като са необосновано занижени и няма да съдействат за постигане на целите по чл. 36 НК. Явната несправедливост на наказанията се обосновава и с изключително високата степен на обществена опасност на подсъдимите, които до внасяне на делото с обвинителен акт в съда са лансирали защитни версии, с които са затруднили разследването. Жалбоподателят счита, че няма превес на смекчаващите вината обстоятелства, както и че самопризнанията на подсъдимите по чл. 373 ал. 2 НПК са намерили отражение в намаляване наказанието с 1/3 и не предпоставят допълнително смекчаване на наказанието с прилагане на наказание към минимума на санкцията, при наличието на всички предпоставки за налагане на среден към максимален размер. Иска се увеличаване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода за всеки от подсъдимите и отмяна на приложението на чл. 66 от НК /каквото правомощие касационната инстанция няма/.
В производство по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, при проведено съкратено следствие по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, с присъда № 44/25.06.2015 г., постановена по НОХД № 349/2015 г., състав на Плевенския окръжен съд е признал подсъдимите Ч. Н. Т. и Й. Р. Ц. за виновни в това, че вечерта на 06/07.06.2014 г. в [населено място], обл. Плевен, в съучастие като съизвършители, запалили къща на значителна стойност – 4900 лв. и вещи /подробно изброени в присъдата/ – общо имущество за 5120 лв., собственост на Ц. П. С., като пожарът е имало опасност да се разпростре и върху други имоти, поради което и на основание чл. 330 ал. 2 т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 54 от НК всеки от двамата подсъдими е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл. 58а ал. 1 НК е намалено на две години лишаване от свобода. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години. На осн. чл. 45 ЗЗД подсъдимите Ч. Т. и Й. Ц. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец Ц. С. от [населено място] сумата от 5120 лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане.
С обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд присъдата е изменена в частта относно определените наказания лишаване от свобода за всеки от двамата подсъдими, като същите са увеличени от три на по четири години и шест месеца, като след приложението на чл. 58а НК им е определено наказание от по три години лишаване от свобода. Изпитателният срок по чл. 66 НК е увеличен от три на пет години. В останалата част присъдата е потвърдена.
Пред касационната инстанция повереникът на частния обвинител и граждански ищец поддържа жалбата по изложените доводи. Адв. Д. М. акцентира върху обстоятелството, че не следва да бъде толерирано процесуалното поведение на подсъдимите, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие.
Подсъдимите и защитата им, редовно призовани, не се явяват.
Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбата на частния обвинител и граждански ищец е неоснователна.
При отмерване наказанията на двамата подсъдими Апелативен съд – Велико Търново е анализирал в достатъчна степен смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като при упражняване на своите контролни правомощия е увеличил срока на наказанието лишаване от свобода за всеки от двамата подсъдими, както и размера на изпитателния срок, за който е отложено изпълнението на присъдата, от три на пет години – пак за всеки от тях. В този смисъл, не може да бъде споделено наведеното от частния обвинител и граждански ищец твърдение, че като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът е приел направеното от подсъдимите самопризнание. Видно от мотивите на въззивния съдебен акт, направените от подсъдимите самопризнания в хода на проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 374 ал. 4 вр. чл. 371 т. 2 НПК не са третирани като смекчаващи отговорността обстоятелства. Направена е законосъобразна оценка на обществената опасност на подсъдимите, като правилно е прието, че тя не е завишена. В тази връзка, настоящият състав на касационната инстанция не може да се съгласи, че поради лансираните от тях защитни версии, подсъдимите притежават изключително висока степен на обществена опасност. Дадена защитна версия няма значение за индивидуализацията на наказанието. Тя е израз единствено на правото на защита на обвиняемия/подсъдимия и касае оценката на доказателствената съвкупност в смисъл, че обясненията на подсъдимите освен доказателствено средство са и израз на правото им на защита, което от своя страна налага те да бъдат преценявани внимателно и в съвкупност с останалите доказателства по делото. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на двамата подсъдими въззивният съд е отчел трудовата им ангажираност, макар и непостоянна и без трудови договори, полагането на грижи за малолетните им деца, както и чистото съдебно минало на подс. Ц., а за подс. Т. – чистото му съдебно минало към датата на извършване на престъплението. АС – Велико Търново не е приел наличието на нови смекчаващи обстоятелства, неотчетени от първата инстанция. Настоящата инстанция намира че възприетите от въззивния съд отегчаващи обстоятелства следва да претърпят известни корекции в оценката, доколкото стойността на имуществото е обективен признак за съставомерност на деянието. Това обаче, не се отразява на размера на наказанията на двамата подсъдими, приети от въззивната инстанция. Определеното при условията на чл. 54 НК от въззивния съд наказание лишаване от свобода за всеки от подсъдимите от по четири години и шест месеца, което с оглед на диференцираната процедура, която изисква приложението на чл. 58а НК е намалено с една трета – на по три години лишаване от свобода, и увеличеният изпитателен срок от три на пет години, настоящият съдебен състав счита, че ще съдейства за поправянето и превъзпитаването на дейците и ще им даде възможност да преосмислят поведението си в посока на спазване на установените правни норми. Наказания в този размер са насочени и към реализиране на генералната превенция, като тук следва да се отбележи, че тя се постига не само и не толкова с големи по размер наказания, а със своевременното санкциониране на престъпните посегателства, което е постигнато в настоящия случай.
Поради тази причина, касационната инстанция счита, че определените на подсъдимите Т. и Ц. наказания отговарят на критерия за справедливост и едно последващо увеличаване на техния размер няма да съответства на целите на чл. 36 НК.
Предвид тези съображения, касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец Ц. С. е неоснователна, тъй като не се констатира наличие на ангажираното в нея касационно основание.
С оглед изложените обстоятелства и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 223 от 07.12.2015 г., постановено по ВНОХД № 264/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.