4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 985
София, 24.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1810 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ж. Г. Г. с адрес в затвора в Б., чрез особения представител адв. И. Б., против въззивното решение № 7152 от 29 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 15396 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е потвърдено решение № 8678 от 12 август 2012 г., постановено по гр.д. № 26294 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за отхвърляне на предявените от Г. против Г. д. „И. на н.” [населено място] искове за установяване на дискриминация, извършена от ответника по отношение на Г. във връзка с мястото на излежаване на наказанието му от 24 септември 2009 г. в затвора в [населено място], на основание две заповеди на министъра на правосъдието от 2009 г., които не са изпълнени по отношение на други лица, изтърпяващи същото наказание като него – доживотен затвор без право на замяна, за осъждането на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа от извършването на по-нататъшни нарушения, и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 25000 лева за периода 24 септември 2009 г. – 20 юни 2011 г., ведно със законната лихва от първата дата.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се допуснато от съда процесуално нарушение по неприемане на доказателствени искания, макар те да са направени още с исковата молба. Неправилно съдът е приел, че обстоятелствата, за които е посочен свидетелят, не могат да се установяват по този ред. Липсва произнасяне по искане за даване на сведения за адресната регистрация на посочени лица, за да се установи дискриминационното третиране спрямо ищеца с преместването му в друг затвор, без тези лица да са преместени, а въззивният съд неоснователно го е отхвърлил като преклудирано. Ответникът не е оспорил твърдените обстоятелства. Превеждането на ищеца в затвора в Б. е сторено три месеца преди издаването на съответната заповед на министъра. Наличието на важни съображения по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗИН /отм./ може да се установи само чрез събирането на гласни доказателства. Ищецът е един от лидерите с искания за подобряване положението на затворниците, като тези негови действия не могат да се квалифицират като важни съображения за преместването му в друг затвор. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускане по всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът М. на п., чрез юрисконсулт М. В., в отговор на касационната жалба сочи доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема първоинстанционното решение за правилно. Не е установено нарушение на забраните по чл. 4 ЗЗДискр. С посочените заповеди на министъра на правосъдието са определени за настаняване осъдените лица за определени затвори съобразно постоянния им адрес, като ищецът е с такъв на територията на област Д. и той изтърпява наложеното му наказание в съответствие с определеното в заповедта правило. От разпитаните в първата инстанция свидетели не се установява дискриминация по отношение на ищеца. В установените срокове ищецът не е ангажирал доказателства за вида на наложеното наказание на посочените в исковата молба лица, определения им режим на изтърпяване и мястото, в което изтърпяват наказанието си, за да се установят факти, от които може да се направи извод за дискриминация, за да се изисква от ответника да представи доказателства за ненарушаване на правото на равно третиране.
К. съд приема, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по първия от поставените от касатора въпроси: следва ли във въззивното производство да се допуснат своевременно направени в исковата молба доказателствени искания при условие, че първоинстанционният съд е пропуснал в доклада си по чл. 146 ГПК да се произнесе по някое от тях или изобщо е отказал събирането на относими към предмета на делото доказателства, във връзка с направеното от ищеца искане за събиране на доказателства за адресни регистрации на описани лица. Крайният извод на въззивния съд е свързан с липсата на доказване на съответните обстоятелства. Касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид постановките на т. 2 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК.
Останалите питания не обосновават допускане на касационното обжалване.
Така по първия правен въпрос, посочен по-горе като основание за допускане на касационното обжалване, се твърди също, че още в исковата молба е направено доказателствено искане да бъде разпитано лицето Й. С. П., относно причините, поради които ищецът е бил поставен в по-неблагоприятно положение от посочените в молбата лица. Действително в исковата молба е заявено такова искане, а с определение по чл. 140 ГПК съдът е оставил искането без уважение, като е счел, че обстоятелствата, за които свидетелят П. е посочен, не могат да бъдат установени по този ред. Във въззивната жалба се сочи като неправилен отказът на съда да разпита П. като свидетел, а той щял да внесе яснота в исковия спор относно адресната регистрация на посочените лишени от свобода, както и други обстоятелства. Същото искане е преповторено от ищеца в откритото съдебно заседание пред въззивния съд, а съдът е оставил исканията за събиране на доказателства без уважение като несвоевременно заявени, а и като ненужни и неотносими с оглед предмета на спора. Предвид посочените обстоятелства, относимият правен въпрос е свързан с възможността твърденията на ищеца за причините за неравното третиране да бъдат доказвани със свидетелски показания, а не е относим въпросът за нарушаването на процесуалните правила от въззивния съд, какъвто по същината си е правният въпрос. Затова, след като не е поставен правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, касационното обжалване в тази част на поставените проблеми не следва да се допуска, както и да се обсъжда приложената съдебна практика.
На второ място се пита допустимо ли е изслушване на свидетели от въззивния съд, ако районният съд е отказал да ги допусне, а впоследствие е счел събраните свидетелски показания за недостатъчни за установяване на твърденията на страните. Правният въпрос не адресира точните мотиви на въззивния съд при допускането на доказателствата и при постановяването на съдебния акт. Както беше посочено по-горе, причината за недопускане на свидетелски показания от лицето Й. П. според съда е невъзможността твърденията на ищеца да се докажат със свидетелски показания за конкретно твърдените факти. Посочените други две лица – М. Х. и Н. Ш., са разпитани като свидетели за установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съдът не е основал решението си на липсата на доказване на претърпени вреди, а на липсата на доказване на осъществено дискриминационно третиране.
По третия правен въпрос: следва ли второинстанционният съд по свой почин да допусне събирането на относими гласни доказателствени средства (в случая да бъде разпитано лицето Й. С. П.), без да е направено изрично доказателствено искане във въззивната жалба, но при положение, че същото е било своевременно направено с исковата молба и първоинстанционният съд е отказал да го допусне, отговор може да бъде даден само в съответствие с вече посочения по-горе извод. Отговорът би бил положителен в случай, че е даден положителен отговор преди това на въпроса допустими ли са свидетелски показания за установяване на твърденията на ищеца за осъществена спрямо него дискриминация. След като подобен правен въпрос не е поставен, то и това последно питане на касатора не обосновава допускане на касационното обжалване.
С разпореждане на СГС от 13 февруари 2014 г. касаторът е освободен от внасяне на държавна такса за касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7152 от 29 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 15396 по описа на Софийския градски съд за 2012 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: