Р Е Ш Е Н И Е
№ 984
гр.София,18.12. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в публично съдебно заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Гроздева гр.д.№ 2025 по описа на Второ г.о. за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Г. О. С. и М. О. С. срещу решение от 28.01.2008 г. на Софийския градски съд, II-А въззивно отделение, постановено по в.гр.д. № 2* от 2005 г., с което е обезсилено решение от 16.08.2004 г. на Софийския районен съд, 44 състав по гр.д. № 6* от 2002 г. и е прекратено производството по делото.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение- основание за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./.
В писмен отговор от 29.04.2008 г. и в съдебно заседание от 09.12.2009 г. ответницата Ж. Ц. М. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените от касаторите основания да обжалване на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е основателна: За да постанови решението си за обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС за собственост върху земеделска земя, въззивният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като административната процедура по възстановяване на правото на собственост на ищците върху процесния земеделски имот все още не е приключила- имало издадено решение на ПК-община В. , но все още П. комисия не е издала скица към това решение.
Това решение на СГС е неправилно. В самото решение на ПК- община В. № 0* от 24.06.1999 г., на което ищците основават правото си на собственост върху процесния имот пл. № 18, к.л. 171 по кадастралния план от 1954 г., който е част от имот пл. № 780 от к.л.171 по кадастралния план от 1993 г. на София- с. О., м. Чегаревец”, изрично е записано, че възстановената нива е индивидуализирана съгласно удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. По делото са представени както удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за имот пл. № 18, издадено от техническата служба на общината /същото е подписано от архитект А. С. и подпечатано с печат на СО-район „Л”/ и скица на имот пл. № 18 от 08.06.1998 г., изготвена от ЕТ „Р” и подпечатана с печат на ОбСЗГ- Н. И.
Неоснователно въззивният съд е приел, че горепосочената скица не представлявала скица към решение на ПК, каквато чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ изисквал. Скицата от 08.06.1998 г. е изготвена от ЕТ „Р”, на когото с договор № 64 от 14.07.1994 г. и допълнително споразумение от 12.01.1996 г. с МЗХП е било възложено да изработи карта и регистър на земеделските земи в зоните по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ в землището на О. /обстоятелство, което се установява от удостоверение изх. № 223 от 16.04.2003 г. на ОСЗГ В. /. Тази скица е била изготвена преди издаване на удостоверението по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ от техническата служба на общината и е била взета предвид от общината при изготвяне на това удостостоверение. В този смисъл е изричното записване в удостоверението, че към него е приложена скица на ЕТ „Р”. Скицата от 08.06.1998 г. е изготвена и преди издаването на решението на ПК-община В. от 24.06.1999 г, с което процесният имот е възстановен на ищците по делото и очевидно относно индивидуализацията на имота, който се възстановява, решението на ПК препраща именно към тази скица.
Неоснователно е прието от въззивния съд, че тази скица не е такава, каквато изисква чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, тъй като тя не била издадена от ПК-община В. и не била заверена от техническата служба на общината: В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ няма изискване скицата по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ да е издадена от ПК /сега ОСЗ/. Съгласно чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, тази скица следва да е заверена от ПК /ОСЗГ/, а когато земеделският имот понастоящем се намира в урбанизирана територия- и от техническата служба на общината. В случая, видно от представеното пред СГС копие от скицата от 08.06.1998 г., тази скица е заверена на 10.04.2007 г. от административния орган, издал решението от 24.06.1999 г. за възстановяване на собствеността на ищците върху процесния земеделски имот /от ОСЗГ Н. И. , която към 10.04.2007 г. е правоприемник на ПК-община В. /, за което е поставен подпис и печат на ОСЗГ, а в самото решение на ПК- В. изрично е записано, че имотът е индивидуализиран по тази скица. Скицата е заверена и от техническата служба на общината, която именно въз основа на тази скица е издала удостоверението си по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ.
Неоснователно въззивният съд е приел, че заверката на скицата от ОСЗГ Н. И. не била валидна, тъй като не било ясно дали е извършена от представляващия ОСЗГ председател на службата. Ръкописният текст на скицата за нейната заверка е придружен с печат на ОСЗГ Н. И. , поради което в тази част е официален свидетелстващ документ. Ето защо и съгласно чл.143 от ГПК /отм./, в тежест на ответницата е било да ангажира доказателства, ако оспорва валидността на заверката на скицата от ОСЗГ- Н. И. Такива доказателства не са представени, поради което съдът е следвало да приеме, че заверката е направена именно от ОСЗГ- Н. И. и съответно, че скицата от 08.06.1998 г. е такава по смисъла на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ.
Гореизложеното налага извод за неправилност на обжалваното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ това решение следва да бъде отменено, а делото- върнато на друг състав на СГС за разглеждане на спора по същество.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 28.01.2008 г. на Софийския градски съд, II-А въззивно отделение, постановено по в.гр.д. № 2* от 2005 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.