ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 98
гр.София, 30.12.2008г.
в името на народа
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември октомври, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3872 описа на ВКС за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280,ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.04.2008г. по гр.д. № 3419 / 2007г., с което Силистренски окръжени съд, като е оставил в сила решение от 19.10.2005г. по гр.д. №349/2005г. на Силистренски PC е осъдил С. „Стройпрокт-Б. и с-ие“ да заплати на П. М. сумата 2453, 82лева-представляваща дължимо се трудово възнаграждение за месец декември 2003г., ведно с лихва от 29.03.2005г.
Жалбоподателят – С. „Стройпрокт-Б. и с-ие“, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С решение от 10.03.2008г. по гр.д. №3/2008г. на Варненски апелативен съд, постановено при условията на пар.2, ал.4 ПР на ГПК/нов/ е отменено решение от 12.01.2006г. на Силистренски ОС по гр.д. №305/2005г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания да бъде преценена като доказателство по делото и декларация от 19.12.2003г. на П. М. и съдържаща данни, че последният е получил всички дължими му се суми от дружеството.
При новото разглеждане на делото, въззивният съд като е оставил в сила решение от 19.10.2005г. по гр.д. №349/2005г. на Силистренски PC, е осъдил С. „Стройпрокт-Б. и с-ие“ да заплати на П. М. сумата 2453,82 лева-представляваща дължимо се трудово възнаграждение за месец декември 2003г., ведно с лихва от 29.03.2005г. Съдът е приел, че доколкото П. М. действително е заявил в декларация от 19.12.2003г., че е получил всички дължими суми, то доколкото тази декларация има характер на разписка, т.е. на частен свидетелствуващ документ, то видно от другите доказателства по делото и най-вече от счетоводната ведомост за изплатени възнаграждение, е установена дължимост на сумите към 15.01.2004г. Прилагайки разпоредбата на чл. 128 КТ, предвиждаща че работодателят е длъжен в установените срокове: да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения, въззивният съд е направил своя извод за дължимост на неизплатено трудово възнаграждение от жалбоподателя на ответника П.
С молба от 23.09.2008г. жалбоподателят е изложил съображения, че съдът се е произнесъл в решението си по съществен процесуален въпрос, а именно досежно допустимостта на гласни доказателства при оспорване истинността на документ, представен по делото. Жалбоподателят е посочил, че съдът не му е дал възможност да докаже истинността на декларация от 19.12.2003г. на П. М. , съдържаща данни, че последният е получил всички дължими му се суми от дружеството, чрез изслушване на свидетелски показания.
С обжалваното решение съдът действително се е произнесъл по съществения процесуален въпрос за доказателствената сила на частния свидетелствуващ докумен и възможността да бъде оспорена истинността на същия, като е дал разрешение на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС. От правилното произнасяне по този процесуален въпрос зависи не само законосъобразното решаване на конкретния спор, но и на цяла поредица от дела поради принципния му характер за правоприлагането.
В константната си практика ВКС нееднократно е давал преценка на доказателствената сила на частния свидетелствуващ документ, като е приемал, че същият се ползува с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, тъй като тогава има характер на извънсъдебно признание. Такъв документ се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Оттук е разрешението, което е дадено в трайната практика на ВКС за това, че защитата срещу материалната доказателствена сила на частния свидетелствуащ документ не се подчинява на изискването за оспорване истинността на документ, защото съдът не е обвързан от доказателствената сила, а я преценява по вътрешно убеждение съобразно всички данни по делото. Оспорването верността на документа е средство за защита само срещу обвързващата доказателствена сила на официалния свидетелствуващ документ както многократно е приемал в решенията си и ВКС. При частния свидетелствуващ документ може да се оспори само неговата автентичност, т.е. неговата формална доказателствена сила, но не и неговата материална доказателствена сила. В обжалваното решение въззивният съд приема, че неговата формална доказателствена сила.
При анализ на данните по делото Върховният касационен съд, състав на I-во г.о. намира, че в случая съдът в обжалваното решение е дал разрешение на съществен процесуален въпрос, касаещ допустимостта на свидетелски показания при оспорване истинността на частен свидетелствуващ документ, представен по делото, в съответствие с практиката на ВКС. Въззивният съд не е отрекъл автентичността на декларацията, а е обсъдил същата като е приел, че е валидна, но е счел, че даденото в нея изявление е без значение за правилното решаване на спора, тъй като във ведомост, съставена на 15.01.2004г., т.е. след изготвяне на писменото изявление на работника, е посочено, че на П. М. е начислено и не е изплатено възнаграждение за месец декември 2003 г. Ето защо, настоящата инстанция намира, че в случая въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС и не е налице предпоставката а чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че следва да бъде присъдено неизплатено трудово възнаграждение, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато. Основанията за допускане на касационното обжалване са критерии за подбор, а основанията за касационно обжалване са пороците на въззивното решение.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение бил разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, жалбоподателят не твърди да е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т. З ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за това, че частният свидетелствуващ документ се преценява от съда по вътрешно убеждение, с оглед всички доказателства по делото, влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК на решение от 19.10.2005г. по гр.д. №349/2005г. на Силистренски PC по жалба на С. „Стройпрокт-Б. и с-ие“ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ