О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 981
[населено място] ,12,12,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на първи декември , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1388 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на синдика на ПК „Т.„ в несъстоятелност – А. К. против решение № 3 / 15.01.2014 г. по т.д. № 388 / 2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 99 / 04.11.2013 год. по т.д.№ 43 / 2013 год. на Ямболски окръжен съд.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 646 ал. 8 вр. с ал.2 т.3 ТЗ и чл.647 ал.3 вр. с ал.1 т.3 ТЗ,както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неразгледани доводи на касатора – ищец ,за неприложимост на нормите на чл.646 ал.8 и чл. 647 ал.3 ТЗ, наведени за пръв път във въззивна инстанция и липса на собствени решаващи мотиви на въззивния съд.Намира решението необосновано и досежно извода, че с атакуваната сделка са погасени чрез прехвърляне право на собственост на недвижим имот и срещу цената на същия ,единствено публични по характер задължения на ПК „Т.„ в несъстоятелност спрямо купувача по сделката – [община] .
Ответните страни – ПК „ Т. „ в несъстоятелност и [община] – не са подали отговор на касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване въззивен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
С въззивното решение са отхвърлени предявени в евентуално обективно съединение искове на синдика на ПК „Т.„в несъстоятелност против ПК „ Т. „ в несъстоятелност и [община], с правни основания чл.646 ал.2 т.3 и чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ ,с предмет сключена между ответниците сделка по покупко-продажба на недвижим имот, собственост на ПК „ Т. „ , с която и в полза на [община] е прехвърлено право на собственост върху недвижим имот – УПИ , ведно със застроени в същото стопански сгради, с данъчна оценка 136 706,10 лева, в изпълнение на „ всички ликвидни и изискуеми парични задължения на ПК „Т.„ към [община], вкл. лихви по същите „ , неконкретизирани с размер в нотариалния акт. В подписан от страните по сделката констативен протокол от 12.03.2012 год. / датата на сключване на процесната сделка / са установени публични по характер задължения на продавача към купувача в размер на 10 601,50 лева,но и задължение от 1160,67 лв. без ДДС , по договор № 87 – т / 01.10.2010 год.–за наем на общински терен,за разполагане на преместваеми и други леки обекти с площ от 40 кв.м., находящ се в УПИ ІХ кв.107 на ПУП на [населено място]. Пазарната стойност на прехвърления имот, съгласно заключение на съдебно-икономическа експертиза , възлиза на 217 300 лева .
Извън обективирането на изводи за преждепосочените установени по делото факти, въззивният съд е счел,че поради погасяване на публични по характер задължения със сключването на атакуваната сделка,на основание чл.646 ал.8 ТЗ, респ. чл.647 ал.3 пр. второ вр. чл.646 ал.8 ТЗ предявените искове са неоснователни, тъй като хипотезите на чл. 646 ал.2 т.3 ТЗ и чл.647 ал.1 т.3 ТЗ не намират приложение в случай на „ изпълнение от длъжника на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните„. Доколкото въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение,на основание чл.272 ГПК, които не съдържат друг освен преждепосочения решаващ извод, но изрично отграничават размера на установените публични задължения , погасени чрез прехвърляне правото на собственост на недвижимия имот спрямо общия размер на установените задължения – 11 762,17 лева,а самостоятелни съображения за установени изцяло публични задължения на ПК „ Т. „ въззивното решение не съдържа, следва че по същество въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния – за ирелевантност на погасяването и на частни общински вземания , в рамките на общата сума по задължението , срещу което е прехвърлено правото на собственост,респ. че е достатъчно част от погасяваните задължения да са публични ,за да би се приложила разпоредбата на чл.646 ал.8 ТЗ.Във въззивната жалба ищецът е релевирал и довод,че публичните общински вземания не подлежат на изпълнение чрез използвания от ответните страни способ „ даване вместо изпълнение” ,а единствено чрез плащане или чрез способите на принудителното изпълнение,в който смисъл и следва да се тълкува чл.646 ал.8 ТЗ – неатакуемост на погасяването съгласно хипотезите на чл.646 ТЗ , когато е осъществявано чрез принудително изпълнение по реда наДОПК.По този довод,въззивното решение не съдържа мотиви .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси : 1 / Длъжна ли е въззивната инстанция, когато потвърждава първоинстанционното решение да изложи собствена преценка на доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните или може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение ? – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК ,поради противоречие със задължителна за въззивния съд съдебна практика – реш.№ 68 по т.д.№ 78 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС и реш.№ 93 / 06.07.2010 год. по т.д.№ 808 ю/ 2009 год. на І т.о. на ВКС; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви и да отговори на направени за пръв път пред него правни доводи, които не са били правени пред първата инстанция – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 3/Разпоредбата на чл.646 ал. 8 ТЗ може ли да се прилага служебно,без позоваване на никоя от страните ? – в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ; 4 / Приложим ли е чл.646 ал.8 ГПК / предходна ал.3 на чл. 646 ТЗ / в случаите,когато длъжникът с една сделка е погасил както публични , така и частни общински вземания ? – в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и 5 / Допустимо ли е погасяване на публично задължение от несъстоятелния длъжник не чрез плащане или по реда на принудителното изпълнение, а чрез даване вместо изпълнение / погасяване на задължението чрез прехвърляне на собственост/ и отнася ли се за случаи на погасяване на публично задължение извън принудителното му изпълнение хипотезата на чл.646 ал.8 ТЗ ? – обоснован в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с решение № 25 / 09.02.2005 год. по т.д.№ 325 / 2004год.на Іт.о.на ВКС.
Първите два въпроса са провокирани от твърдяното,като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, немотивиране на въззивното решение съгласно всички наведени от въззивника доводи, конкретно – по неприложимостта на чл.646 ал.8 ТЗ в конкретната хипотеза и подлежащият на разглеждане в евентуалност довод за неприложимост на чл.646 ал.8 ТЗ и когато само част от погасените задължения имат характеристиката на публични. По първия довод действително няма произнасяне,а по вторият – има, вкл. с препращане към мотивите на първоинстанционното решение,макар и при липса на убедителни съображения относно достигане от съда до крайния извод относно приложимостта на чл.646 ал.8 ТЗ и когато само част от погасените задължения са публични / с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд и изричното отграничаване в същите на погасените задължения като публични в една – по –значителната по размер част от общия размер – и частни /. Доколкото първият въпрос касае правомощията на въззивния съд да разгледа наведените доводи вкл. прилагайки разпоредбата на чл.272 ГПК , а цитираните решения постановени по реда на чл.290 ГПК не касаят приложението на тази разпоредба, макар и релевантен, въпросът не се явява обоснован с допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Аналогично, покривайки общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , вторият формулиран въпрос е необоснован с единствено формалното посочване на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Още повече,че чл. 646 ал.8 ТЗ е императивна по характер норма, в който случай и за въззивния съд съществува задължение за съобразяването й и без наведен от страните довод / т.1 на ТР № 1 / 2013 год. по т.д.№ 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС /. Това е и съдържанието на третия формулиран въпрос, провокиран от довода на касатора, че по начало възражението основано на чл.646 ал.8 ТЗ не е въведено от ответника в преклузивните за това срокове по ГПК,а едва в писмената защита на страната пред първоинстанционният съд.Въпросът покрива характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК , тъй като въззивният съд по същество е приложил разпоредбата на чл.646 ал.8 ТЗ,несподеляйки съображенията на ищеца.Въпросът,обаче, не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК вр. със задължителните указания в т. 4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не е възникнал, респ. обоснован с представена съдебна практика, противоречиво разрешаван в същата въпрос относно характеристиката на чл.646 ал.8 ТЗ като императивна правна норма.Съответно,за съобразяването от съда на императивна правна норма във всеки случай и независимо от въвеждане на изрично възражение от страна в процеса, не е налице противоречива съдебна практика, напротив е дадено задължително разрешение в горецитираната т.1 на ТР № 1/2010 год. по т.д.№ 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивна инстанция съгласно чл.269 пр.второ ГПК.
Четвъртият въпрос покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – включен е в предмета на делото и отговорът му е обусловил решаващ за изхода на спора, и по двата обективно съединени при евентуалност иска,извод.Необоснован е допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Разпоредбата на чл.646 ал.8 ТЗ не е нова / предходен чл.646 ал.3 ТЗ обн. ДВ бр.103 от 1999 год. /, нито е установено противоречие в съдебната практика по тълкуването й в отговор на така формулирания въпрос, с оглед частната хипотеза на едновременно погасяване на частни и публични вземания срещу единна насрещна престация , какъвто е процесния случай.
Петият от формулираните въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, при обоснован допълнителен селективен критерий в сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие на въззивното с решение № 25 / 09.02.2005 год. по т.д.№ 325 / 2004 год. на І т.о. на ВКС. Прилагайки разпоредбата на чл.646 ал.8 ТЗ,макар в отговор на преждепосочения въпрос,въпреки липсата на изрични мотиви по възражението на ответника за нейната неприложимост в аспект на последния от формулираните въпроси, въззивният съд по същество е отговорил в противен на цитираната казуална съдебна практика смисъл. Според същата , нормата намира приложение само в хипотези на осъществявано принудително събиране на вземания с публичен характер, т.е. необходимо условие за прилагането на чл.646 ал. 3 ТЗ понастоящем чл. 646 ал.8 ТЗ е събирането на вземането чрез средствата на принудителното изпълнение.Въззивното решение, напротив , ирелевира последното условие и изключва приложимост на хипотезите на чл.646 ал.1 ТЗ единствено с оглед публичния характер ,при това на част от погасяваните чрез прехвърляне право на собственост, общински вземания. В реш.№ 25 по т.д.№ 325 / 2004 год. на І т.о. на ВКС , макар и твърде лаконично,е прието , по иск с правно основание чл. 646 ал.2 т.4 ТЗ и предмет сключена сделка за покупко – продажба на недвижим имот, с цената по която са погасени изискуеми публични задължения на дружеството – продавач,обявено в несъстоятелност, че чл. 646 ал.3 ТЗ, в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 20 от 2013 год. , аналогична на настоящия чл.646 ал.8 ТЗ,не намира приложение, тъй като не се касае за принудително събиране на вземания по реда на публичните / чл.146 и сл. Д. отм. /.Отговорът на този въпрос е обуславящ за отговора на предходния , основан единствено на значението на характеристиката на погасяваните задължения.
Следователно касационното обжалване следва да бъде допуснато по петия въпрос, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК , като съгласно чл. 649 ал. 6 ГПК касаторът не дължи предварително внасяне на държавна такса.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3 / 15.01.2014 г. по т.д. № 388 / 2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване в открито съдебно заседание .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :