РЕШЕНИЕ № 989
София, 12. януари 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1908 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК(отм).
Обжалвано е на основание чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) решението на Смолянския окръжен съд от 14.02.2008 г. по гр.д. № 129/2007, с което е отменено решението на Девинския районен съд от 10.01.2007 г. по гр.д. № 239/2005, като е уважен предявеният ревандикационен иск.
Недоволни от решението са касаторите Е. М. К.Ф. Х. К. , К. Х. М., Ф. Х. К. Ф. С. Х. и В. С. К., които го обжалват в срок с оплаквания за недопустимост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Касаторите считат, че недопустимо въззивният съд е пререшил разрешеният с влязло в сила решение на Върховния административен съд въпрос за законосъобразността на решенията на О. комисия, С. и ОбПК Д. за възстановяване на собствеността; и в нарушение на съдопроизводствените правила само въз основа на представения протокол за въвод е приел, че истците владеят претендирания имот. Касаторите считат също, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5.620 лева за двете инстанции не отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът по жалбата Д. л. Д. я оспорва, като счита че правилно и в съответствие със събраните доказателства по делото въззиният съд е приел, че в района не са съществували гори частна собственост с изключение на самозалесилите се изоставени и непродуктивни земи след образуването на ТКЗС през 1958 г. В цитираното решение Върховният административен съд не се е произнесъл по законосъобразността на възстановяването, а по възможността актовете на ОбПК да бъдат отменени извън сроковете по чл. 32 ЗАП (отм.).
Д. , представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството и Д. а. по горите не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесните имоти се намират в границите на яйлаците „К”, „К” и „Б” и са били държавна собственост както през 1946 – 1949 г. (периода на национализацията на горите), така и към деня на приключване на устните състезания. Ответниците не могат да се легитимират като собственици на тези имоти с решението на ОбПК Д. от 2001 г., взето въз основа на решението на О. комисия по чл. 14, ал. 3 ЗВСГЗГФ от 2000 г., която е действала в незаконен състав, тъй като не са налице предпоставките на чл. 3, ал. 1 ЗВСГЗГФ – процесните гори не са били одържавени по законите, изброени в чл. 2, ал. 1 ЗВСГЗГФ. Те винаги са били държавна собственост и по отношение на тях не е приложим чл. 14, ал. 5 ЗВСГЗГФ. Решението за възстановяване на собствеността е постановено без да са налице законовите предпоставки за това, поради което от него не са възникнали правни последици. Ответниците са въведени във владение на имотите, поради което дължат връщането им на ищеца. В решението си административния съд не се е произнесъл по законосъобразността на решението за възстановяване на собствеността.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че незачитането на силата на пресъдено нещо на съдебно решение по преюдициален въпрос няма отношение към допустимостта на предявения иск. Съдебно решение, в което не е зачетена силата на пресъдено нещо по преюдициален въпрос, би било неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че е длъжен да се произнесе инцидентно по законосъобразността на административния акт на ОбПК Д. за възстановяване на собствеността върху процесните гори, тъй като Д. л. не е било участник в производството по издаването му. Също правилно съдът е приел, че в решението на административния съд не е решен въпросът за законосъобразността на решението на ОбПК Д. В това решение е прието, че решението на ОбПК е стабилен административен акт, който не може да бъде отменен по реда на чл. 32 ЗАП (отм.) след изтичането на установения срок. Неотменимостта на един административен акт по реда на чл. 32 ЗАП (отм.) обаче не изключва възможността, при наличието на гражданскоправен спор, съдът да упражни инцидентен контрол за законосъобразността на този акт. Също правилно въззивният съд е приел, че процесните гори са били държавни и не са отнети от наследодателя на ответниците, поради което не подлежат на възстановяване. Протоколът за въвод е официален документ, който удостоверява владението на ответниците към деня на издаването му и ако те са върнали в последствие владението на ищеца, в тяхна тежест е било да го докажат.
С оглед фактическата и правна сложност на делото размерът на уговореното адвокатско възнаграждение 4.800 лева за две инстанции не е прекомерно висок. Останалите разноски по делото не подлежат на намаляване от съда.
Видно от изложеното обжалваното решение е допустимо, постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
На ответника по касацията Д. л. Д. следва да бъде присъдена сумата 200 лева разноски в касационното производство, както се претендират.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Смолянския окръжен съд от 14.02.2008 г. по гр.д. № 129/2007.
ОСЪЖАДА Е. М. К.Ф. Х. К. , К. Х. М., Ф. Х. К. Ф. С. Х. и В. С. К., всички от Д. да заплатят на Д. л. Д. сумата 200 лева разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.