О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 981
С., 24.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.379 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №230 от 01.11.10г. по гр.д.№617/10г. на Пернишкия окръжен съд, след частична отмяна на решение №235 от 10.05.2010г. по гр.д.№2246/09г. на Пернишкия районен съд, е признато за установено по отношение на ответника А. Н. Г., че ищците И. М. З. и А. В. З. са собственици на ? ид.част от образуван по регулация общ парцел, сега УПИ ХІХ-11765,11766 от кв.444 по плана на [населено място] от 1997г., с площ от 347 кв.м., заедно с построената в него паянтова едноетажна жилищна сграда от 21 кв.м.; ответникът е осъден да предаде на ищците владението върху целия урегулиран поземлен имот на основание чл.108 от ЗС, както и да премахне за своя сметка построената ограда, минаваща по границата между двата имота, включени в общия парцел. Решението на районния съд е оставено в сила в частта, с която е бил отхвърлен искът за установяване правото на собственост на ищците върху другата ? ид. част от същия УПИ ХІХ-11765,11766.
Въззивният съд е приел, че силата на пресъдено нещо, с която се ползва решение №221 от 26.02.96г. по гр.д.№1197/96г. на Пернишкия районен съд, постановено по спор за собственост между праводателите на ищците от една страна и ответника от друга, за същия недвижим имот, не е процесуална пречка за разглеждане на настоящия спор, тъй като междувременно е настъпил нов юридически факт – нов регулационен план на [населено място], който има различни предвиждания за имота в сравнение с тези по предходния план. Затова новият иск за собственост е процесуално допустим.
По същество е прието, че в установителната си част искът по чл.108 от ЗС е основателен до размер на ? ид.част от образувания по регулация съсобствен УПИ ХІХ-11765,11766, колкото са правата на ищците като собственици на включения в парцела имот пл.№11765. Тези права дават на ищците основанието да владеят целия УПИ, което се препятства от ответника с ограждането на единия от имотите – поземлен имот 11766, затова искът по чл.108 от ЗС е изцяло уважен. Прието е също, че поставената от ответника ограда по границата между двата съседни имота представлява пречка за пълноценното упражняване на правото на собственост на ищците, затова е уважен и искът по чл.109 от ЗС за премахване на оградата.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника А. Г.. Той се позовава на обстоятелството, че дворищнорегулационният план на [населено място] от 1997г. не е бил приложен в частта, с която по регулация е образуван съсобственият УПИ ХІХ-11765,11766. Развива довод, че с отпадането на отчуждителното действие на този план при изтичане на сроковете по §8, ал.1, вр. §6 от ПЗР на ЗУТ, са отпаднали и правата на ищците върху общия парцел, затова те не могат да имат собственически претенции спрямо имота на жалбоподателя.
В изложението към жалбата се поддържа,че по въпроса за действието на §8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ има противоречива съдебна практика, включително и на ВКС, което е основание за допустимост на касационното обжалване. Жалбата е подадена преди постановяването на ТР №3/28.03.11г. по т. гр.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС.
Ответниците в производството И. М. З. и А. В. З. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че поставеният от жалбоподателя въпрос за действието на §8, ал.1, вр. §6 от ПЗР на ЗУТ е определящ за изхода на настоящото дело. По този въпрос въззивният съд не се е произнесъл, въпреки че е бил длъжен да се произнесе при направено още в отговора към исковата молба възражение на ответника за неоснователност на исковете поради прекратяване на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план на [населено място] от 1997г. по отношение на процесния съсобствен парцел. При липса на данни по делото за прилагане на регулацията от 1997г. за изравняване на частите на собствениците в образувания по регулация общ парцел, както и при наличието на данни за съществуваща оградата между включените в него имоти, въззивното решение влиза в противоречие с постановеното междувременно ТР №3/28.03.11г. по т. гр.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС, което е основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №230 от 01.11.10г. по гр.д.№617/10г. на Пернишкия окръжен съд.
Указва на жалбоподателя да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 59лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва за насрочване
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: