О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 983
София, 04.11.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 12 октомври 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Б. ДЕЧЕВА
от съдията Д. Ц. гр.д. № 1404/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. Л. като пълномощник на З. Ц. Н. против решение № 212 от 16.05.2009 г. по гр.д. № 55/09 г. на Врачанския окръжен съд. С него е отменено решение № 110 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1847/07 г. на Врачанския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от З. Ц. Н. против А. Т. М. и В. Д. Г. – М. установителен иск за собственост на апартамент № 6 в сградата на ул. ”Г.. Л.” № 77 в гр. Враца, прилежащо мазе № 4, гараж № 4 и за обявяване за недействителен на нот. акт № 9/2007 г. и предявеният против М. Л. Л. – П. и П. В. П. иск за ревандикация на описаните недвижими имоти, вместо което е постановено друго, с което решението на Врачанския районен съд е обезсилено в отменените части. С въззивното решение е оставено в сила решението първоинстанционния съд в частта, с която е прогласена нищожността на нот. акт № 29, т.ІІ, рег. № 4782, дело № 277/02 г. на нотариус Й. Лиловски.
В касационната жалба са развити подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон.
В изложението към касационната жалба жалбоподателката сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона. Като такива са формулирани въпросите за правото на собственост на ищцата и за уважаване на предявения от нея ревандикационен иск; за правната същност и действие на договора за групов строеж; за възможността обект, изграден чрез договор за групов строеж, да бъде предмет на придобивна давност или прехвърлителна сделка; за допустимостта на предявените искове за собственост. Позовава се на решение № 589 от 23.06.2008 г. по гр.д. № 2385/07 г. на І г.о., решение № 212 от 22.05.2008 г. по гр.д. № 1598/07 г. на ІV г.о., решение № 169 от 07.04.1988 г. по гр.д. № 54/88 г. на І. г.о., решение № 1057 от 26.07.2002 г. по гр.д. № 1188/01 г. на ІV г.о., решение № 69 от 23.06.1986 г. по гр.д. № 36/86 на ОСГК на ВКС, решение № 229 от 15.04.1998 г. по гр.д. № 942/97 г. на І г.о. и ТР № 39/70 г. на ОСГК на ВС.
Ответниците по касация А. Т. М. и В. Д. Г. – М. в писмен отговор на касационната жалба изравят становище, че въззивното решение не противоречи на съдебната практика, която се сочи.
Ответниците М. Л. – П. и П. П. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че през 1992 г. жалбоподателката З. Ц. и Д. Я. са закупили през време на брака си 140/280 ид. части от дворно място пл.№ 3270 в кв. 207 по плана на гр. Враца, след което – на 10.02.1995 г. сключили с другия съсобственик на имота- К. Ц. М. договор за групов строеж с нотариална заверка на подписите, с който си разпределили обектите в бъдещата сграда, като Д. Я. и З. Ц. е следвало да получат апартамент № 2 на първия етаж, апартамент № 4 на втория етаж и процесния апартамент – № 6 на третия етаж, както и избени помещения № 4, № 7 и № 8, четири тавански помещения от източната страна на сградата, както и гаражи № 2, 3 и 4 и магазини № 4 и 6. С договор от 8 март 1995 г. Д. Я., З. Ц. и К. М. като собственици на дворното място учредили право на строеж на още три лица – Л. Ц. В., М. Г. Б. и П. Д. Пенкова. С влязло в сила решение от 29.02.2000 г. бракът между З. Ц. и Д. Я. е бил прекратен. През 2002 г. Д. Я. продал на бившата си съпруга ? ид. част от спорните имоти – апартамент № 6, гараж № 4 и мазе № 4. Към този момент – 2002 г., сградата не е била завършена до степен груб строеж. Към 2007 г. сградата е със степен на завършеност 63%.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че предявеният от З. Ц. против А. и В. М. ревандикационен иск е преждевременно заведен и поради това – недопустим, тъй като процесният имот е построен чрез договор за групов строеж и към момента на постановяване на въззивното решение няма данни съсобствеността между участниците в него да е била прекратена. Поради това ищцата не може да се легитимира като собственик на процесните апартамент № 6, гараж № 4 и мазе № 4. По тези съображения е счел, че първоинстанционното решение подлежи на обезсилване в частите, с които е отхвърлен установителният иск за собственост против М. и П. П. и ревандикационният иск против А. и В. М., като е постановил диспозитив, с който първо отменил първоинстанционното решение в тези части и вместо това е постановил друго, с което ги обезсилил.
Намерил е за основателен предявеният от М. Л. – П. и П. П. иск с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД за прогласяване на договора за покупко – продажба на ? ид. част от процесните имоти, сключен между З. Ц. и бившия й съпруг Д. Я., за нищожен поради невъзможен предмет, като е посочил, че към 2002 г., когато е извършена сделката, сградата още не е била завършена до степен груб строеж и следователно не е съществувал самостоятелен обект на правото на собственост.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за допустимостта на предявените от жалбоподателката при условията на пасивно субективно съединяване установителен иск за собственост и ревандикационен иск, е пряко свързан с крайния изход по главните искове. Същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС относно вещноправните последици от построяване на сграда чрез договор за групов строеж, момента на възникване на годен обект на правото на собственост в новострояща се сграда и възможността да се води иск за ревандикация на идеални части от недвижим имот. Затова в тази част въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по предявения от М. и П. П. против З. Ц. насрещен иск с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД. При решаването му въззивният съд не се е занимал с правата на ищците по насрещния иск П. или техните праводатели А. и В. М., респ. не е направил извод, че същите са придобили правото на собственост върху процесните обекти на оригинерно основание, а се е ограничил в рамките на наведеното основание за нищожност на договора, като е изследвал степента на завършеност на сградата към момента на сключване на сделката и е направил извод, че след като тя не е била изпълнена до груб строеж, то не е съществувал реален обект на правото на собственост, поради което договорът се явява нищожен поради невъзможен предмет. След като обжалваното решение не съдържа произнасяне по въпроса за възможността обект, изграден чрез договор за групов строеж, да бъде предмет на придобивна давност или прехвърлителна сделка, този въпрос не може да обоснове достъп до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 212 от 16.05.2009 г. по гр.д. № 55/09 г. на Врачанския окръжен съд в частта по предявените от З. Ц. Н. против А. Т. М., В. Д. Г. – М., М. Л. Л. – П. и П. В. П. искове с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ и чл. 108 ЗС.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщаването да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 391 лв. и представи доказателства за това в съда.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 212 от 16.05.2009 г. по гр.д. № 55/09 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 110 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1847/07 г. на Врачанския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от М. Л.- П. и П. П. против З. Ц. Н. насрещен иск с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: