3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 988
С., 29.10. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2520/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Югозападен университет „Н. Р.” [населено място] чрез пълномощник В. Л. гл. юрисконсулт против въззивно решение № 5367 от 19.12.2014г. по в. гр. дело № 819/2014г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 4355 от 16.06.2014г. по гр. дело № 169/2014г. на Благоевградски районен съд в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ до размер на 4165,28лв. и лихва върху сумата, считано от 30.07.2013г. и вместо това Югозападен университет „Н. Р.” [населено място] е осъден да заплати на проф. Д. Н. К. сумата 4165,28лв. представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законна лихва считано от 30.07.2013г. до окончателно изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното решение е разрешен правния въпрос, който не е изведен, но от съдържанието може да бъде конкретизиран, както следва – от кой работодател се дължи обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ – от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото работникът или служителят първоначално е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или работникът или служителят, съобразно своя интерес, може да претендира изплащане на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение от последващ работодател. Жалбоподателят представя съдебни решения на Върховния касационен съд по приложението на чл. 222, ал. 3 ГПК постановени по реда на чл. 290 ГПК и по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът Д. Н. К. чрез пълномощници адв. Е. А. и адв. Руси А. Адвокатска колегия [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставеният правен въпрос, макар да е от значение за изхода на делото в едната си част касае страна, която не участва по делото, поради което твърди, че правният въпрос, който е включен в предмета на делото следва да бъде – може ли работникът или служителят да получи еднократно обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, от който и да е работодател при прекратяване на трудовото правоотношение след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че представената съдебна практика по приложението на чл. 222, ал. 3 КТ не дава отговор на правния въпрос формулиран от касатора, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Извършен е анализ на съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 222, ал. 3 ГПК и са изложени съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което след отмяна на първоинстанционно решение е разрешен спор по иск по чл. 222, ал. 3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Прието е с обжалваното решение, че разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ е създадена в полза на работника и законодателят не е въвел изискване обезщетението да бъде заплатено от този работодател, при когото е възникнало правото. Законът не е въвел условие, от кого работникът следва да получи обезщетението, а е постановил, че то се изплаща само веднъж. В този смисъл е прието, че право на работника е да прецени, кога и срещу кой работодател да упражни правото си по чл. 222, ал. 3 КТ, съобразно своя интерес. Ищцата не е получила обезщетение при прекратяване на трудовото й правоотношение от работодателя, при когото правото първоначално е възникнало и с оглед на въведения принцип за еднократност на изплащането му, съдът е приел, че при прекратяване на трудовото й правоотношение с последващия работодател – настоящ ответник, при когото е работила седем години, на ищцата се дължи обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за два месеца от 4165,28 лв. – размера на присъдената сума.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос е включен в предмета на делото и обуславя правната воля на съда за уважаването на иска. Представената от жалбоподателя съдебна практика, както съдебната практика цитирана в обжалваното решение касаят приложението на чл. 222, ал. 3 КТ, но в хипотези различни от тази разрешена с обжалваното решение, поради което настоящият съдебен състав намира, касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради липса на създадена съдебна практика, което налага точното прилагане на закона и развитие на правото.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5367 от 19.12.2014г. по в. гр. дело № 819/2014г. на Благоевградски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Югозападен университет „Н. Р.” [населено място] в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да внесе по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 83,30 лв. и да представи вносен документ по делото.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за определяне на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ