Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр. София, 29.07.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Александра Ковачева, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1807 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47, т.3, пр.2-ро ЗМТА.
Образувано е по предявен от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.47, т.3, пр.2-ро ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 23.01.2015г. по в. арб. дело № 389/2013г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата в частта, в която с арбитражното решение са отхвърлени насрещните искове на ищеца по настоящото дело и са уважени първоначалните искове на [фирма] срещу него, както и в частта за присъдените в тежест на [фирма] в арбитражното производство разноски.
Ищецът поддържа, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, като твърди, че не са спазени принципите на: равенство и равнопоставеност на страните, на състезателност, на диспозитивното начало, служебното начало за дирене на обективната истина и справедливост и принципът на законност. Излагат се следните конкретни обстоятелства, от които се извежда основанието по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА: На първо място се поддържа, че е налице нарушение на принципа на равнопоставеност и на състезателното начало, тъй като липсва произнасяне по направено от страната искане в арбитражното производство за събиране на доказателства по релевантния за крайния изход на спора въпрос. След даване под на устните състезания страната с молба от 21.01.2015г. е направила искане делото да се върне в открито заседание, за да се даде възможност за събиране на доказателства, че процесния имот, предмет на договора за лизинг, не е предаден от лизингодатеиля на лизингополучателя, нито в незавършен, нито в завършен вид. Решаващият състав е нарушил принципите на равенство и състезателност в процеса и на правото на защита, като не само не е възобновил производството по делото, но дори не се е произнесъл по молбата. Посочено е, че депозираната молба се явява пречка за решаване на делото по същество, като с оглед едноинстанционния характер на арбитражното производство е невъзможността решението по същото да бъде обжалвано и е предвидена възможност в правилника на АС при БТПП, решаващият орган по своя инициатива да възобнови производството по делото и да събере доказателства, когато констатира необходимост за това. Игнорирайки искането на страната, арбитражният съд неправомерно ограничава процесуалните й права за събиране на доказателства и пристъпва към постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата. На второ място, противоречието с обществения ред на Република България се извежда от липсата на мотиви относно възражението за липса на предаване от лизингодателя на лизингополучателя на държането на имота, предмет на договора. По възражението, че лизингодателят не е изпълнил задължението си за предаване държането на лизинговата вещ отсъства цялостна преценка на представените и приети по делото писмени доказателства. При произнасянето си решаващият състав не е отчел съдържанието на договора, изискващ предаването на вещта да стане с двустранно подписан приемо – предавателен протокол. Изложени са мотиви единствено по възражението за предаване на годна вещ. Изводът, че е налице ползване от лизингополучателя на сутерена и партера, а фактически и на целия имот, е необоснован, тъй като е направен при липса на каквито и да било доказателства по делото и при наличие на оспорване и искане за събиране на нови доказателства. След като не е налице обстойно обсъждане на релевантните факти, доводи и възражения, те не са повлияли на формиране на вътрешното убеждение на съда, с което е накърнено правото на защита на страната. На следващо място се твърди, че е нарушен принципа на свободно формиране на вътрешното убеждение, на дирене на обективната истина и на принципа за законност, тъй като арбитражното решение е постановено при незачитане и в противоречие на съществуваща практика на арбитражния съд по други предходни решения по същия въпрос. Ищецът се позовава на предходно решение на АС при БТПП по в.а.д. № 77/2012г., по което председател на решаващия орган е И. М., председател и по арбитражното дело, чието решение се атакува, постановено по спорове по два идентични договора за лизинг. По първото решение е прието, че при липса на предаване на вещта за ползване на лизингодателя, при разваляне на договора, поради пълното неизпълнение, с обратна сила отпадат всички престации, извършени от лизингополучателя по разваления договор. Твърди се, че в противовес на това, в атакуваното арбитражно решение е прието, че при предаване на вещта за ползване на лизингополучателя, прекратяването на договора има действие занапред, поради естеството на договора като такъв за периодично изпълнение. Според ищеца, порочната и противоречива практика по едни и същи въпроси създава несигурност в гражданския и търговския оборот и по този начин се засяга обществения интерес на страните по сключени договори за финансов лизинг на недвижими имоти. Нарушението на основополагащите принципи на правовия ред на страната се извежда и от твърдението за постановяване на обжалваното решение в нарушение на процедурните правила за вземане на решение и формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган. Сочи се, че в конкретния случай решението е постановено само след съгласуване между председателя на състава /арбитър И. М./ и арбитъра В. Ж., като в постановяване на решението и формиране на общата воля не е участвал третият арбитър- А. М.. Постановеното решение след изготвянето му е предоставено в АС при БТПП, като арбитър М. е информирана по имейл да отиде да го подпише, което е причината този арбитър да подпише решението с особено мнение, като се поддържа, че поради противопоставяне на арбитър М. на опорочената процедура по вземане на решението, на същата са прекратени правомощията й чрез изключване от списъка на действащите арбитри към АС при БТПП. Аргументирано е, че с молби от 28.01.2015г. и 30.01.2015г. страната е направила искане за отвод на арбитражния състав, поради демонстрирано пристрастно поведение, като произнасянето на РО е едва на 13.02.2015г. с определение, с което искането за отвод е оставено без разглеждане. Според ищеца по настоящото дело, при наличие на обстоятелства, които пораждат основателни съмнения за безпристрастността на арбитражния състав, същият е следвало да уважи отводите, което е от съществено значение и обуславя законосъобразността на процедурата по съгласуване и постановяване на решението.
Ответникът, [фирма], оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като не са осъществени посочените от ищеца основания. Поддържа, че основанията, въз основа на които може да бъде отменено арбитражно решение, не включват евентуално допуснати от арбитражния съд грешки при установяване на фактите или при определяне на приложимия към спорното право материален закон, тъй като в противен случай ще се стигне до недопустимо пререшаване на спора. Ищецът релевира неправилност на фактическите констатации и правните изводи на арбитражния съд, които не могат да бъдат предмет на производството по отмяна на арбитражното решение. Производството пред арбитражния съд е доброволно, като страните са изразили съгласие с нормите от Правилника на арбитражния съд и с необжалваемостта на арбитражния акт, дори той да не е правилен. Недопустимо е извършване на проверка на правилността на арбитражното решение по същество, като в производството по чл.47, т.3 ЗМТА не могат да се изследват материалноправните отношения на страните, предмет на арбитражното решение. Не може да се прави преценка относно правилността на мотивите на арбитражния съд, нито да се ревизира самия арбитражен процес, тъй като в производството по чл.47 ЗМТА ВКС не е ,нито въззивна, нито касационна инстанция. Излагат се съображения, че ищецът по настоящото дело е участвал активно в производството пред арбитражния съд, имал е възможност да представя и е представял доказателства, участвал е в тяхното обсъждане, като арбитражният съд е обсъдил всички негови доводи. Не отговаря на истината твърдението, че липсва произнасяне на решаващия орган по молбата от 21.01.2015г. на [фирма] за възобновяване на производството, като с определение от същата дата искането е оставено без уважение, предвид пълната липса на конкретизация на бланкетно направените доказателствени искания. В последното проведено арбитражно заседание на 30.09.2014г. страната е заявила чрез процесуалния си представител, че няма доказателствени искания и моли да се даде ход на делото по същество. Съгласно приложимите процесуални правила на Правилника на АС при БТПП, искането за възобновяване е следвало да бъде мотивирано, че същесвуват обстоятелства и доказателства, които не са били известни на страната до приключване на устните състезания, каквото твърдение не се съдържа в молбата. Решаващият състав обстойно е обсъдил и възражението за непредаване на лизинговата вещ на лизингополучателя, като е съобразил сключения между [фирма] и „Б. България” договор за наем, сключения договор за строителство, по който настоящият ищец е имал качеството на довереник на лизингодателя и е имал задължение да предаде строителната площадка. Излагат се и съображения, че различието в дадените разрешения в двете арбитражни решения, произтичат от установената по всяко от тях фактическа обстановка, като дори да се приеме наличие на противоречие, това не представлява нарушение на обществения ред. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, [фирма], излага съображения за основателност на исковете.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение от 23.01.2015г. на АС при БТПП [фирма] и [фирма] са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] следните суми: 7 76 200 евро с ДДС – част от дължими вноски по разсрочено плащане на комисионна по обслужване на сделката по чл.5 вр. чл.10.1 от договор за финансов лизинг на недвижимо имущество № 14036/А от 18.02.2009г.; 500 000 евро с ДДС- дължим остатък по първоначална вноска по чл.6.2.3 вр. чл.10.1 от същия договор; 135 000 евро- част от месечни лихви по чл.6.3.1 вр. чл.7.2 от договора за периода от м.юни 2009г. до м. юни 2013г. вкл.; 5000 евро – част от дължими неустойки за забавено плащане на месечните лихви на основание чл.6.3.3 от договора, начислени към 14.06.2013г.; 150 000 лева – част от дължими суми по чл.10.2.1 от договора, изразходвани във връзка с придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на договора, представляващи данък по ЗМДТ и такса вписване, платени от лизингодателя; 100 лева с ДДС – платено възнаграждение по чл.10.2 от договора за извършена актуализация на пазарна оценка на недвижимия имот, предмет на договора, ведно със законна лихва от завеждане на иска; 150 000 лева – част от платен данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2009г.- 2012г. и първа вноска за 2013г.; 3 000 лева – част от платени разходи за топлинна енергия за периода от 20.12.2010г. до 31.05.2013г.; 40 000 лева – част от платени премии по застрахователни полици; 20 лева – част от платен данък върху застрахователна премия по застраховка недвижим имот; 1000 лева с ДДС – част от възнаграждение по договор за инвестиционен контрол от 02.05.2009г. с [фирма] за периода от м. юни до м. септември 2010г.; 1000 лева с ДДС – част от възнаграждение по договор за инвестиционен контрол от 02.05.2009г. с [фирма] за периода от октомври 2010г. до януари 2011г.; 4000 лева с ДДС – част от стойността на СМР по обезопасяване на недвижим имот, ведно със законна лихва от предявяването на иска; 1000 лева с ДДС – част от стойността на доставка и монтаж на вентилационна инсталация в недвижим имот; 10 000 лева – част от платени суми от лизингодателя, свързани със смяна предназначението на сутерен и част от партера, разрешение за ползването и въвеждането им в експлоатация, в това число разходи, направени за проектантски услуги за смяна предназначението на сутерен и партер на сграда, такси за смяна предназначението на помещение, такси за възстановяване на строителни книжа, копиране на чертежи, сканиране, проектиране на чертежи с комплектуване, такса за разрешение и одобряване на строеж, такси за становище за преустройства от Софийска вода, такси за изменение кадастрални данни, издаване на удостоверение, държавна такса по Тарифа 14 за разрешение за ползване и заплатени суми за извършени консултантски услуги; 1000 лева – част от извършени разходи по договора; ведно със законна лихва от завеждането на иска – 26.07.2013г. до окончателното изплащане на главниците, както и 54 931 лева разноски по делото. С арбитражното решение са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] насрещни искове за сумата 6 777 178 лева без ДДС, представляваща недължимо платени на отпаднало основание авансови и лизингови вноски и комисионни за периода от септември 2007г. до май 2009г., вкл. и такива, платени от наемателите на имота от името на ответника. Решението е подписано при особено мнение на арбитър А. М., като приложеното особено мнение към решението е получено в АС при БТПП на 30.01.2015т., съобразно удостоверяването по арбитражното дело, направено от служител на арбитража.
Ход на устните състезания по арбитражното дело е даден в откритото заседание на 30.09.2014г., след като процесуалните представители на всички страни са заявили, че нямат нови доказателствени искания и молят да бъде даден ход по същество на делото. В последното заседание решаващият орган е определил на страните 30 дневен срок, считано от заседанието за представяне на писмени защити и нов 10 дневен срок за представяне на реплики, след изтичането на които срокове е определен 2-месечен срок за постановяване на решението по делото. [фирма] е депозирал писмена защита по арбитражното дело на 30.10.2014г. и реплика на 14.11.2014г. На 12.01.2014г. председателят на решаващия орган е поискал от председателя на АС при БТПП да удължи срока за постановяване на решението по чл.40, ал.4 Правилника на АС при БТПП. Изложени са мотиви, че доклад по делото е извършен от председателя на състава, изготвен е проект за решение, изпратен на другите двама арбитри, но поради отсъствие на арбитър М. няма възможност да се обсъди решението в първоначално определения двумесечен срок за постановяването му.
С молба от 21.01.2015г. [фирма] е посочил, че до този момент многократно е възразил, че процесният имот не е предаден на лизингодателя в завършен вид т.е. след извършване в него на преустройствата и строителните работи, уговорени в договора за лизинг, като с молбата се заявява, че процесният имот никога не е бил предаван, вкл. в незавършен вид /във вида пред преустройството/. Иска се връщане на делото в открито заседание, за да се съберат доказателства в подкрепа на твърдението, а именно – допускане и изслушване на двама свидетели при условие на довеждане и издаване на удостоверение, което да послужи пред ДНСК в уверение на това, че на страната са нужни всички строителни книжа, касаещи процесния имот.
Невярно е твърдението на ищеца по чл.47, т.3 ЗМТА за непроизнасяне от арбитражния съд по молбата му от 21.01.2015г. С определение от същата дата решаващият състав е оставил без уважение искането за възобновяване на производството по делото, като се е мотивирал с разпоредбата на чл.38, ал.7 Правилника на АС при БТПП, според която, искането за възобновяване се разглежда, ако бъде направено до изтичане на срока, определен от решаващия орган за представяне на писмени защити, който е изтекъл на 06.11.2014г. Освен на недопустимост на искането, арбитражният съд се е позовал на непосочване на имената на конкретните свидетели и конкретните фактически обстоятелства, за които се искат гласните доказателствени средства, с които се мотивира искането за възобновяване на производството, като препятстващо възможността да се извърши преценка на допустимостта на исканите гласни доказателства. Посочено е, че страната не се е позовала на наличие на хипотезите на чл.38, ал.7 от Правилника на АС при БТПП – новоузнати, неизвестни или нововъзникнали релевантни обстоятелства до приключване на устните състезания или на това, че несъбирането на исканите доказателства е станало по независещи от страната причини. Решаващият орган е извършил преценка по чл.38, ал.8 от Правилника на АС при БТПП, като е приел, че няма основание да приеме, че делото се нуждае от допълване с доказателства.
На 28.01.2015г. страната е направила отвод на арбитражния състав, позовавайки се на това, че липсата на постановено решение, поражда обосновано „притеснение”, че във връзка с производството по делото би могло да бъде упражнен нерегламентиран натиск, като се сочи, че е налице „пристрастно поведение” на арбитрите Ж. и М., тъй като са влизали в пререкания с процесуалния представител на страната в разрез с етичните норми на АС при БТПП. Искането за отвод е оставено без разглеждане с определение от 13.02.2015г. на решаващия орган, като е аргументирано, че с постановяване на арбитражното решение правомощията на арбитражния съд се прекратяват. В мотивационната част на същото изрично е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.38, ал.4 от Правилника на АС при БТПП решението е докладвано от председателя на решаващия орган и подписано на 23.01.2015г., като арбитър А. М. е обозначила позицията си с инициалите „о.м.” и в съответствие с изискването на чл.38, ал.5 от Правилника на АС при БТПП е представила особено мнение в писмен вид. Проектът за решение е изготвен от докладчика, съгласно чл.38, ал.4 от Правилника на АС при БТПП и е съгласуван с останалите членове на състава. Изложено е също, че съгласно Правилника, решението се взима с мнозинство на гласовете, а не с единодушие, поради което изразеното особено мнение на един от членовете на състава не опорочава постановения акт.
С решение от 09.07.2015г. по т.д. № 1199/2015г. на Софийски градски съд е оставена без уважение жалбата на [фирма] по чл.16, ал.1 ЗМТА във връзка с отвода на арбитрите.
С протокол от заседание на Президиума на АС от 22.01.2015г. при прегласуване на листата на арбитрите по вътрешните дела от нея отпадат двама арбитри, между които и арбитър А. М., като е взето решение те да довършват висящите дела, които са с тяхно участие.
При така изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС приема следното от правната страна на спора:
Липсва твърдяното от ищеца непроизнасяне на решаващия състав по искането му за отмяна на хода на устните състезания и за събиране на нови доказателства. С подробно мотивирано определение от същата дата, от която е молбата, съдът се е произнесъл по нея като я е оставил без уважение. Решаващият състав се е позовал на разпоредбите от Правилника на АС при БТПП, между които е и разпоредбата на чл.38, ал.7, изискваща наличие на новоузнати, неизвестни или нововъзникнали релевантни обстоятелства до приключване на устните състезания или позоваване на несъбиране на исканите доказателства по независещи от страната причини. Мотивирано е, че съгласно цитираната разпоредба искането за възобновяване се разглежда, ако бъде направено до изтичане на срока, определен от решаващия орган за представяне на писмени защити по делото, какъвто не е настоящият случай, при който искането е направено повече от два месеца след изтичане на сроковете за писмена защита и за реплика. С арбитражното споразумение страните са приели, че разрешаването на спора ще става именно съобразно Правилника на АС при БТПП. Ето защо, приемайки, че извън сроковете и извън хипотезите на чл.38, ал.7 от Правилника на АС при БТПП, на които страната не се е позовала, доказателствените искания се преклузират. арбитражният състав е действал съобразно приетите от страните за приложими процесуални правила, поради което липсва нарушение на принципа на равнопоставеност и на състезателното начало. Страната не може да се позовава и на разпоредбата на чл.38, ал.8 от Правилника, предвиждаща възможност решаващият орган по своя инициатива да възобнови производството по делото, тъй като преценката за упражняване на това правомощие е единствено на решаващия орган, който в определението си е посочил, че няма основание за приложение на посоченото правило.
На второ място, противоречието с обществения ред на Република България се извежда от липсата на мотиви относно възражението за липса на предаване от лизингодателя на лиззингополучателя на държането на имота, предмет на договора. Ищецът по същество се позовава на необоснованост на мотивите за ползване на вещта от лизингополучателя, поради не съобразяване на формата за предаване – с приемо – предавателен протокол, липсата на доказателства за ползването на вещта, излагане на мотиви единствено по възражението за предаване на годна вещ. Съгласно постоянната практика на ВКС, противоречие с обществения ред по см. на чл.47, т.3, пр.2-ро ЗМТА е налице, когато при постановяване на абритражното решение са нарушени норми от публичен характер, установени в Конституцията и формиращи основите на правовия ред в държавата. Нарушението на процесуалните правила, дори да е налице, не се приравнява на нарушение на свърхповелителни норми и не съставлява приложение на правен принцип от обществен порядък. Извън обхвата на проверката по чл.47 ЗМТА е правилността на арбитражното решение, тъй като с исковете по чл.47 ЗМТА не се осъществява инстанционен контрол от ВКС върху решенията на арбитражните съдилища. Необосноваността на решението, съответно неправилната преценка на доказателствата и нарушението на процесуалния закон, на които се позовава ищецът, са относими именно към правилността на решението, поради което не се обхващат от преценката, която извършва ВКС по реда на чл.48 ЗМТА.
Невярно е твърдението на ищеца за постановяване на арбитражното решение в противоречие на съществуваща практика на арбитражния съд по предходно решение по същия въпрос по в.а.д. № 77/2012г. Дори от самите твърдения в исковата молба е видно, че приетата за установена по двете дела фактическа обстановка е различна. Докато в едното решение е прието, че е налице пълно неизпълнение на задължението на лизингодателя, тъй като липсва предаване на вещта за ползване на лизингополучателя, то в другото е установено предаване на вещта за ползване на лизингополучателя, въз основа на което са изведени различни правни изводи относно темпоралното действие на прекратяването на договора. След като разликата в правните изводи се дължи на установена по делата различна фактическа обстановка, не е налице противоречива практика на арбитражния съд по един и същ въпрос. С оглед изложеното, не е осъществено обстоятелството, от което ищецът извежда нарушение на принципа на свободно формиране на вътрешното убеждение, на дирене на обективната истина и на принципа за законност. Освен това, основателно е възражението на ответника по настоящото дело, че наличието на противоречива арбитражна практика само по себе си не представлява нарушение на обществения ред на страната.
Неоснователно и недоказано е и твърдението на ищеца по настоящото дело, че при постановяване на арбитражното решение и формиране на общата воля не е участвал третият арбитър – А. М.. Съгласно чл.38 ал.2 – ал.5 от Правилника на АС при БТПП: решението се взима след обсъждане с мнозинство от членовете на решаващия орган; обсъждането може да стане и в конферентна връзка или други технически средства; ако не се образува мнозинство, решението се постановява от председателя; решението се изготвя от докладчика и се подписва от председателя и членовете на решаващия орган; ако един от арбитрите не може или откаже да подпише арбитражното решение, председателят на арбитражния състав удостоверява това със своя подпис върху решението, с посочване на причините; арбитърът, който остава на особено мнение, е длъжен да подпише решението незабавно, като обозначи позицията си с инициалите „о.м.” и в седмодневен срок от подписването арбитърът е длъжен да представи в писмен вид особеното си мнение, което се прилага към решението. След подписване на решението по реда на чл.38 от Правилника – то се внася в Секретариата от председателя на решаващия орган – чл.40, ал.1 от Правилника на АС при БТПП. Арбитражното решение като правораздавателен акт е писмено изявление на решаващия орган, с което се разрешава правен спор, в което арбитър М. е участвала, в качеството си на член на състава, което се установява от подписа й върху решението. Подписването на решението от целия състав и обявяването му са именно външен израз на формираната воля на решаващия орган по правния спор при участието на подписалите решението членове на състава. Не може да се сподели довода на ищеца, че подписването на решението от арбитър М. с особено мнение е израз на липсата й на участие при формирането на волята на съда. Особеното мнение, съгласно чл.38, ал.5 вр. ал.2 от Правилника на Арбитражния съд при БТПП, е процесуален способ да се обективира различно становище от това на мнозинството на състава, изразено от негов член при формиране на волята от решаващия орган. Ето защо, то е доказателство за участие на арбитър М. при формирането на волята на арбитражния състав, при което решението е взето с мнозинство, като несъгласният с мнозинството член на състава е изразил становището си в приложеното към решението особено мнение. Горното се потвърждава и от постановеното след решението по повод на направения отвод на състава определение на решаващия орган от 13.02.2015г., подписано от арбитър М. без особено мнение, в мотивационната част на което изрично е посочено, че решението е докладвано от председателя на решаващия орган, проектът за решение е изготвен от докладчика, съгласуван е с останалите членове на състава, след което решението е подписано на 23.01.2015г., като арбитър А. М. е обозначила позицията си с инициалите „о.м.” и в съответствие с изискването на чл.38, ал.5 П. при БТПП е представила особено мнение в писмен вид.
Недоказано е и твърдението на ищеца по настоящото дело, че правомощията на арбитър М. са прекратени чрез изключване от списъка на действащите арбитри към АС при БТПП, „поради противопоставяне на арбитър М. на опорочената процедура по вземане на решението”. От протокола от заседанието на Президиума на АС при БТПП от 22.01.2015г. е видно само, че при прегласуване на вътрешната листа на арбитрите от нея отпадат двама арбитри, между които и арбитър А. М., без да е посочено основанието за това, при изрично решение за довършване на висящите дела, които са с участие на тези арбитри. Следователно, въз основа на протокола не се установява отпадането на М. от листата на арбитрите да е „поради противопоставяне на арбитър М. на опорочената процедура по вземане на решението”. Отводът на първия докладчик по настоящото дело, също не доказва горното твърдение, тъй като е мотивиран с оглед неговото участие в заседанието на Президиума на АС при БТПП като член на състава му, при което гласуването на решенията не става явно, решенията не съдържат мотиви, а в протокола от заседанието липсват изказвания на членове на Президиума. От изброените в чл.6, ал.2 от Устава на АС при БТПП основания за заличаване на арбитри от листите- смърт, навършване на пределна възраст, определена от Президиума, трайна невъзможност за изпълнение на задълженията, непосочването на лицето в течение на две години като арбитър от страни по дела, съответно груби и системни нарушения на Устава и правилниците на АС, следва да се приеме за безспорно, че по отношение на арбитър М. всички основания /без последното/ не са осъществени. Дори въз основа на това да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че основание за отпадане на М. от листата на арбитрите е „груби и системни нарушения на Устава и правилниците на АС”, това не доказва, че М. е заличена от списъка на арбитрите, поради сочените в исковата молба нейни правомерни по своя характер действия по противопоставяне „на опорочената процедура по вземане на решението”. Други факти, извън обсъдените по-горе от съда във връзка с участието и отстраняването на арбитър М. в арбитражното производство, не са наведени в исковата молба, поради което различни от посочените в исковата молба обстоятелства, на които ищецът по делото се позовава по-късно по време на процеса, с оглед преклузивния срок по чл.48 ЗМТА, не могат да бъдат взети предвид. С оглед липсата на твърдяното от ищеца постановяване на обжалваното решение в нарушение на процедурните правила за вземане на решение и формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган, не е налице и извежданото от него нарушение на основополагащи принципи на правовия ред на страната.
На последно място, ищецът се е позовал на направен от него отвод на целия състав на решаващия орган, сочейки, че поради „наличие на обстоятелства, които пораждат основателни съмнения за безпристрастността на арбитражния състав”, същият е следвало да уважи отводите. А. състав е оставил без разглеждане направения след постановяване на решението си отвод, поради прекратяване на правомощията му, като ищецът не излага в исковата молба съображения от какво се извежда компетентността на арбитражния състав да се произнесе по отвода след десезирането му с постановяване на крайния акт по правния спор. Не се сочат и конкретни обстоятелства, които, според ищеца, пораждат „основателни съмнения за безпристрастността на арбитражния състав”. Ето защо, посочените твърдения също не могат да обосноват нарушение на обществения ред на Република България при постановяване на арбитражното решение.
Предвид изложените по-горе съображения, искът по чл. чл.47, т.3, пр.2-ро ЗМТА за отмяна на арбитражното решение в атакуваната част е неоснователен.
Въпреки изхода на спора на ответника, [фирма], не се дължат разноски по делото, тъй като преди даване ход на устните състезания не са представени доказателства за извършени от страната разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.47, т.3, пр.2-ро ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 23.01.2015г. по в. арб. дело № 389/2013г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата в частта, в която с арбитражното решение са отхвърлени насрещните искове на [фирма] срещу [фирма] и са уважени първоначалните искове на [фирма] срещу [фирма], както и в частта за присъдените в тежест на [фирма] в арбитражното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.