ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 983
София,. 15.08.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 473 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат О. като процесуален представител на Л. К. Л. от София срещу въззивното решение на СГС от 12.1.2012г. по в.гр.д. № 8913/2011г.
Ответницата по касационната жалба А. А. А. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 11 .V.2011г. по гр.д. № 15075/201 Or., с което е заместено съгласието на Л. К.Л. – баща на малолетното дете П. Л.Л., Е. [ЕГН], по отношение издаването на паспорт по реда на ЗБЛД за пътуването му извън територията на РБ и за напускане от детето на територията на РБ без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се провеждат, само със съгласието на неговата майка А. А.А., само или придружено от майка си.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че независимо, че е поискано заместване на съгласието на бащата за пътуване на детето извън страната без ограничения на броя на пътуванията, на продължителността и времето, през които се провеждат, страните не спорят и молителката е посочила ясно в молбата си до съда, че пътуването, за което се иска съгласие, е до Германия и ответникът не оспорва, че именно за това пътуване се противопоставя; че уважаването на молба е изцяло в интерес на детето с оглед на обстоятелствата: спазване на установения режим на лични контакти на детето с бащата; привързаност и здрави пълноценни връзки на детето не само към и с майката, но и към и с бащата; възможност за майката да продължи работа като програмист във фирмата, в която работи, но в М., Германия, при изразено нейно желание и готовност режимът на лични контакти между бащата и детето да бъде три пъти през годината -зимната, лятната и пролетната ваканции на детето в България и поемане на разходи на бащата да вижда детето и в Германия; реализирането професионално на майката като програмист с добро заплащане в Германия ще създаде стабилност на връзката с този родител, който ще бъде удовлетворен, което е от значение за качеството на отношенията на детето с него, още повече, че този родител и към настоящия момент полага адекватни непосредствени грижи за детето, но при отчитане и на съществуващата емоционална връзка и режим на лични отношения с другия родител, пълноценни с оглед на тяхната честота и качество и правото на този родител за поддържане на такава връзка и за в бъдеще; детето ще има възможност при пътуването извън страната да живее и учи в Германия, която е една от водещите страни в ЕС, с висок стандарт на живот и с възможност за добро образование, пребиваването му там ще бъде с майка му, на която работодателят е предложил добри условия за работа и живот. Като неоснователни са оценени възраженията на ответника, че при преместване на детето в Германия то ще попадне в несигурна и неясна икономическа обстановка – с оглед на посочените вече обстоятелства, както и че чуждата държава, бит, език и култура ще доведат стрес за детето – молителката е предприела действия по изучаване на немски език от детето, проучване на възможните училища, предварителна подготовка на детето за евентуално предстоящо пътуване. Въвличането на детето в спора между родителите да пътува или не не може да обоснове тезата на ответника, че преместването на детето е в негова вреда, а не в негов интерес. Пътуването на детето свободно извън пределите на РБ е изцяло в негов интерес, като правото на лични отношения не е сред посочените в чл.35 ал.1 КРБ, нито в чл.Ю ал.2 от Конвенцията на О., основания за ограничаване правото му на свободно придвижване, още повече, че е уредена възможността за промяна на режима на лични контакти така, че детето да има пълноценна връзка и с родителя, комуто не са предоставени за упражняване родителските права.
В изложението на Л. К.Л. по чл.284 ал.З т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. за възможността съдът да разреши неограничени пътувания в чужбина без съгласието на единия родител – ако съдът разреши неограничено пътуване на дете без съгласието на единия родител, кои са материалноправните предпоставки, определящи преценката на съда по отношение интереса на детето – по който въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /сочат се две решения на негови състави, постановени по реда на чл.290 и следв. ГПК/; 2. може ли съдът да постанови решението си, като единствените релевантни за преценката факти са за качествата на родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права, който въпрос бил решаван противоречиво; 3. какви са критериите за преценка на интересите на детето, когато от всички събрани доказателства е видно, че постановяването на решение, заместващо съгласието на майката за постоянно извеждане на детето извън граница, ще породи допълнителни спорове между родителите.
ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение по първия поставен от касатора материалноправен въпрос – за възможността съдът да разреши неограничени пътувания в чужбина без съгласието на единия родител, разрешението на който от въззивния съд е в противоречие със сочената от касатора задължителна за съдилищата практика на ВКС на РБ. По останалите два материалноправни въпроси въззивният съд не се е произнесъл. По втория въпрос това е така, тъй като при преценката си за интересите на детето съдът не е съобразил единствено качествата на майката като родител, а са взети предвид и други установени по делото обстоятелства. А във връзка с третия въпрос оплаквания пред въззивния съд касаторът не е релевирал, поради което и по силата на чл.269 ГПК по този въпрос съдът не е следвало да се произнася.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ll-ри брачен въззивен състав, № 276 от 12.1.2012г. по в.гр.д. № 8913 /2011 г.
УКАЗВА на Л. К. Л. от София в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 30лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на IV ГО на ВКС на РБ за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: