О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 989
София, 11.09.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 848 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Р. П. А.,чрез процесуален представител адв.В. Б., срещу въззивно решение от 09.04.2012 г. по гр.д. №2553/2012 г. , административно отделение, ІІІ-Б състав на СГС.С него е отменено решение от 17.10.2011 г. по гр.д.№20630/2011 г. на СРС ,69 състав, в частите, с които исковете по чл.344 ал.1,т.т.1,2 и 3 КТ ,предявени от жалбоподателката са били уважени . Въззивният съд е отхвърлил същите и е потвърдил решението на СРС в частта, с която е отхвърлен частично искът по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ.Жалбоподателката претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба „Т. С.”-Е.-гр.София,представлявано от изп.директор С. Ц. и чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. Т. счита,че не е налице нито едно от основанията по чл. 280 ГПК за допустимост на касационно обжалване.Не претендира разноски.
Жалбоподателката в отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване изразява становище,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.т. 1 2 и 3 ГПК. След съответно уточняване и конкретизиране поставя материалноправните въпроси дали в случаите на делегиране на работодателски правомощия по заместване дисциплинарно наказващият орган следва да се обозначи персонално в издадения от него акт и дали разполага с работодателска компетентност да наложи дисциплинарно наказание ,когато замества титуляра, но не е изрично упълномощен.Поставя и процесуалноправните въпроси дали при позоваване на информация, която му е известна служебно съдът трябва да посочи източника й и дали заповедта за дисциплинарно уволнение може да се попълва с нови фактически твърдения за извършени дисциплинарни нарушения в хода на делото.Не посочва кои са новите факти,с които допълнително се мотивира заповедта за уволнение в съдебната фаза. Твърди,че първите два въпроса са решавани противоречиво от съдилищата, а останалите два са от значение за развитие на правото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от активно легитимирана страна, срещу решение, подлежащо на касационен контрол.Поради това тя е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС счита,че обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационен контрол.По делото беше констатирано следното:
Със заповед № 7/18.04.2011 г., с посочен като издател изп.директор на ответното дружество С. Ц. и с поставена запетая пред подписа на издателя е наложено наказание дисциплинарно уволнение на жалбоподателката за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.т.3 пр.1, 7 и 10 КТ. Тя е отказала да вземе участие в работата на комисия за приемане работата и делата от напускащ юрисконсулт,в която е била включена със заповед на изп.директор, както и да поеме в бъдеще работата на този служител.Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от П. Т.,икономически директор, заместващ изпълнителния директор за периода от 18.04.2011 г. до завръщането му, поради лечение.Счел е, че заместващият не е разполагал с дисциплинарна власт,поради липса на изрично упълномощаване и е признал уволнението за незаконно, отменил е заповедта, възстановил е ищцата на работа и е уважил иска по чл.225 ал.1 КТ за периода 18.04.2011 г.-03.10.2011 г. до размер на сумата 7 579 лв., като за разликата до 9 804 лв. и за периода 04.10.2011 г.-18.10.2011 г. искът е отхвърлен. Решението е обжалвано от двете страни.Въззивният съд е приел, че в случаите на заместване заместникът упражнява всички функции на титуляра,без да е необходимо упълномощаване за всяко правомощие поотделно. Позовава се на задължителна практика на ВКС – решение №346/23.07.2010 г. по гр.д.№468/2009 г. ВКС , ІV г.о. Излага довод, че поради голямата натовареност и текучество, което му е и съдебно известно, се е налагало юрисконсултите да работят по различни по характер дела, без оглед в коя служба са назначени. Потвърдил е решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част, в останалите части го е отменил и е отхвърлил исковете,предявени от жалбоподателката,като е приел, че тя е извършила умишлено и тежко дисциплинарно нарушение, на което съответства наказанието дисциплинарно уволнение.
Настоящият състав на ВКС намира, че единствено въпросът за работодателската компетентност има обуславящ характер за правните изводи на въззивния съд. Въпросите за персоналното обозначаване на заместващия титуляра в издадения от него акт и за попълване на заповедта за уволнение с нови фактически твърдения за извършени дисциплинарни нарушения в хода на делото не са обсъждани при постановяване на обжалваното решение. Позоваването на факти, които са служебно известни на съда не е обуславящо за неговите изводи.
По въпроса за работодателската правоспособност за прекратяване на трудови договори е налице противоречива съдебна практика и е внесено предложение за постановяване на ТР от ОСГК. Поради това по поставения въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Относно разноските, съдът ще се произнесе с окончателното си решение.
Поради изложените съображения състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.04.2012 г. по гр.д. №2553/2012 г. , административно отделение, ІІІ-Б състав на СГС.
Делото да бъде докладвано за насрочване в открито съдебно заседание на председателя на ІV г.о. ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: