Р Е Ш Е Н И Е
№ 986
гр.София, 28.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в публично съдебно заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Гроздева гр.д.№ 2286 по описа на Второ г.о. за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационни жалби на Г. С. Р., Р. Н. Р., Е. К. К. и Н. К. К. срещу решение № I-269 от 18.01.2008 г. на Бургаския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, постановено по в.гр.д. № 589 от 2007 г., с което е отменено решение № 738 от 17.05.2007 г. по гр.д. № 2* от 2006 г. на Бургаския районен съд и вместо него е постановено ново решение за допускане на делба на апартамент, находящ се в западната част на трети последен етаж в жилищната сграда на адрес: гр. Б., ул.”Ф” № 55, вх. А между страните по делото при следните квоти: по 13/54 ид.ч. за Г. С. Р. и К. С. Р., 14/54 ид.ч. за Р. Н. Р. и по 7/54 ид.ч. за Е. К. К. и Н. К. К..
В жалбите се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Касаторът Г. С. Р. моли решението да бъде отменено и вместо него да се допусне делба при квоти така, както е поискал в исковата си молба: по 1/3 ид.ч. за него и за брат му К. С. Р., 1/6 ид.ч. за Р. Н. Р. и по 1/12 ид.ч. за Е. К. К. и Н. К. К.. Останалите касатори Р. Н. Р., Е. К. К. и Н. К. К. молят искът за делба да бъде отхвърлен.
В срока по чл.218г от ГПК /отм./ не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбите К. С. Р..
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените от касаторите основания да обжалване на решението, счита следното: Касационните жалби са допустими- подадени са от легитимирани страни, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В тях се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледани по същество, жалбите на Р. Н. Р., Е. К. К. и Н. К. К. са основателни, а жалбата на Г. С. Р. е неоснователна по следните съображения: За да постанови решението си за допускане на делбата, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищеца Г. Р. и на ответника К. С. Р.- С. Р. С. и наследодателят на останалите ответници Н. Р. С. са били съсобственици по силата на договор за покупко-продажба от 28.02.1934 г. на празно дворно място, находящо се в гр. Б., ул.”Ф” при квоти 2/3 ид.ч. за С. С. и 1/3 ид.ч. за Н. С. Поради това са били съсобственици при същите квоти на всички обекти в изградената върху това дворно място сграда. Тъй като през 1969 г. Никола С. е изкупил от държавата притежаваният от нея дял от процесния апартамент, находящ се в западната част на третия жилищен етаж над магазините /или на четвърти, бивш тавански етаж на сградата/ в размер на 5/18 ид.ч., съдът е приел, че наследниците на Н. Р. С. са собственици към настоящия момент общо на 28/54 ид.ч. от апартамента /5/18 ид.ч., изкупени от държавата плюс 1/3 ид.ч. от останалите 13/18 ид.ч./, а наследниците на С. Р. С. са собственици на общо 26/54 ид.ч. от апартамента. Съдът е приел за неоснователно направеното от наследниците на Н. Р. С. възражение за придобиване на собствеността върху целия апартамент на основание давностно владение.
Това решение е валидно и допустимо, но неправилно. Необосновано е прието от въззивния съд, че наследниците на Н. С. никога не са заявявяли воля да своят процесният апартамент, тъй като са започнали да плащат данъци за него едва през 1999 г., не са се снабдили с нотариален акт за собственост върху този апартамент по давност и в производството по предявен срещу тях иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС не са се позовали на давностно владение на този апартамент /по това дело са поддържали тезата, че притежават квота, включваща освен онова, което са придобили през 1934 г., още и закупеното от ГНС- Б. /. От събраните по делото писмени доказателства е установено /а и в този смисъл са твърденията на ищеца в исковата му молба/, че етажът, на който се намира процесният апартамент е бил преустроен от тавански в жилищен етаж с два апартамента през 1949 г. от държавата, която към този момент е била съсобственик на част от обектите в сградата, отчуждени по реда на ЗОЕГПНС и на идеални части от общите части на сградата, включително и от този тавански етаж. След това преустройство Н. С. е започнал да ползва процесния апартамент, а С. Р. е започнал да ползва другият апартамент, находящ се на преустроения тавански етаж.становено е още и че през периода 1969-1970 г. е прекратена съсобствеността между С, Н. С. и държавата върху двата апартамента, находящи се на този преустроен вече тавански етаж- с договор от 17.03.1969 г. Никола С. и съпругата му Ф. С. са изкупили дела на държавата от процесния апартамент, а по гр.д. № 316 от 1970 г. на Бургаския народен съд е била извършена делба на другият апартамент, находящ се на преустроения тавански етаж, между С държавата, при която този апартамент е поставен в дял на С. С. Видно от този договор и от решението за делба, още към 1969-1970 г. двамата братя С са се считали за изключителни собственици както следва: Стоян С. на целия източен апартамент, с изключение на дела на държавата върху него, а Н. С. на целия процесен западен апартамент, с изключение на дела на държавата върху него. Именно поради това делът на държавата от западния апартамент е изкупен само от Н. С. и съпругата му, а в делбата по гр.д. № 316 от 1970 г. между С държавата като съделител не е участвал Н. С.
Изводът, че още преди 1969-1970 г. двамата братя са установили владение всеки върху един от двата апартамента на преустроения тавански етаж от сградата, се подкрепя и от обстоятелството, че по-късно с нотариален акт № 27, том XX по нот.д. № 6* от 10.10.1975 г. наследниците на С. С. са продали източния апартамент на третия надпартерен етаж /бивш тавански етаж/ на трето лице. В този нотариален акт Н. С. не фигурира като продавач- съсобственик на апартамента, тъй като очевидно наследниците на С. С. са се считали за изключителни собственици на целия източен апартамент на бившия тавански етаж и съответно са считали братът на С. С. Н. С. за собственик на целия западен апартамент на този етаж. В този смисъл е и признанието на един от наследниците на С. С. съделителят по настоящото дело К. С. Р., нотариално заверено на 03.12.2007 г.
Предвид на това и тъй като до завеждане на настоящото дело процесният апартамент се е владял само от Н. С. , а след смъртта му- от неговите наследници, без наследниците на С. С. да са се противопоставяли на това владение до 1989 г., следва да се приеме, че към настоящия момент наследниците на Н. С. са изключителни собственици на този апартамент, поради което предявеният от наследника на С. С. иск за делба на този апартамент е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователно е твърдението на ищеца Г. С. Р., че наследниците на Н. С. не са собственици на процесния апартамент по давност, тъй като по воденото срещу тях дело за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС те не са правили възражение в този смисъл, следователно не са имали анимус да своят имота. Това твърдение не отговаря на истината. По гр.д. № 419 от 1998 г. на Бургаския районен съд, по което е присъдено обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, наследниците на Н. Р. С. са твърдяли, че не дължат такова обезщетение, тъй като апартаментът е тяхна собственост /в този смисъл изявлението на пълномощника им съдебно заседание от 28.05.1998 г., че апартаментът е тяхна изключителна собственост и твърдението във въззивната жалба на Ф. Р. срещу решението по делото, че апартаментът е нейна собственост/.
Неоснователно е и твърдението, че наследниците на Н. С. не са афиширали пред наследниците на С. С. намерението си да своят имота. Както бе изложено по-горе, очевидно още към момента на прекратяване на съсобствеността на Н. С. и С. С. с държавата през 1969-1970 г. върху двата апартамента на преустроения тавански етаж от сградата двамата братя безспорно са демонстрирали намерението си да своят двата апартамента: Никола С. процесният апартамент, а С. С. другият апартамент, находящ се на преустроения тавански етаж от сградата. Изводът, че С. С. , а след смъртта му неговите наследници са знаели, че процесният апартамент се свои от Н. С. , се подкрепя и от направеното от К. С. Р. /син на С. С. и съделител по настоящото дело/ в нотариално завереното му становище от 03.12.2007 г. признание на този факт.
Неоснователно е и твърдението, че решението по гр.д. № 419 от 1998 г. на Бургаския районен съд и съответно решението по гр.д. № 1* от 1999 г. на Бургаския окръжен съд по предявения иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса, дали процесният апартамент е съсобствен между страните и при какви квоти. Правилно, в съответствие с т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС е прието от въззивният съд, че мотивите на това решение нямат сила на присъдено нещо, поради което няма пречка в настоящото производство въпросът, дали между страните съществува съсобственост върху процесния апартамент или не, да бъде решен по друг начин. Не може да се приеме, че решението по иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС се ползва със сила на присъдено нещо и по отношение на възражението на ответниците за придобиване на апартамента по давност, тъй като такова възражение не било направено от тях по онова дело, по две съображения: На първо място, в производството по предявения иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС не се е решавал със сила на присъдено нещо между страните въпроса чия собственост е процесния апартамент, поради което наследниците на Н. С. не са били длъжни да изчерпят всичките си възражения по този въпрос. На второ място, както бе изложено по-горе, в това производство наследниците на Н. С. по същество са направили такова възражение, тъй като през цялото време основната им защитна теза е била, че процесният апартамент е изцяло тяхна собственост.
Неоснователно е и твърдението, че наследниците на Н. С. не са собственици на процесния апартамент, тъй като са признали, че не са изключителни собственици на имота преди да се снадбят с нотариален акт за собственост по давност, с което са прекъснали давностния срок. Няма такова направено от тях признание. Обстоятелството, че по гр.д. № 419 от 1998 г., освен поддържаната от тях основна теза, че са изключителни собственици на апартамента, наследниците на Н. С. са поддържали и евентуалната теза, че неправилно са изчислени квотите на съсобственост на страните, не означава, че по това дело те са направили признание на факта, че наследниците на С. С. също са съсобственици на този апартамент.
Неоснователно е и твърдението, че фактът, че наследниците на Н. С. не са се считали за изключителни собственици на апартамента /не са имали анимус да своят този апартамент/, се подкрепял от факта, че на 20.12.1997 г. са предявили пред О. управа искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за продаден апартамент в другия вход на сградата. Това искане за заплащане на обезщетение по ЗОСОИ не касае процесния апартамент, а касае апартамент, находящ се на етаж от сградата, който е бил отчужден от бившите съсобственици на този етаж- двамата братя С още през 1948 г. по реда на ЗОЕГПНС и който впоследствие е бил продаден от държавата на трети лица, поради което напълно основателно наследниците на Н. С. са претендирали за обезщетение по реда на ЗОСОИ за притежаваната от техния наследодател 1/3 ид.ч. от този апартамент. Докато, както бе изложено по-горе, процесният апартамент на преустроения тавански етаж не е съсобствен между С, а е станал изключителна собственост на Н. С. по давност след установеното от него още преди 1969 г. владение върху целия апартамент.
Гореизложеното налага извод за неправилност на обжалваното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ това решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на иска за делба.
С оглед изхода на делото ищецът е длъжен и следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски по делото пред трите съдебни инстанции както следва: на Е. и Н. К. в размер на 720 лв., представляващи 700 лв. адвокатско възнаграждение и 20 лв. държавна такса за касационната им жалба, а на Р. Р. в размер на 20 лв., представляващи държавна такса за касационната му жалба.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС и държавна такса за предявения иск в размер на 40 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № I-269 от 18.01.2008 г. на Бургаския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, постановено по в.гр.д. № 589 от 2007 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. С. Р.- ЕГН ********** от гр. Б., ул.”Ф” № 55, вх. Б, ет.2 срещу К. С. Р.- ЕГН ********** от гр. В., бул.”С” № 1* ет.3, Р. Н. Р.- ЕГН ********** от гр. С., к-с „Б”, ул.”О” № 92, бл.44, вх. Д, ет.5, ап.65, Е. К. К.- ЕГН ********** от гр. Б., к-с „С”, бл.50 и Н. К. К.- ЕГН ********** от гр. Б., к.с. „С”, бл.50 иск за делба на следния недвижим имот: апартамент, състоящ се от четири стаи, кухня, антре, тоалетна и тераса, с обща площ от 123,80 кв.м., от които 12 кв.м. общи части, находящ се в западната част на на третия надпартерен етаж /бивш тавански етаж/ от сграда, находяща се в УПИ III-7253,7254 в кв.50 по плана на гр. Б., ул.”Ф” № 55.
ОСЪЖДА Г. С. Р. с горепосочения адрес да заплати на Е. К. К. и Н. К. К. на основание чл.64 от ГПК /отм./ сумата 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/, представляваща разноски пред трите съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Г. С. Р. с горепосочения адрес да заплати на Р. Н. Р. на основание чл.64 от ГПК /отм./ сумата 20 лв. /двадесет лева/, представляваща разноски пред трите съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Г. С. Р. с горепосочения адрес да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса по иска в размер на 40 лв. /четиридесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.