О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 17.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.02. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 844/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от ЗК”Български имоти” АД, гр. С. с вх. №5239/30.06.2009 год. на Софийския апелативен съд срещу решение №398 от 30.04.2009 год. по гр.д. №245/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав. Ищците Р. Т. , Й. И. и Д. И. са предявили против касатора преки искове на основание чл.407, ал.1 ТЗ, отм. първата за сумата 15 000 лв., а останалите две- за по 20 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Т, съпруг на първата и баща на последните две, настъпила при ПТП, виновно причинено от водача К. Н. , чиято отговорност е застрахована при касатора по имуществената застраховка „Гражданска отговорност”. Вината на водача е доказана с влязлата в сила присъда в наказателното производство, в което той е осъден по предявения граждански иск да заплати на съпругата на починалия- Р. Т. сумата 15 000 лв., а на децата- Й. и Д. И. – по 20 000 лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди. С решение №90 от 03.11.2008 год. по гр.д. №2493/2007 год. на Софийския градски съд, І отделение,1 състав искът на Р. Т. е уважен за 5 000 лв., а на децата за по 10 000 лв. Софийският градски съд, след като е определил по реда на чл.52 ЗЗД общия размер на дължимото обезщетение, е приспаднал присъденото такова от деликвента в наказателния процес и е присъдил само дължимата разлика. С обжалваното решение №398 от 30.04.2009 год. по гр.д. №245/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, въззивният съд е приел, че силата на присъдено нещо, формирана по гражданския иск в наказателното производство, не е процесуална пречка за предявяване на иска против застрахователя, тъй като вземанията произтичат от различни основания- договорно и деликтно. Единствено, ако се установи плащане на дължимото обезщетение от някои от отговорните лица, и не са налице вреди, които да бъдат репарирани, то претенцията срещу другите ответници би била неоснователна, поради което след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, предявените искове са уважени в пълния им размер.
Касаторът З. „Български имоти” АД гр. С. твърди, че обжалваното решение, с което са уважени исковете изцяло, е недопустимо, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Подържа, че неправилно Софийският апелативен съд е приел, че пречка за предявяване на иска не е присъденото в наказателното производство обезщетение по гражданския иск, а едва плащането му. Като съществен процесуално-правен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото формулира въпросът за „Допустимостта едно лице да предяви повторно иск за същите вреди, произлезли от същото непозволено увреждане, при положение че с влязло в сила решение/присъда/ е пресъдено обезщетение за претърпените вреди от това непозволеното увреждане и преклудира ли се правото на пряк иск спрямо застрахователя, при условие, че правото на обезщетение е упражнено спрямо деликвента”. Подържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие на т.11 от ППВС7/77 год.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за допускането й до касационен контрол, както и нейната основателност по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол.
Поставеният от касатора въпрос за преклудиращото действие на пресъденото обезщетние от деликвента спрямо застрахователя е от значение за изхода по конкретното дело. Налице и допълнителното основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, защото е разрешен в противоречие с т.11 на ТР 7-77 Пл. ВС на РБ, съобразно което увреденото лице може да предяви искове срещу застрахователя и прекия причинител само при условие на пасивно евентуално съединяване, като при основателност на иска срещу предпочитаемия ответник, исковете срещу другите ответници няма да подлежат на разглеждане. Посочения правен въпрос е разрешен и в противоречие със служебно известните на съда Решение №127 от 19.03.2008 год. по т.д. №640/2007 год. на ВКС, І Т. О., Решение №82 от 07.07.2009 год. по т.д. №28/2009 год. на ВКС, І Т. О., Решение №197 от 30.11.2009 год. по т.д. №352/2009 год. на ВКС, ІІ Т. О. С. тях е прието, че искът срещу застрахователя за обезщетение за причинените неимуществени вреди от виновно причиненото от застрахования ПТП, не е в кумулативна връзка с иска за същото обезщетение за същите претърпени неимуществени вреди от същото увреждане срещу деликвента. С упражняването на правото на обезщетение пряко срещу деликвента се преклудира правото на обезщетение срещу застрахователя. Настоящият състав споделя това разрешение, дадено в посочените по-горе решения, поради което намира, че обжалваното решение е постановено и в противоречие с тях.
С посочените по-горе Решение №82 от 07.07.2009 год. по т.д. №28/2009 год. на ВКС, І Т. О.и Решение №197 от 30.11.2009 год. по т.д. №352/2009 год. на ВКС, ІІ Т. О., постановено на основание чл.290 и сл. ГПК, е формирана задължителна съдебна практика по поставения основен процесуалноправен въпрос, поради което е налице основанието за достъп до касация по смисъла на чл.290, ал.1,т.1 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №398 от 30.04.2009 год. по гр.д. №245/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 1100 лв. и да представят доказателства за това.
След представяне на документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на П. на Първо Т. О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: