1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 981
гр.София, 21.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1283/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Й. Т. Й. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 02.02.2010 г. по гр.д.№ 6701/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено изцяло решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 13102/ 2009 г., като по този начин предявените от касатора против „П. за П. превози – София” при „Б. – П. превози” ЕООД искове с правно основание чл.215 ал.1 от КТ за сумите 1 118,25 евро и 228 долара на С. са отхвърлени.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че за да постанови решението си въззивният съд е отговорил положително на материалноправният въпрос може ли работодателят да определи по-нисък размер на командировъчните пари от нормативно установените от Министерски съвет по законова делегация от КТ. В отрицателен смисъл било отговорено на същия въпрос в решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 2903/ 2003 г. Според касатора това обуславя наличие на противоречива практика по въпроса и претендира за допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му и уважаване на предявените искове.
Ответникът по касация „П. за П. превози – София” при „Б. – П. превози” ЕООД не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
Основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК има предвид противоречие между въззивното решение и други влезли в сила съдебни решения (ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК) по такъв правен въпрос, който обуславя правните изводи на съда, релевантни за крайния изход от спора. В конкретния случай въззивният съд е приел, че работодателят има правото да определя самостоятелно размера на командировъчните пари, т.е. че в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина не са фиксирани минимални прагове на същите, а само максималният допустим размер. Обратното е прието в решение на ВКС № 1083 от 26.09.2006 г. по гр.д.№ 2903/ 2003 г. на ІІІ г.о. В мотивите на това решение е застъпено схващането, че работодателят не може да определя по-ниски размери на командировъчните суми от тези, регламентирани в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Следователно налице е твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по повдигнатият от касатора материалноправен въпрос във връзка с това, могат ли работодателите да определят размер на командировъчните пари, който да е по-малък от предвидения в съответната наредба на МС. Обжалването следва да се допусне, като от касаторът не следва да се изисква внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 02.02.2010 г. по гр.д.№ 6701/ 2009 г.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1