О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 984
[населено място], 04.08.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1226 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. А. С. от [населено място], против решението от 10.05.2010г., постановено по в.гр.д. №318/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 04.12.2010г. по гр.д.№9374/2007г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.21, ал.1 от СК/отм./.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата В. Н. Т. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Р. А. С. срещу В. Н. Т. иск за установяване на трансформация на лични средства на единия съпруг-ищеца в придобити по време на брака недвижим имот и лек автомобил.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържа, че въззивното решение е в противоречие с приложените решения на ВС и ВКС. Спорът, по който е постановено приложеното решение №196 от 20.03.1997г. по гр.д.№1428/96г. на ВКС, ІІг.о. е за трансформация на лични средства в имот, получен като обезщетение срещу отчужден недвижим имот на единия съпруг-ищеца с доплащане на част от цената със средства, получени по договор за заем заем, сключен и изплатен по време на брака. Такова придобивно основание не е релевирано по разгледаното от въззивния съд дело, поради което неоснователно се поддържа противоречиво разрешаване на въпроса за момента на придобиването на правото на собственост по двата спора. Неоснователно се твърди противоречиво разрешаване на въпроса за личния принос на съпруга-ответник в придобиване на имуществото, с въззивното решение и с решения №241 от.04.04.1989г. по гр.д. №143/89г. на ВС, ІІг.о. и №1279 от 16.05.1996г. по гр.д.№2229/95г. на ВС, ІVг.о. С първото от приложените решения е прието, че ако единият съпруг няма принос в придобиването, то и съответните вещи, права върху вещи и влогове не са станали общи, а принадлежат на съпруга, който ги е придобил, а с второто решение е прието, че преценката следва да се извърши въз основа на цялостен анализ на доказателствата, а не само въз основа на показанията на брата на ищеца. С обжалваното решение не са отречени тези разрешения, но след цялостен анализ на доказателствата по делото е прието, че съпругата има принос в придобиването на имуществото. Т.е. не е налице противоречиво разрешаване на предпоставките на трансформацията и на установяването й по всеки конкретен спор с оглед на данните по делото. Доводите, че въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила на чл.188 от ГПК/отм./ и чл.208 от ГПК/отм./ за задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства и да изложи самостоятелни фактически и правни изводи, не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са относими към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Не е налице противоречие на въззивното решение с приложеното решение №756 от 22.01.1996г. по гр.д. №809/95 на ВС, Іго. по въпроса за преценката за незначителност на придобитото с лични средства. С приложеното решение е прието, че преценката за незначителност е винаги конкретна и се основава на фактическите данни по делото. Дали преценката е правилна е въпрос, който не може да бъде разрешен в производството по допускане на касационно обжалване, а в производството по разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване. Това се отнася и до доводите, във връзка с обсъждането и преценката на посочено от касатора доказателство.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали задграничните средства, изплащани на плавсъстава на Б. /командировачни пари/ представляват лични, несемейни средства по смисъла на чл.21 СК от 1985г./отм./. Разпоредбата е ясна, не се нуждае от тълкуване и по приложението й има установена съдебна практика. Придобитите по време на брака права запазват личния си характер при преобразуване само ако се касае до лично имущество по чл.20, ал.1 СК/отм./ – право придобито по наследство, дарение или по реда на ГПК. Правилото относно трансформацията не се прилага по отношение на лично имущество, извън това по чл.20, ал.1 от СК/отм./, вкл.лично имущество, което се окачествява като такова въз основа на вида на придобиваното право – вземания за труд, авторски възнаграждения и др. Тези права макар и лични, при използване за придобиване на вещ по време на брака не я изключват от съпружеската имуществена общност.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.05.2010г., постановено по в.гр.д. №318/2010г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: