Решение №984 от по гр. дело №333/333 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 984
 
София, 03.11.2009 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на дванадесети октомври, две хиляди и девета година в състав:
 
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА    
                                             ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                      
                                                                   ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                          
                      
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 829/2009г.
                                    Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Л. В. и И. В. В., срещу въззивно решение от 27.06.2008г. по гр.дело № 3104/2006г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни въпроси, които са решавани са противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Твърди се, че не са изпълнени указанията, дадени с решението на ВКС, с което делото е върнато за ново разглеждане за изясняване кога е вписана възбраната по изпълнителното дело на банката – ипотекарен кредитор и кога е вписана исковата молба по чл.7 ЗВСОНИ. Сочи се, че е дадено и незаконосъобразно разрешение на въпроса за приоритета на конкуриращите права на ищците, които имат в своя полза решение по успешно проведен от тях иск с правно основание чл.7 ЗВСОНИ по отношение правата на ответника С, който е придобил имота преди завеждане на иска. Според касаторите след като договорът за покупко-продажба на имота е обявен за нищожен в производството по чл.7 ЗВСОНИ, то поради действието на нищожността, не е налице и транслативен ефект на последващите сделки с имота. По тази причина ответникът Д. , който макар да не е участвал в производството по иска по чл.7 ЗВСОНИ, не е придобил права върху имота, а оттук и не е могъл да ги прехвърли на последващ приобретател. Поставя се въпрос дали решението по иска по чл.7 е противопоставимо на ответника Д, който не е участвал в процеса. Произнасянето по този материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Касаторите се позовават на решения на ВКС по въпроси относно решаващото значение на вписването на исковата молба при извършване на няколко отчуждителни сделки с един имот.
Ответникът по касация С. В. Д., гр. С., оспорва касационната жалба и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация Банка ДСК АД също счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение от 25.09.2006г. по гр. №.. на ВКС е отменено решение от 10.05.2004г. по гр.д. № 4485/2002г. на Софийския градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С обжалваното решение е отменено решение от 14.05.2002г. по гр.д. № 6065/1999г. на Софийския районен съд. По реда на чл.208 ГПК /отм./ са отхвърлени предявените от Б. Л. В. и И. В. В. иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ срещу С. В. Д. и Банка ДСК АД, че са собственици на недвижим имот – апартамент, находящ се вгр. София и иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен срещу Б. Й. Б. за признаване, че ищците са собственици на същия имот и за предаване владението върху него.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д. №4243/1996г. е разрешен със СПН спор по чл.7 ЗВСОНИ като е уважен искът на Б. Л. В., Е. Л. В. срещу Н. А. К. , с предмет установяване нищожност на договор за покупко-продажба на процесния апартамент от 01.04.1961г., сключен между зам.председателя на ИК на Благоевски РНС-София и Н. Д. Решението е вписано на 26.10.1998г., както и исковата молба в том І, акт 15/1993г. Преди завеждане на иска с правно основание чл.7 ЗВСОНИ на 22.01.1993г., с договор за замяна от 07.02.1991г. между Н ответника по настоящото дело С. Д. същият имот е прехвърлен на последния. При това положение СПН на решението, с което е прогласена нищожността на договора от 1961г., не се разпростира по отношение на частния правоприемник Д. Към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът е бил собственост на Н. К. и извършеното от нея разпореждане преди това е проявило вещно-транслативен ефект и по силата на замяната Д. е станал негов собственик. Той не е бил страна в процеса по чл.7 ЗВСОНИ и не е обвързан с последиците от влязлото в сила решение. Субективните предели на СПН на решението не се разпростират и спрямо ответниците Б, който пък е последващ преобретател на имота по силата на възлагателно постановление по изп.д. № 3543/1993г. по описа на СИС при СРС, вследствие проведена публична продан по молба на банката в качеството и на ипотекарен кредитор. След като ищецът не е доказал, че е собственик на имота, то предявените искове са неоснователни.
Поставените въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за прилагане правните последици на решението по иска по чл.7 ЗВСОНИ спрямо трето неучаствало в делото лице, което е придобило имота преди завеждане на иска обуславят изхода на спора по предявения иск с оглед решаващите изводи на въззивния съд, както и допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1 т.3 вр.т.2 ГПК, доколкото е налице противоречива съдебна практика по тези въпроси от една страна, а от друга с оглед и образуваното тълкувателно дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГК. С решението по последното ще се даде тълкуване и на поставените от касаторите въпроси относно противопоставимостта на решението по чл.7 ЗВСОНИ на неучаствалото в делото трето лице, придобило имота преди предявяване на иска. Производството по делото следва да бъде спряно до приключване производството по цитираното тълкувателно дело на основание чл.292 ГПК.
Касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 221,38 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от въззивно решение от 27.06.2008г. по гр.дело № 3104/2006г. на Софийския градски съд.
УКАЗВА на Б. Л. В. и И. В. В. да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 221,38 лева и да представят вносния документ в едноседмичен срок от съобщението.
СПИРА производството по делото до приключване на производството по тълкувателно дело №1/2009г.-, ОСГК. След приключването му настоящото дело да се докладва за възобновяване и насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.

Scroll to Top